Определение № 9206 от 31.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9206 гр. София, 31.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно частно гражданско дело № 20231100507602 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „В9“ ООД срещу определение от 12.06.2023 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва да бъде разпоредено заличаването на договорна ипотека, което е поискано с молба с вх. № 39462/ 12.06.2023 г.

Жалбоподателят посочва, че с Решението на Конституционния съд на Република България № 8 от 27.05.2021 г., постановено по к.д. № 9/ 2020 г., е обявена за противоконституционна нормата на § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /Обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./, въз основа на която е извършено подновяването на вписването на учредена в полза на кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност ипотека върху собствени на „В9“ ООД недвижими имоти, което е основание това вписване да бъде заличено. Твърди, че кредиторът вече веднъж е дал съгласие за заличаване вписването на ипотеката поради пълно погасяване на задълженията, които тя обезпечава.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК, като тя изхожда и от лице, което имат право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От представените в производството заверени преписи от документи се установява, че охранителното производство, по което е постановен обжалваният отказ, е образувано по молба, подадена от юридическото лице „В9“ ООД, с която се иска да бъде заличена вписана в Службата по вписвания договорна ипотека върху няколко недвижими имота, която ипотека е учредена в полза на кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност, като вписването в имотния регистър е подновено по молба на кредитора на 12.09.2018 г. Молителят твърди, че е настъпило основание за заличаване на вписването на ипотеката, което е обявяване с решение на Конституционния съд за противоконституционна на разпоредбата, въз основа на която е извършено подновяване на 1 вписването на ипотеката.

Ипотеката се учредява с вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона /чл. 166 ЗЗД/. От тази норма следва, че вписването на ипотеката в имотния регистър е един от кумулативните елементи, които трябва задължително да са налице, за да възникне ипотечното право. При тълкуване на разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД се налага изводът, че задължителен елемент от фактическия състав, при който се погасява ипотечното право, пък е заличаването в имотния регистър на направеното вписване на ипотеката. Вписването на ипотеката се заличава при настъпване на определени факти, които са изрично посочени в няколко нормативни акта.

Първата разпоредба, в която са предвидени конкретни обстоятелства, при възникване на които и при направен искане за това се заличава вписването на ипотека в имотния регистър, е чл. 179, ал. 1 ЗЗД, в която е предвидено, че вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласие на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. При тълкуване на тази норма във връзката с нормата на чл. 90, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИ/ трябва да се заключи, че решението на съда, въз основа на което се заличава вписването, е такова, с което е установено недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Тази последица настъпва и при постановяване на съдебно решение, с което се установява погасяване на обезпеченото с ипотеката вземане, погасяване на самата ипотека или нейната недействителност.

Друга хипотеза, при която вписването в имотния регистър на ипотеката върху недвижим имот се заличава, е уредена в чл. 175, ал. 1 ЗЗД. В тази норма е предвидено, че с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. С оглед на тази правна норма с чл. 19, ал. 2 от Правилника за вписванията /ПВ/ е уреден и ред за заличаване на ипотека върху недвижим имот, който е продаден на публична продан, като е регламентирано, че това става по молба на купувача на имота. Следователно вписването в имотния регистър на ипотеката се заличава и въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на ипотекирания имот, като в този случай трябва да е налице една допълнителна предпоставка, а именно ипотекарният кредитор да не е давал съгласие ипотеката да се запази при публичната продан.

Правните последици на вписването на ипотеката са ограничени във времето съгласно чл. 172, ал. 1 ЗЗД, в която норма е предвидено, че действието на вписване на ипотека върху недвижим имот трае 10 години от деня, в който е извършено, като то може да бъде подновено преди изтичане на този срок. Съгласно чл. 22 ПВ фактът на изтичане на 10 години от датата на вписване на ипотеката, без то да е подновено, представлява основание за заличаване на това вписване, като в тази норма е регламентирано, че то се постановява по молба на заинтересования.

От направените в молбата, с която съдията по вписванията е сезиран, твърдения и приложените към нея писмени доказателства се установява, че молителят „В9“ ООД не твърди и не доказва да е налице което и да е от посочените основания, които са регламентирани в закона и при настъпване на които се извършва заличаване в имотния регистър на вписването на договорна ипотека върху недвижим имот. Не се твърди кредиторът по обезпечените вземания, който е и лицето, ползващо се от ипотеката, да е дал съгласие за нейното заличаване след момента на извършеното последно вписване на ипотеката, което е направено на 12.09.2018 г., когато тя е подновена. Молителят посочва, че такова съгласие от кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност е дадено, но това е станало през 2015 г., което е преди вписването на ипотеката, чието заличаване се иска, като въз основа на него е било заличено предходно извършено вписване на ипотеката. За да може да се извърши заличаване на вписването на ипотеката, върху собствените на молителя недвижими имоти, което е направено на 12.09.2018 г., трябва да бъде дадено ново съгласие от кредитора във формата, предвидена в чл. 179, ал. 1 ЗЗД, каквото в случая липсва.

2

Доколкото вписването на ипотеката, чието заличаване се иска, е направено на 12.09.2018 г., то към настоящия момент не е изтекъл предвиденият в закона срок на неговото действие от 10 години, поради което се налага изводът, че не са настъпили предвидените в чл. 22 ПВ предпоставки, при които това вписване може да бъде заличено при подадена молба за това от заинтересованото лице.

Молителят не твърди някой или всички имоти, върху които е учредена ипотека, да са прехвърлени на публична продан, което означава, че не е осъществено и предвиденото в чл.

175, ал. 1 ЗЗД основание, при което тя подлежи на заличаване.

Молителят не твърди и да е налице влязло в сила съдебно решение, с което да е постановено, че вписването на 12.09.2018 г. на подновяването на договорната ипотека върху собствени на молителя „В9“ ООД имоти, чието заличаване се иска, е нищожно, недопустимо или представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, нито пък влязло в сила решение, с което да е установено погасяването на обезпечените с ипотеката вземания на кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност, погасяването на самата ипотека или нейната недействителност. С оглед на това трябва да се приеме, че не е налице основанието за заличаване на ипотека, регламентирано в чл. 179, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Съдът в настоящото производство не може да обсъжда въпроса дали към 12.09.2018 г., когато е извършено вписването на договорната ипотека, са били налице предвидените в закона основания за това, включително дали е действала разпоредбата на § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /Обн. в ДВ, бр.

22 от 13.03.2018 г./, въз основа на която то е постановено, както и дали тя е обявена за противоконституционна, кога е станало това и какво е действието на решението на Конституционния съд за това, защото предмет на подадената жалба не е законосъобразността на извършеното вписване на ипотеката в имотния регистър, което изобщо не подлежи на обжалване, а постановен от съдията по вписванията отказ да бъде извършено заличаване на това вписване. Трябва да бъде посочено, че постановяването на решение от Конституционния съд, с което една норма е обявена за противоконституционна, на който факт се позовава молителят, не е предвидено като основание в закона за заличаване на извършено въз основа на тази правна норма вписване в имотния регистър на договорна ипотека, поради което и такова не може да бъде разпоредено от съдията по вписванията само при осъществяване на този факт след момента на извършване на вписването. Това обстоятелство би могло да има значение и да доведе до заличаване на вписването на една ипотека в имотния регистър, само ако с влязло в сила съдебно решение е признато, че вписването на ипотеката въз основа на разпоредба, която впоследствие е обявена за противоконституционна, прави вписването порочно съгласно чл. 90, ал. 1 ЗКИ – недопустимо, недействително или вписване на несъществуващо обстоятелство. Както се отбеляза обаче такова съдебно решение нито се твърди, нито се доказва да е постановено по отношение на вписването на 12.09.2018 г. на подновяването на договорната ипотека върху собствени на молителя „В9“ ООД имоти. Ето защо и няма как обстоятелството по постановяване на Решението на Конституционния съд на Република България № 8 от 27.05.2021 г., постановено по к.д. № 9/ 2020 г., с което нормата на § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /Обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./ е обявена за противоконституционна , да бъде само по себе си основание за заличаване на вписаната въз основа на тази норма ипотека. За пълнота съдът ще посочи, че постановяването на това решение от Конституционния съд не би могло изобщо да направи извършеното вписване порочно, който извод се налага при съобразяване на това какво е неговото действие. Правилото е, че решенията на Конституционния съд за невалидност на акта, предмет на контрол за конституционност, имат действие занапред, като съгласно Решение на Конституционния съд на Република България № 3 от 28.04.2020 г., постановено по к. д. № 5/ 2019 г., обявеният за противоконституционен закон не се прилага и за правоотношенията, предмет на съдебни производства, които са висящи към момента на постановяване на решението, с което той е обявен за противоконституционен. Вписването на определено обстоятелство в имотния регистър се постановява в хода на едно 3 охранително производство, образувано по молба на конкретен правен субект, което приключва с извършване на исканото вписване. Ето защо и ако едно вписване е извършено при прилагане на една правна норма преди постановяване от Конституционния съд на решение за нейната невалидност, то и охранителното производство е приключило със самото вписване, т.е. преди постановяването на това решение, поради което това производство няма как да има характер на висящо такова, в рамките на което решаващият орган да може да съобрази противоконституционността на разпоредбата и да не я приложи, поради което и това, че тя е приложена и вписването е извършено въз основа на нея, не го опорочава.

В обобщение съдът намира, че по делото не се доказа, че е осъществено някое от основанията, при които в закона е предвидено, че една вписана в имотния регистър ипотека се заличава. Това означава, че съдията по вписванията е следвало да постанови отказ да извърши исканото от „В9“ ООД заличаване, както е направил в случая. Ето защо подадената частна жалба срещу постановения отказ е неоснователна и трябва да се остави без уважение.