Решение № 56 от 22.06.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. С., 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Веселина М.а като разгледа докладваното от Росица Чакърова Административно наказателно дело № 20245440200565 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ***/24.10.2024г. на Н. ****, с което за извършено нарушение на чл. 183, ал.4, т.7, предл. І-во от ЗДвП на Д. И. К., с ЕГН:**********, с пост. адрес: гр.С., ул.***, е наложено наказание глоба в размер на 50 лева както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.

Жалбоподателят Д. И. К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят, в жалбата си и в съдебно заседание сочи, че са налице медицински причини за неизползване на обезопасителен колан и прави искане за отмяна на наказателното постановление на това основание.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. И. К. се явява лично и се представлява от адв. Е. Д. и мл.адв.С. Р.. В съдебната фаза се ангажират допълнителни писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП (въззиваемата страна) - Н. ****, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата, претендира разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения на дата 26.09.2024г., свидетелят Е. Е. Б., в присъствието на свидетеля М. С. М. съставили АУАН на Д. И. К. за това, че на 26.09.2024г., около 11:10ч. в град С., ул.***, с посока на движение към центъра на град С., управлява лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***, собственост на фирма "***" ЕООД с Булстат номер *** и допуска следното нарушение: Управлява горепосоченото МПС, без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.

Нарушението е квалифицирано по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, а като санкционна разпоредба е посочен чл. 183, ал.4, т.7, предл. І-во от ЗДвП.

Актът е предявен, подписан е без възражения и е връчен на жалбоподателя.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Н. ****, издава процесното НП № *** /24.10.2024г. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган като налага на Д. К. следното административно наказание на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. І-во от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

НП е връчено на жалбоподателя лично.

Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, направи следните фактически и правни изводи:

2

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Районен съд С.. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН , Съдът констатира, че по делото не се съдържа информация и не се навеждат твърдения глобата да е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП, в резултат на плащане на финансовата санкция.

ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН

Материалната компетентност на актосъставителя и на Н. **** да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, както и Заповед № 8121з- 1389/07.10.2024 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Е. Е. Б. заема длъжността "“**** – С. , а П.. А. Й. е назначен на длъжността " ****. ", т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

Преценена следното: по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. Чл. 137а, ал.1 от ЗДвП гласи следното:

„Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват 3 обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“

Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП гласи следното:

„ Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;“ По делото се установи, че на 26.09.2024г., около 11:10ч. в град С., ул.***, с посока на движение към центъра на град С., Д. К. управлява лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***, собственост на фирма "***" ЕООД с Булстат номер *** и допуска следното нарушение: Управлява горепосоченото МПС, без да използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. По този начин Д. К. е осъществил административно нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП , като незаконосъобразно му е наложена предвидената санкция в чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Е. Б., който потвърждава авторството на съставения от него акт и констатираното в АУАН, като сочи, че е попитал жалбоподателя защо е без обезопасителен колан.

В хода на настоящото производство беше разпитан и свидетелят по акта – М. М., който посочва, че не си спомня дали са попитали жалбоподателя дали има причина да не е с поставен предпазен колан.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели единствено в частта относно съставяне на АУАН, предявяването и подписването му от жалбоподателя, както и по отношение на това, че същият е управлявал посочения автомобил без поставен обезопасителен колан.

В обясненията си дадени в съдебно заседание, Д. К. заявява, че полицаите, които са го спрели не са го попитали за това каква е причината да не е с поставен предпазен колан.

В настоящия случай, съдът счита, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение състоящо се в това, че на Д. К. е съставен АУАН и последващо издадено НП при неизяснена фактическа обстановка, не са изяснени обстоятелствата, при които е извършено, а именно не е изяснена 4 причината поради която жалбоподателят К. е бил без поставен предпазен колан.

От показанията на двамата свидетеля и обясненията на жалбоподателя, не се установява по безспорен начин дали полицейските служители са попитали К. защо не е сложил предпазния колан при управление на МПС.

Свидетелят Б. заявява, че са го попитали за причината, свидетелят М. заявява, че не си спомня дали са попитали за това жалбоподателя, а Д. К. категорично заявява, че служителите не са го попитали дали има причина, поради която не използва предпазен колан, а директно са преминали към съставяне на АУАН.

На следващо място съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, а именно:

„(2) Могат да не използват обезопасителни колани:

1. …………………

2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;“

Настоящата инстанция намира, че жалбоподателят К. в настоящото производство доказа, че попада в изключенията на чл. 137А, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като тази хипотеза касае лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан.

За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини, т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето, е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Посоченото обстоятелство може да бъде установено не просто чрез представянето на документ, който да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването конкретно на обезопасителен колан. Предвид това, изцяло в тежест на жалбоподателя е да представи в каквато и да е форма медицинско предписание или изобщо някакво медицинско заключение, че здравословното му състояние води до такова физическо състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан. В настоящия случай 5 жалбоподателят ангажира писмени доказателства – Амбулаторен лист №*** от 03.02.2025г. издаден от д-р С. К., Амбулаторен лист №*** от 06.02.2025г. издаден от д-р С. К., Епикриза от 27.02.1998г. издадена от Университетска болница – ***, клиника по неврохирургия гр.С. и Епикриза от 01.10.2007г. издадена от У*** видно от които Д. К. като дете ( 16.02.1998г.) е опериран неврохирургично за посттравматична арахноидна киста с поставен вляво темпорално клапа за цисто-перитонеален шънт, изведен от ляво на шията към перитонеална кухина, като в същите тези медицински документи – амбулаторни листове се посочва, че следва да се избягват натоварвания и каквито и да е било притискания в оперативните области на кистоперитонеалния шънт и клапа в лява половина на череп, шия и раменен пояс.

От посоченото в тези документи, съдът приема за установено, че за жалбоподателя е противопоказно поставянето на обезопасителен колан, който преминава и притиска именно през областта на шията и раменния пояс посочени в медицинските документи, като цитираните документи дават информация както за медицинска диагноза и извършени на жалбоподателя още като дете оперативни дейности и поставен вляво темпорално клапа за цисто-перитонеален шънт, изведен от ляво на шията към перитонеална кухина, така и значението на последната относно възможността му да управлява МПС без предпазен колан, предвид което настоящият съдебен състав приема, че е налице изключението на чл.137А, ал.2, т.2 от ЗДвП. В тази връзка жалбоподателят е представил относима медицинска документация, доказваща обективната невъзможност поради констатираното заболяване от което страда и извършени медицински интервенции, да използва такъв колан.

Поради изложеното съдът намира за неправилно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП.

При извършена служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна отмяна на процесуално основание, както и беше установено наличието на предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

6

Разноски: Жалбоподателят чрез процесуалния си представител е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и е представил ДПЗС, както и списък на разноските. С оглед изхода на делото, съдът следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв., който размер съдът приема, че не е прекомерен с оглед предоставената процесуална защита и извършени действия от процесуалния представител на жалбоподателя, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.