Решение № 5254 от 29.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5254 гр. Пловдив, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330106799 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Г. Г., ЕГН ********** против „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 585.13 лева - платена без основание в периода 23.05.2023 г. – 13.10.2023 г. по нищожен Договор за потребителски кредит № *** ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.04.2025 год., до окончателно плащане на сумата /размерът на иска е посочен съобразно допуснатото изменение на осъдителната искова претенция с протоколно определение, постановено в открито с.з на 04.11.2025 год./

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който му е предадена сума в размер от 2000 лв.

Заемът бил сключен при 41% ГЛП и 49,03% ГПР, платим на 36 месечни вноски. Дължимата сума по кредита била в размер на 3439,99 лева.

В Договора за кредит е предвидено предоставяне на пакет за допълнителни услуги - услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.

Размерът на възнаграждението по услугата „Фаст“ е в размер на 800 лв., а размерът на възнаграждението по услугата „Флекси“ е в размер на 1300 лв.

Дължимите суми по двете услуги се разсрочват и се изплащат заедно с месечната вноска по кредита, като към нея се прибавя сума в размер на общо 58,33 лв. за двете услуги. Така размера на месечната вноска нараства до 153,91 1 лв. За срока на договора, общата дължима сума по кредита (главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни такси) възлиза на 5539,99 лв. В периода 23.05.2023 г. - 13.10.2023 г. ищцата изплатила изцяло дължимата сума в размер на 5539,99 лв. Твърди, че процесният Договор за кредит е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК ищцата е следвало да върне само главницата в размер на 2000 лв., като всички разходи платени над нея в размер на 3539,99 лв. са платени без основание и като такива подлежат на връщане на същата.

Твърди, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ***, лихвеният процент по кредита е в размер на 41%, а годишният процент на разходите е 49.03%.

Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49.03% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 49.03% разходите, които следва да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по същество представлява скрита възнаградителна лихва (конструкция да прикрие действителните разходи но този кредит) и следва да бъде включена в ГПР.

С оглед изложеното предявява настоящата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Профи кредит България“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Твърди, че процесният договор за кредит съдържа информацията посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е ГЛП – 41% и ГПР – 49,03%. В договора е посочен общият размер на дължимата сума по кредита, включваща главница и договорна лихва, с оглед на което по лесен и разбираем начин потребителят може да установи какво е оскъпяването на кредита. Дори да се приеме, че ГПР е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, то последица от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочени в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Счита, че допълнителните услуги не следва да бъдат включени в ГПР.

2

Счита, че неправилното посочване на ГПР дори такова да е налице, а не е в конкретния случай, не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор. Заявява, че надлежното изброяване и включване в договора за кредит както на ГПР, така и всички други плащания, каквито са разходите за незадължителни допълнителни услуги, като сумите на вноските са записани както месечно, така и общо за целия кредит, не би могло да бъде подвеждащо или неясно за потребителя, като целта за информираност на потребителя е спазена. Заявява, че потребителят бил наясно и с конкретните разходи, които ще възникнат за него от услугата Фаст и за услугата Флекси, но е преценил, че иска да получи приоритетно разглеждане, както и да има възможност да отлага плащането на вноски, да плаща вноски в намален размер и да може да променя падежната си дата. Щом има яснота за задълженията на потребителя отделно по кредита и отделно за допълнителните услуги, няма как да се приеме, че липсва яснота за потребителя и оттам, че ГПР е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва. По отношение на клаузата за допълнителните услуги, заявява, че щом ищецът е заявил желание да ползва същите, се е съгласил да заплати уговореното между страните в договора възнаграждение за същите тези услуги, то не може да се твърди, че са лишени от смисъл или съдържание.

Заявява, че допълнителните услуги не противоречат на добрите нрави. В искането за сключване на договора, ищецът е посочил, че желае да се възползва от услугата Фаст и от услугата Флекси. На същата била предоставена преддоговорна информация, в която ясно са дефинирани както услугите, така и тяхната цена. С оглед изложеното, счита че договорът за кредит е действителен.

Заявява, че кредитът е усвоен на 23.05.2023 г. и е предсрочно погасен по молба на ищеца на 18.10.2023 г. Кредитът не е приключен регулярно, а е погасен предсрочно на 18.10.2023 г. по молба на ищеца, а падежът на последната дължима вноска съгласно погасителния план към договора за кредит е 10.05.2026 г. Съгласно т. 7.2.1 от Общите условия към Договора за кредит, Кредитополучателят има право да погаси кредита преди падежа като заплати на кредитора остатъчната непогасена главница по кредита, заедно с всички задължения по погасителен план с настъпил падеж, в това число и възнаграждението за закупена допълнителна услуга, както и дължимите лихви, такси и неустойки, ако има такива към момента на погасяване на кредита. Т.е. всички задължения по кредита дължими към датата на предсрочно погасяване на кредита са погасени и кредитът е приключен, а не задълженията в размера, уговорен между страните в договора за кредит.

Вноските по Договор за потребителски кредит № *** са както следва: На дата 12.06.2023 г. са платени 154.00 лева; На дата 13.06.2023г. е платен 1.00 лев; На дата 17.07.2023 г. са платени 156.00 лева; На дата 14.08.2023 г. са платени 154.00 лева; На дата 15.09.2023г. са платени 154.00 лева; На дата 18.10.2023 г. са платени 1966.13 лева и кредитът е предсрочно погасен. Общо: 2585.13 лева.

Общо платената сума по кредита е в размер на 2585.13 лева и с нея са погасени посочените по-долу задължения: Погасена главница: 2000.00 лева;

Погасена възнаградителна лихва: 289.80 лева; Погасено по допълнителни 3 услуги „Фаст“ и „Флекси“: 293.53 лева, от които по Фаст: 111.82 лева и по Флекси: 181.71 лева; Погасени лихви за забава: 1.80 лева. В случай, че ищцата твърди, че по договора са заплатени суми в по-голям размер от 2585.13 лева, то следва да бъдат представени от ищцовата страна банкови платежни нареждания и/или вносни бележки, с които ищецът е погасявал задължението си по кредита, вкл. и договорна възнаградителна лихва, по услуги Фаст и Флески, главница, лихви и т.н. които са в тежест на ищеца да представи.

Такива не са представени. Изрично посочва, че в настоящия случай не е ясно от кого са плащанията по кредита /с изключение на последното плащане от 1966.13 лева/, не е вписано име на вноските при нареждане на сумите. Счита, че задължение на ищеца е да представи доказателства за платените от него суми по договора, респективно вноски бележки. Такива към исковата молба липсват приложени. Всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания, в случая платилият ищец трябва да докаже плащането, но са налице само твърдения, не е ясно и кой е наредител на сумите. Възможна е хипотеза, при която да бъдат прихванати суми по задължение на лице, което реално не ги е внесло по сметка на дружеството по ДПК 40017563694.

С оглед горното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Моли същото да бъде определено под определения размер съгласно Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, тъй като не е налице нито правна сложност, нито фактическа сложност на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 10600 от 15.08.2025 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищцата е предадена заемна сума в размер от 2000 лева, както и че възнаграждението за закупени допълнителни услуги не е включено в ГПР по договора за кредит.

Не е спорно, че кредитът е усвоен от ищцата. Видно от представения Договор за потребителски кредит № *** /л.4/ на ищцата е предоставен пакет от допълнителни услуги – „Флекси“ и „Факс“, с които услуги кредотиполучателят Г. дължала допълнително възнаграждение на кредитора в размер на 1300 лева и съответно 800 лева, което се заплащало, видно от представения погасителен план, заедно с вноските по кредита, като общата вноска била в размер на 58.33 лева, като така общото задължение по кредита възлизало на 5539.99 лева с обща вноска 153.91 лева.

Във връзка с изразеното становище за недействителност на договора за потребителски кредит следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.

22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води 4 до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т.

9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата за закупуване на допълнителен пакет услуги. В тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР /прието за безспорно между страните/ като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за заплащане на възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги. Именно предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането за допълнителни услуги на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.