Решение № 338 от 13.04.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Видин, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20221320101668 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Л. З. С., ЕГН **********, чрез адв. С. М. от АК – Видин със съдебен адрес: гр. Видин, **********, против А. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *************.

Твърди се, че ищцата е собственик на 20/40, представляващи ½ идеална част от шест недвижими поземлени имоти в землището на с. Р., общ. Б., обл.

Видин, по силата на приложените НА № 108, том 4, peг. № 7799, дело № 418 от 2018г., НА № 109, том 4, peг. № 7800, дело № 419 от 2018г. и НА № 154, том 3, peг. № 5230, дело № 323 от 2020г., всички на нотариус Надежда Ангелова № 028, PC - Видин, а именно:

1. ПИ с идентификатор № *** в м. Падина, 4 категория, с площ от 2.278 дка.

2. ПИ с идентификатор № *** в м. Попойка, 4 категория, с площ от 11.194 дка.

3. ПИ с идентификатор № *** в м. Дяло Дарулуй, 4 категория, с площ от 0.563 дка.

4. ПИ с идентификатор № *** в м. Дяло Дарулуй, 4 категория, с 1 площ от 0.572 дка.

5. ПИ с идентификатор № *** в м. Падина, 4 категория, с площ от 10.097 дка.

6. ПИ с идентификатор № *** в м. Дяло Дарулуй, 4 категория, с площ от 19.074 дка.

Излага се, че за гореописаните имоти има сключен Договор за аренда на земеделски земи от 25.03.2016 г., вписан в дв. вх. рег. № 1472, акт № 111, том. 2 от 28.03.2016 г. на Служба по вписванията - Видин. Срокът на Договора е за пет стопански години и е изтекъл към 30.09.2021 г., с приключването на 2020/2021 стопанска година.

Сочи се, че като нов собственик на половината от имотите ищцата е встъпила в правата на арендодател на единия от предишните собственици, чийто дял е закупила. Твърди, че през последните две стопански години 2019/2020 и 2020/2021, половината от арендното плащане се дължи на нея и е в размер на по 750.00 лв. за всяка година или общо 1500.00 лв.

Поддържа се, че ищцата е уведомила ответника А. К. и неговата майка Е. А., за сделките и за това, че ½ идеална част от арендното плащане се дължи занапред на нея. Тъй като не получила плащане за 2019/2020 стопанска година, изпратила на ответника Нотариална покана peг. № 7332, том 2, № 173 от 23.12.2020 г. на нотариус Надежда Ангелова № 028, PC - Видин, на която той не откликнал. През последните няколко месеца адвокатът й разговарял неколкократно с г-жа А. и получавали уверение за издължаване на арендното плащане, но така и не платили никаква сума.

Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено по отношение на ответника А. Р. К., че по силата на Договор за аренда на земеделски земи от 25.03.2016 г., НА № 108, том 4, peг. № 7799, дело № 418 от 2018 г., НА № 109, том 4, peг. № 7800, дело № 419 от 2018 г. и НА № 154, том 3, peг. № 5230, дело № 323 от 2020 г., всички на нотариус Надежда Ангелова № 028, PC - Видин, същият дължи на ищцата арендно плащане за последните две стопански години от арендния договор и да осъди ответника да й заплати арендно плащане в размер на 750.00 лв. за 2019/2020 стопанска година, ведно с лихва за забавено плащане, считано от 01.10.2020 г. и 750.00 лева за 2020/2021 стопанска година, ведно с лихва за забавено плащане, считано от 01.10.2021 г.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в едномесечен срок е представил писмен отговор на исковата молба, с който оспорваа по основание и размер предявените искове.

2

Сочи, че през 2018 г. чрез дарение ищцата придобива 10/40 идеални части от посочените имоти, като излага, че за стопанската 2019/2020 г. ищцата би могла да получи само ¼ от дължимите се суми за аренда върху посочените имоти. За стопанската 2019/2020 година същата не може да получи върху закупените 10/40 идеални части през месец септември 2020 г. арендни вноски.

Ответникът излага, че има сключен договор за аренда за процесните имоти с лицата М. Йо. Н. и Л. М. С., като към датата на сключване на договора двете лица са притежавали ½ идеална част от посочените имоти и сочи, че с тях е сключил договор и на тях дължи арендни вноски. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава.

Съдът, след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното по допустимостта на исковете, от фактическа и правна страна:

Исковете са предявени от надлежна страна – ищцата Л. З. С., претендираща правата по договора за аренда, като съсобственик – арендодател на своята ½ идеална част, срещу ответник – арендаторът на процесните земеделски земи. Исковете са предявени пред компетентен съд, по постоянния адрес на ответника и по местонахождение на имотите – Районен съд – Видин.

В съдебно заседание на 15.12.2022 г. процесуалния представител на ответника заявява, че не оспорваа вземането за стопанската 2020/2021 г., като по този начин спорът между страните остава за дължимото арендно плащане за стопанската 2019/2020 г.

Не се спори между страните и се установява от представения по делото договор за аренда на земеделски земи от 25.03.2016 г., вписан в двоен входящ регистър № 1472 от 28.03.2016 г., акт. № 111, том II на Агенция по вписванията при Районен съд – Видин, че лицата М. Йо. Н. от с. Р. и Л. М. С. от гр. Б. са предоставили на ответника А. Р. К. за временно и възмездно ползване за срок от 5 /пет/ години, считано от стопанската 2016/2017 г. 6 бр. ниви, находящи се в землището на с. Р., общ. Б., обл. Видин.

3

Видно от клаузите на договора, раздел V – срещу ползването на земеделската земя арендаторът заплаща цена по 35.00 лева на декар или произведена продукция, платима в края на всяка стопанска година.

От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том IV, рег. № 7799, дело № 418 от 2018 г. на нотариус Надежда Ангелова, вписана под № 028 в Нотариалната камара се установява, че ищцата Л. З. С. на 23.07.2018 г. е придобила чрез дарение 1/40 идеална част от процесните недвижими имоти от Д. М. Р..

От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том IV, рег. № 7800, дело № 419 от 2018 г. на нотариус Надежда Ангелова, вписана под № 028 в Нотариалната камара се установява, че ищцата Л. З. С. на 23.07.2018 г. е придобила чрез покупко-продажба 9/40 идеални части от процесните недвижими имоти от Д. М. Р..

От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, рег. № 5230, дело № 323 от 2020 г. на нотариус Надежда Ангелова, вписана под № 028 в Нотариалната камара се установява, че ищцата Л. З. С. на 04.09.2020 г. е придобила чрез покупко-продажба 10/40 идеални части от процесните имоти от М. Л. М..

От горецитираните нотариални актове е видно, че ищцата Л. З. С. е собственик на ½ идеална част от процесните имоти като до 04.09.2020 г. е била собственик само на ¼ от същите.

Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и допълнителната такава дава заключение, че за стопанската 2019/2020 г. ищцата се явява собственик на ¼ идеална част от процесните имоти, а именно 10,940 дка, като арендното плащане е дължимо в размер от 382.90 лева. За стопанската 2020/2021 г. вещото лице посочва, че ищцата се явява собственик на ½ идеална част от процесните имоти, а именно 21,879 дка, като арендното плащане е дължимо в размер от 765.77 лева. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че от счетоводството на ответника му бил предоставен Разходен касов ордер № 7/26.08.2020 г. за платена сума на Л. М.

С. в размер на 382.88 лева с основание – рента/наем земя 2019/2020 г., като платената сума представлява платена рента за ¼ от отдадената под аренда земя – 43.758 дка. Съдът възприема като обективно и компетентно изготвени съдебно-икономическите експертизи, същите не са оспорва от страните и са 4 приети по делото.

От представената към отговора на исковата молба операционна бележка, пореден номер 22 от 501-ФЦ Видин е видно, че на 01.06.2020 г. на ищцата Л. З. С. е била преведена сумата от 372.95 лева от А. Р. К., като основание е посочено рента наем 2018/2019 г.

От представеното копие на РКО от 31.01.2021 г. /лист 35 от делото/ е видно, че на Н. В. М. са заплатени 1100.00 лева за рента/наем земя 2019/2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът по чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се явява основателен единствено за сумата от 750.00 лева за стопанската 2020/2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.10.2021 г., в който размер следва да бъде уважен, като искът по чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 750.00 лева за стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.10.2020 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът не оспорваа, че дължи на ищцата арендно плащане за стопанската 2020/2021 г., видно от изразеното от процесуалния му представител становище в съдебно заседание на 15.12.2022 г., поради което съдът счита, че същият признава иска, и поради което този иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Представената от ответника операционна бележка, пореден номер 22 от 501-ФЦ Видин /лист 17 и 18 от делото/, която касае стопанската 2018/2019 г. не е относима към предмета на делото, поради което същата не следва да бъде обсъждана. Арендните плащания за стопанската 2018/2019 г. не са предмет на настоящото дело.

Представения от ответника РКО от 31.01.2021 г. от адв. Д. /лист 35 от делото/, от който е видно, че на Н. В. М. са заплатени 1100.00 лева за рента/наем земя 2019/2020 г. не е относим към предмета на делото, поради което същият не следва да бъде обсъждан, тъй като лицето Н. В. М. е трето на правния спор лице и е ирелевантно каква сума е заплатена от същата за стопанската 2019/2020 г.

5

От цитираните по-горе нотариални актове е видно, че ищцата Л. З. С. до 04.09.2020 г. е била собственик само на ¼ идеална част от процесните имоти, а не на ½ идеална част от тях, както се твърди в исковата молба.

От изготвената допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че видно от Разходен касов ордер № 7/26.08.2020 г. на Л. М. С. е заплатена сумата в размер на 382.88 лева с основание – рента/наем земя 2019/2020 г., като платената сума представлява платена рента за ¼ от отдадената под аренда земя – 43.758 дка. Видно от представения по делото Договор за аренда на земеделски земи от 25.03.2016 г. лицата Л. М. С. и М.

Йо. Н. са арендодатели на процесните имоти. В представения договор за аренда липсва информация относно идеалните части от процесните имоти, които същите са притежавали към датата на сключване на договора.

В исковата молба се твърди, че ищцата като нов собственик на половината от имотите е встъпила в правата на арендодател на единия от предишните съсобственици, чийто дял е закупила. От представените нотариални актове е видно, че същата е придобила на 23.07.2018 г. ¼ идеална част от имотите от лицето Д. М. Р. и на 04.09.2020 г. ¼ идеална част от имотите от лицето М. Л. М..

Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ /в редакция от ДВ бр. 13 2007 г./ когато договорът за аренда е сключен само от някой от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. В настоящия случай в договора за аренда не е посочено какви са идеалните части, които арендодателите притежават от процесните имоти. В отговора на исковата молба се сочи, че същите притежават ½ от процесните имоти, т.е. договорът е сключен от съсобственици, които притежават ½ идеална част от процесните имоти, но е видно, че е сключен за цялата част от имотите и при действието на посочената редакция на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ (редакция преди изм. ДВ бр. № 13/2017 г.), поради което съдът приема, че само Л. М. С. и М. Йо. Н. имат вземане по договора срещу арендатора за арендното плащане в пълния му размер. Правото на останалите съсобственици върху припадащите се части от арендното плащане се изразява във вземане срещу арендодателя - съсобственик, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици. Ако останалите съсобственици не са потвърдили арендния договор и считат, че същият им е 6 непротивопоставим, за защита на правата им са налице други правни средства - напр. иск за ревандикация на идеалните им части от имота/имотите и/или искове за заплащане на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД , насочен срещу арендатора (в този см. са Решение № 179/23.07.2015 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 4104/2014 г., Решение № 12/01.03.2018 г. на ВКС, II г.о., по гр.д. № 1251/2017г. и др.).

Разпечатката съдържа 48 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c21314f6-45e2-42dd-af9f-2650cdd0d623