Определение № 5644 от 04.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5644 гр. София, 04.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Геника Михайлова

Членове:

Майя Русева

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002102455 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу въззивно решение № 31 от 10.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1290/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

С посоченото съдебно решение въззивният съд е отхвърлил иска на С. Д.

С. срещу П. Д. Л. и В. Т. Л. за прогласяване за недействителен на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № *** г., ***, рег. № ***, н. д.

№***/2012 г. на нотариус при РС-П. З. А., с който Д. С. А. (наследодател на С.

С. и на П. Л.), чрез пълномощника си П. Д. Л., е прехвърлил в полза на П. Д. Л. недвижими имоти, както следва: дворно място, находящо се в **********, цялото с площ от 3 100 кв.м., при граници: улица, ПИ пл. ***, пл. ***, съставляващо част от ПИ пл. *** в *** по плана на селото, от което: 1050 кв.м. съставляват УПИ ***; 800 кв.м. съставляват УПИ ***; и 390 кв.м. са включени в УПИ *** в същия квартал, ведно с построените в това място жилищна сграда с площ от 43 кв.м., второстепенна постройка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ 82 от кв.м., до ½ ид. част от предмета на договора, като сключен във вреда на представлявания, на осн. чл. 40 от ЗЗД.

1

Със същото съдебно решение по иск на С. Д. С. срещу П. Д. Л. и В. Т. Л. съдът е прогласил за недействителен договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №*** г., ***, рег. № ***, н. д. №***/2012 г. на нотариус при РС-П. З. А., с който Д. С. А., чрез пълномощника си П. Д. Л., е прехвърлил на П. Д. Л. посочените по-горе недвижими имоти, само по отношение на прехвърления УПИ *** в *** по плана на село Н. Р., община В. с площ от 800 кв.м., както и по отношение на жилищна сграда с площ от 43 кв.м. до ½ ид. част от предмета на договора, като сключен без (извън пределите на учредената) представителна власт, на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Постъпила е касационна жалба от П. Д. Л. и В. Т. Л., действащи чрез адвокат Н. Д. от ВАК, с която въззивното решение се обжалва в частта, в която въззивният съд е прогласил за недействителен договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №*** г., ***, рег. № ***, н. д.

№***/2012 г. на нотариус при РС-П. З. А., относно имот УПИ *** в *** по плана на село Н. Р., община В., с площ от 800 кв.м., както и относно жилищна сграда с площ от 43 кв.м., до ½ ид. част от предмета на договора, като сключен без (извън пределите на учредената) представителна власт, на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

В касационната жалба на касаторите-ответници се твърди, че въззивното съдебно решение е недопустимо, тъй като иск за прогласяване на нищожност на договор, предявен от трето лице само срещу едната страна по него, се явява недопустим. Молят за обезсилване на въззивното съдебно решение. В условия на евентуалност твърдят, че същото е очевидно неправилно.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, за да обосноват недопустимостта на обжалваното въззивно решение, касаторите поставят следните въпроси:

1. Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор в производство по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?

2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Позовават се на разрешенията, дадени в ТР № 7/2020 г. и ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

2

По така постъпилата от ответниците касационна жалба е депозиран отговор от ищеца със становище за нейната неоснователност.

Срещу така посоченото въззивно съдебно решение е постъпила касационна жалба и от ищеца С. Д. С., действащ чрез адв. Т. Д. - ВАК.

Решението се обжалва от този касатор в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от него срещу ответниците иск за прогласяване за недействителен на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № *** г., ***, рег. № ***, н. д. №***/2012 г. на нотариус при РС-П. З. А., с правно основание в разпоредбата на чл. 40 ЗЗД - поради сключване на договора във вреда на представлявания.

В касационната жалба на касатора-ищец се твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като противоречи на събрания доказателствен материал в първоинстанционното производство, както и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ищец се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че в противоречие с цитирана от него практика на ВКС са разрешени следните правни въпроси от предмета на спора:

1. При предявен иск по чл. 40 от ЗЗД следва ли съдът да направи анализ дали договорът, сключен от представител, е във вреда на представлявания при отчитане на всички релевантни обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, като прецени обстоятелства свързани с това: имал ли е представляваният необходимост от предмета на този договор изобщо и към конкретния период в частност, т.е. дали престацията на изпълнителя е безполезна? Когато на представителя е предоставена възможност да договори цената, следва ли да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен? Идентичността между пълномощника и третото лице презумира ли знание за увреждане или заинтересованост?

Касаторът-ищец твърди, че постановеното решение е в противоречие с решение № 1328 от 24.11.2000 г. по гр. д. № 108/2000 г. на Върховен касационен съд, IV г.о.; решение № 117 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 5654/2015 3 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 439 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 23/2011 г. на ВКС, I-во гр. отделение. решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС; решение № 212 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 4268/2017 г. на ВКС, IIIто гр. отделение; решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр. д. № 180/2017 г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 60208 от 04.01.2022 г. по гр. д. № 126/2021 г. на ВКС, III г. о.

2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към тях в тяхната съвкупност и да изложи ясни и изрични мотиви по спора вкл. при отхвърляне на доводите и възраженията като неоснователни?

Касаторът-ищец твърди, че постановеното съдебно решение е в противоречие с решение № 17/08.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4121/2015 год. IV г.о.; решение № 222/30.01.2015 г. на ВКС по търг. дело № 3466/2013 год. I т.о.; решение № 98/20.05.2013 г. на ВКС по гр. дело № 520/2012 год., IV г.о., решение № 18/09.03.2018 г. на ВКС по т. д № 1512/2017 г. на ВКС, I т.о.

Касаторът-ищец се позовава на очевидна неправилност на решението в обжалваната му част поради грешно възприемане на фактите и обстоятелствата по спора.

По така постъпилата от ищеца касационна жалба е депозиран отговор от ответниците чрез адвокат Н. Д. от ВАК със становище за нейната неоснователност.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба на всяка една от страните е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл.

280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т.

1 ГПК.

По допускане на касационното обжалване настоящата касационна инстанция съобрази следното:

За да постанови посоченото по-горе съдебно решение, въззивната инстанция е констатирала, че въззивното производство е повторно образувано след отмяна с решение №413/26.06.2024 г. по гр. дело №1554/2023 г. на III г. о. на ВКС на предходно постановено по делото въззивно решение. Въззивният 4 съд е съобразил това, че касационната инстанция в предходното касационно производство е отхвърлила исковете по чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД относно валидността на обсъжданото по делото пълномощно и по чл. 42, ал. 2 от ГПК относно действителността на договора покупко-продажба по НА №*** година в неговата цялост и е върнала делото на Варненския окръжен съд за разглеждане на исковете на С. Д. С. срещу П. Д. Л. и В. Т. Л., както следва: - с правно основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване на недействителността на процесния договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА №*** г. на нотариус З. А., сключен на дата 29.05.2012 г. до размера на наследствената част на ищеца; - иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване на недействителността на същия договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №*** г. на нотариус З. А., сключен на 29.05.2012 г., само по отношение на УПИ *** в *** по плана на село Н. Р., община В., с площ от 800 кв.м., както и жилищна сграда с площ от 43 кв.м., до размера на наследствената част на ищеца, като сключен без (извън пределите на учредената) представителна власт.

Въззивният съд е приел е за установено от фактическа страна, че ищецът С. Д. С. и ответницата П. Д. Л. са брат и сестра и наследници на Д. А., починал на 17.06.2012 г.; Д. А. е бил в брак с Е. А.а, считано от 1954 г. до смъртта на съпругата си през 2004 г.; ответниците П. Л. и В. Л. също са в брак, считано от 1979 г.

Въззивният съд е посочил, че с приетия по делото НА №*** г., ***, н. д.

№ *** за 1974 г. на нотариус при РС-П., Д. А. е придобил правото на собственост върху парцел ***, с площ от 800 кв.м., находящ се в *** в с. Н. Р., община В., по дарение от баща си С. Т., а с констативен нотариален акт №*** г., том 1, нот. дело №*** г. на нотариус при РС- П., същият е признат за собственик на парцел ***, с площ от 1050 кв. м. и парцел *** с площ от 2390 кв.м., находящи се в с.Н. Р., община В..

Въззивният съд е констатирал, че с пълномощно с нотариално заверени съдържание и подписи с рег. № *** и рег. № *** от 29.05.2012 г. от помощник нотариус по заместване при нотариус Ш., Д. С. А. е упълномощил дъщеря си П. Д. Л. да го представлява пред нотариус без срок по въпроси, свързани с притежаваните от него недвижими имоти: парцел ***, в ***, с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в него навес, по плана на с. Н. Р., общ. В.; както и 5

2390 кв.м. от парцел *** в *** по плана на същото село, съгласно НА №*** г., включително с правомощията да продаде, дари или замени описаните имоти, като договаря цена и условия, каквито намери за добре, с купувачи, надарени или заменители по нейна преценка, както и да получи при продажба цената, включително и да договаря сама със себе си или с трети лица, които представлява.

Съдът е посочил, че с договор за покупко-продажба, оформен в НА №*** г., ***, рег. № ***, н. д. №***/2012 г. на нотариус при РС-П., Д. С. А., чрез пълномощника си П. Д. Л., продал на П. Д. Л., като купувач, собствения си недвижим имот - дворно място, находящо се в **********, цялото с площ от 3100 кв.м., при граници: улица, ПИ пл. ***, пл. ***, съставляващо част от ПИ пл. *** в *** по плана на селото, от което: 1050 кв.м. съставляват УПИ ***; 800 кв.м. съставляват УПИ ***; и 390 кв.м. са включени в УПИ *** в същия квартал, ведно с построените в това място жилищна сграда с площ от 43 кв.м., второстепенна постройка с площ от 15 кв. м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м., срещу цената от 6 500 лв., която сума продавачът, чрез пълномощника му, заявил, че е получил напълно от купувача. Данъчната оценка на продадените имоти възлизала на 6 ***.90 лв.

Въззивният съд е посочил, че видно от приетата епикриза от м. 03.2011 г. от

МБАЛ „Света Анна - Варна“ в периода 14.03.-25.03.2011 г. Д. А. е бил подложен на мастектомия радикалис поради карцином на млечна жлеза като в периода 05.06.-10.06.2012 г. той е бил на стационарно лечение в болницата; приет е бил в тежко увредено общо здравословно (физиологично) състояние, без данни за ментално такова, и е бил изписан с продължаващо влошено състояние и с терапия. Починал е на 17.06.2012 година.