Протоколно определение № 167 от 17.06.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 167 гр. Варна, 17.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Н. Колева

Членове:

Янко Д. Я.

Даниела П. Костова при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600205 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:13 часа се явиха:

Жалбоподателят Д. Я. М., редовно призован, явява се лично, като се води от органите на РД „Охрана“ Варна и с адв.С. И. от АК-Варна, редовно упълномощен от хода на досъдебното производство.

За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор Я.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

АДВ.И.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

ЖАЛБ.М.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите жалбата на Д. М. чрез неговия адвокат подадена до Вас като неоснователна без уважение. Правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за това, че мярката следва да бъде потвърдена. Не са налице нови обстоятелства, които да обуславят промяна на същата. Няма такива нови обстоятелства, които да опровергават направените вече изводи по ВЧНД № 110/2026 г. на друг състав на ВАпС, с която мярката е била потвърдена през месец април 2026 г. Два месеца по-късно от вземането й спрямо Д. М. не са 1 налични обстоятелства, които да определят изменението й в по-лека.

Защитата не оспорва обоснованото предположение. Такова действително е налично, затова, че е обосновано за същия че е извършил тежко умишлено престъпление. Налична е и реална опасност и към настоящия момент както от укриване, така и от извършване на друго престъпление. Първата опасност се определя от пребиваването му на различни адреси на територията на гр.Варна, а втората такава както от факта на неговото осъждане, така и от събраните по делото доказателства за това, че е разпространявал и преди датата на задържането му различни по вид наркотични вещества.

На следващо място, бих искала да изтъкна обстоятелството, че в жалбата се сочи, че лицето е млад, неосъждан, признава вина, изразява съжаление, активно съдейства на разследването, иска споразумение.

Доброволно бил посочил търсените вещи. Такива данни аз по делото не открих. Напротив, налични са по делото протоколи за претърсване и изземване, а самия той разпитан в качеството на обвиняем е отказал да дава обяснения. Тогава за какво признание на вина и съжаление и активно съдействие на разследването би могло да се договори в настоящия случай. У него е открита и крупна сума от евро, за която няма данни да е със законен произход, тъй като липсва трудова заетост за лицето. Затова моля да приемете, че и към настоящия момент адекватната мярка за неотклонение е задържането под стража.

АДВ. И.: Уважаеми Апелативни съдии, на първо място пак ще кажа, че протоколите от мерките за неотклонение са част от ДП. Той дава изявления, когато е имал възможност за лична защита. Да, факт е, че ние не оспорваме обоснованото предположение. Това нещо е от първия момент и затова няма да се спирам да акцентирам, има достатъчно на брой свидетели които са разпитани, не са дистанцирани от наркотичните вещества.

По отношение на опасността от укриване и извършване на друго престъпление сме направили анализ и нашите съображения се базират на това, че лицето е неосъждано, и в крайна сметка пребивава на различни адреси в гр.Варна. Ами той има договор за наем. Единственото ново нещо от задържането му е един разпит и то е на неговата хазяйка. Нито е обявяван на издирване, винаги е бил на разположение на органите на реда. То дори мен да погледнете аз не живея на адреса, на който съм регистриран. Това не значи че се крия. Факт е, че е разпитана Дамянова, която е наемодателката. Така, че опасност от укриване и извършване на престъпление само от страха от едно евентуално осъждане за мене е …/не се доизказва/. Мярката за неотклонение в настоящия случай не виждам с какво е необходима на ДП. Какво ще постигне повече прокуратурата. Разпитани са всички свидетели. Чакаме само едни експертизи и благоразположението на прокуратурата да сключим споразумение.

ЖАЛБ.М.: Първо искам да се извиня за деянието си, направил съм го и се признавам за виновен, но аз не съм лош човек. Аз съм добре познат по улиците и съжалявам.

Последна дума: Искам да ми се намали мярката. Каквото кажете ще уважа Вашето мнение. В Аспарухово вече никой не живее. Това ми беше моята квартира, но когато се запознах с моята бъдеща годеница се преместих в 2 къщата, в която бяха намерени наркотичните вещества. Оставих братовчед ми да живее там. Той е на 20 години, но в момента в квартирата вече никой не живее. Наркотиците в квартирата бяха мои, аз съм си признал, съдействал съм за това, знам че съм виновен.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

След тайно съвещание въззивният съд, за да се произнесе съобразявайки становищата на страните, възраженията им - заявени в жалбата и поддържани в днешното с.з., като обсъди и наличната доказателствена маса констатира следното:

Производството е по реда на чл.65 от НПК и има за предмет оценка правилността на отказа на първата инстанция да измени мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека по отношение на Д. М..

Защитата не оспорва наличието на първото основание за вземане на найтежката мярка за неотклонение, а именно наличието на обосновано подозрение за съпричастност на задържаното лице към предявената му в обвинение деятелност, но оспорва необходимостта от продължаване на мярката „задържане под стража“ два месеца след първоначалното задържане, като се сочи, че не са налице както опасност от укриване, така и от извършване на престъпление. В тази насока защитата извежда становище, че не следва да бъде обсъждана реабилитираната съдимост на М., доколкото правните последици от осъждането са заличени по силата на закона.

Настоящият състав в настоящото производство следва да извърши самостоятелна проверка на всички основания за вземане и продължаване на най-тежката мярка за неотклонение каквато е „задържането под стража“.

Макар и защитата да не оспорва наличието на обосновано предположение, то следва да бъде посочено, че в случая са налице достатъчно гласни доказателства, резултатите от извършени претърсвания и изземвания, заключения от химически изследвания, които да свързват Д. М. с установените 153 грама метаамфетамин, 3.95 грама марихуана и 2 таблетки екстази. Налице са и гласни доказателства, които го свързват с осъществена продажба на наркотично вещество на един свидетел – М.Я.. Т.е. първата предпоставка безспорно е налице.

По отношение на останалите предпоставки опасностите от укриване и извършване на престъпление: този състав не споделя, че е налице опасност от укриване, доколкото свободата на придвижване е гарантирана. Очевидно Д. М. има достатъчно трайна установеност във Варна, известни са адресите, на които той пребивава.

Същевременно обаче налице е опасност от извършване на престъпление.

Това е така не само защото Д. М. някога е бил осъждан, а защото се касае за доста мащабна дейност по разпространение на 3 различни по вид наркотични вещества, съхранявани на две различни помещения в различни точки на гр.Варна.

Налице са достатъчно гласни доказателства, които да сочат, че М. е осъществявал тази дейност по разпространение през по-продължителен период от време.

На следващо място не може да бъде подминато и обстоятелството, че 3 реабилитацията на Д. М. е настъпила на 26.01.2026 г. В този момент са били заличени правните последици на неговото предходно осъждане за престъпление по чл.129 от НК. Но реабилитацията по българското право заличава както и защитата сочи правните последици, но не и историческия факт от биографията на лицето. Практиката на ЕСПЧ, вкл. и тази на която се позовава защитата в жалбата си не изключва възможността, напротив, задължава съда при извеждане на прогнозата си дали е налице опасност от рецидивизъм да извърши пълна оценка, почиваща на всички данни от миналото на лицето, вкл. и предходната му съдимост. Безспорно това не може да бъде единствено обстоятелство, което да обоснове този извод, но в настоящия случай то не може да бъде и пренебрегнато така, както настоява защитата. Т.е. касае се за една неинцидентна противообществена проява, осъществявана упорито от обвиняемото лице в различни точки на гр.Варна, и обхващаща три различни психоактивни вещества. При тази фактология ограничаване на свободното придвижване в рамките на два месеца не може да снижи опасността до степен, която да обоснове извод, че обществения интерес би бил охранен при по-лека мярка за неотклонение. Затова и този състав намира, че към настоящия момент продължават да са налице всички основания за задържането на Д. М..

Предвид гореизложеното и на основание чл.65, ал.9 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 11.06.2026 г. по ЧНД № 914/26 г. на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол Рег.№ 612/11.06.2026 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Д. Я. М. с ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство № 201/2026 г. по описа на ОД на МВР – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11.30 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

4