Определение № 3784 от 29.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3784 гр. София, 29.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20238002104466 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по делото – ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество ––(КОНПИ) и ответниците Т. Г. Г., М. С. Г. и И. М. С. срещу въззивно решение № 94 от 12.05.2023 г. по в. гр. д. № 299/2022 г. на Варненски апелативен съд, постановено по искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ.

Ищецът КОНПИ обжалва въззивното решение в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение № 260002 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 189/2018 г. на Силистренски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) вр. с §. 5, ал. 1 ПЗР ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 159 112. 43 лв., както следва: от М. С. Г. на основание чл. 72 вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) – сума в размер на 15 000 лв., съставляваща предоставени заеми на ЕТ „МИТ – М. Г.“; от Т. Г.

Т. и М. С. Г. на основание чл. 72 вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) - сума в размер на 7 200 лв., представляваща предоставен на 05.08.2009г. заем на М. Г. Д., сума в размер на 200 лв., представляваща предоставен на 19.11.2012 г. заем на З. М., сума в размер на 200 лв., представляваща предоставен на 20.11.2012 г. заем на Б. Вели, сума в размер на 170 лв., представляваща предоставен на 22.11.2012 г. заем на Г. Б. Ж., сума в размер на 500 лв., представляваща предоставен на 24.11.2012 г. заем на Н. Б. Ш., сума в размер на 300 лв., представляваща предоставен на 11.12.2012 г. заем на Х. Ч. А., сума в размер на 210 лв., представляваща предоставен на 13.12.2012 г. заем на Б. Б. А., сума в размер на 150 лв., представляваща предоставен на 10.01.2013 г. заем на Ю. И. Ю., сума в размер на 300 лв., 1 представляваща предоставен на 25.01.2013 г. заем на А. К. Д., сума в размер на 250 лв., представляваща предоставен на 25.01.2013 г. заем на Н. Я. Д.; на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) от Т. Г. Г. – сума в размер на 5 353. 61 лв., представляваща погасителни вноски по банков кредит в „Уникредит Булбанк“ АД, и на основание чл. 63, ал.

2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) от М. С. Г. – сума в размер на 3 856. 16 лв., внесена касово по картова сметка в банка, и сума в размер на 125 422. 66 лв., съставляваща погасителни вноски по банков кредит в „Банка ДСК“ ЕАД.

Жалбоподателят - ищец поддържа, че въззивното решение в горепосочената част е неправилно поради противоречие с материалния закон и като такова моли да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени. Счита, че решаващият извод на въззивния съд, че предоставените заемни средства на трети лица не са налични суми към края на проверявания период и поради това не следва да бъдат включвани в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ е неправилен извод, който противоречи на ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че процесните вземания са част от патримониума на ответниците и подлежат на отнемане в полза на държавата, тъй като не е установен законен източник на средствата към момента на възникване на заемните процесни правоотношения.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ищецът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на §1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ предоставените в заем от проверяваното лице на трети физически или юридически лица парични средства, доколкото същите не са възстановени в рамките на проверявания период?“, за който поддържа, че е разрешен от въззивният съд в противоречие с ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС.

Ответниците по тази касационна жалба – Т. Г. Г., М. С. Г. и И. М. С. депозират писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържат становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците – Т. Г. Г., М. С. Г. и И. М. С. обжалват горепосоченото въззивно решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени предявените от КОНПИ искове за гражданска конфискация, като е отнето в полза на държавата имущество на обща стойност 29 100 лв., а именно: от М. С. Г., действащ като ЕТ „МИТ – М. Г.“ - товарен автомобил, марка “Рено”, модел “Канго“, рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Транспортер“, рег. [рег.номер на МПС] , и от И. М. С. - лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А 3“, рег. [рег.номер на МПС] .

Жалбоподателите – ответниците твърдят, че въззивното решение в обжалваната от тях част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като при анализа на придобитото от тях имущество не са използвани счетоводните данни от дейността на едноличния търговец, като в нито един от поставените към вещото лице въпроси по изготвената и приета съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ) по делото, не е указано вещото 2 лице да изследва имущественото състояние на ЕТ “МИТ - М. Г.“. Считат, че въззивният съд не е обсъдил всички наведени от тях възражения с въззивната жалба, вкл. досежно липсата на значително несъответствие по смисъла на приложимия закон, доколкото не е съобразено възражението за неправилно включване в т. нар. „имущество“ на разходите за придобиване на МПС от ЕТ „МИТ - М. Т.“. Молят атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ответниците релевират основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ придобити МПС от едноличен търговец чрез договор за финансов лизинг, при положение че имущественото състояние на търговеца/предприятието не е изследвано?“, по който е наведено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргумент, че е необходимо създаването на нова съдебна практика и осъвременяването на съществуващата такава, и 2.

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в: решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II ТО; решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, II ТО; ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 220/2015 г. на ВКС, II ТО и др..

Ответникът по тази касационна жалба - КОНПИ депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т.е. те са допустими.

Предявените искове са за отнемане на незаконно придобито имущество от проверяваните лица М. С. Г., лично и в качеството му на ЕТ “МИТ - М. Г.“, Т. Г. Г. (съпруга на М. Г.) и техния син - И. М. С., на три налични автомобили, както и на парични суми, представляващи предоставени от проверяваните парични заеми на трети лица, платени погасителни вноски по банкови кредити и внесена касово по картова сметка парична сума.

Решаващият съд е посочил, че КОНПИ не е твърдяла да е било налично имущество в началото на периода, както и не твърди претендираните за отнемане суми – дадени заеми, внесени суми по сметки и погасителни вноски по кредити и картова сметка да са налични у ответниците към момента на проверката. Приел е за установено от доказателствата по делото, че цялото придобито от проверяваните (вкл. и в качеството на ЕТ на ответника М.

Г.) имущество в процесните периоди от 06.08.2005 г. до 06.08.2015 г. и от 06.10.2006 г. до 06.10.2016 г., е следното: два недвижими имота: поземлен имот с идентификатор № *** по КК на [населено място], с площ 394 кв. м., находящ се в [населено място], 3

[улица], при призната от КОНПИ действителна стойност на придобиване от 3 690. 34 лв.; недвижим имот, находящ се в жилищна сграда със сутерен и терасовиден етаж в [населено място], [улица], с призната от КОНПИ действителна стойност в размер на 122 017. 26 лв.

(съдът е подчертал, че и двата недвижими имота не се претендират от КОНПИ за отнемане в полза на държавата, като за имота в [населено място] – поради това, че правата на държавата са погасени по давност, а за апартамента в [населено място] - тъй като усвоеният кредит не е погасен изцяло, а само на 50% ); четири моторни превозни средства (МПС), както следва: придобити възмездно през проверявания период от проверяваното лице М. Г. в качеството му на ЕТ „МИТ - М. Г.“: товарен автомобил, марка “Рено”, модел “Канго“, с рег. [рег.номер на МПС] , за сумата от 4 850 евро или 9 485. 77 лв.; товарен автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Транспортер“, с рег. [рег.номер на МПС] ; лек автомобил, марка “Мерцедес“, модел “В.“, с рег. [рег.номер на МПС] , който не се претендира за отнемане в полза на държавата, тъй като на основание чл. 73 ЗОПДНПИ (отм.) правата на държавата са счетени за погасени по давност; придобит възмездно през проверявания период от ответника И. М. С. (син на проверяваните лица) лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А 3“, с рег. [рег.номер на МПС] .

Посочил е, че по конкретния спор релевантен е посочения в § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ вр. с § 5, ал. 1 ПЗР ЗПКОНПИ размер на значителното несъответствие от 150 000 лв., а не размерът от 250 000 лв., съставляващ според ответниците „по-благоприятен закон“ според действалата по време на производството пред КОНПИ редакция на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.).

Приемайки, че на отнемане по реда на специалния закон подлежи само наличното имущество на проверяваното лице и свързаните с него лица, въззивният съд е посочил, че постъпилите суми по банковите им сметки стават част от имуществото им, тъй като съставляват техни вземания от съответната банка. Счел е също, че преминалите през банковите сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от имуществото, като чл. 151 ЗПКОНПИ е неприложим към неналичните парични средства, доколкото парите могат да са предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи само когато са налични, поради което само в тази хипотеза биха участвали във формирането на имуществото и определянето на неговата стойност. По тези съображения съдът е приел, че не следва да бъдат включени в графата имущество общият размер на вноските за погасяване на задължения по кредити, общият размер на внесените парични средства по банкови сметки, които не са обвързани със задължения по кредити, и общият размер на предоставените заемни средства на трети лица, които суми не са налични към края на проверявания период, макар да са преминали през имуществото на ответниците.

Въз основа на приетото заключение на ССЕ, решаващият съд е заключил, че придобитото през проверяваните периоди имущество (двата недвижими имота и четирите МПС), което е налично към края им, възлиза на сумите съответно: от 330 995. 29 лв. (125 707. 60 лв. – имоти и 205 287. 69 лв. – МПС) за периода от 06.08.2005 г. до 06.08.2015 г., и от 289 803. 31 лв. (125 707. 60 лв. - имоти и 164 095. 71 лв. – МПС) за периода от 06.10.2006 г. до 06.10.2016 г.. Намерил е за установено, че общият размер на получените от ответниците доходи, приходи, източници на финансиране (таблица 4 от заключението) възлиза на сумата 312 694. 89 лв. за периода от 06.08.2005 г. до 06.08.2015 г. и на сумата 314 431. 17 лв. за 4 периода от 06.10.2006 г. до 06.10.2016 г., като в тази сума са включени: доходи, декларирани с годишна данъчна декларация и доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения (съответно за двата периода от 77 384. 14 лв. и 79 755. 73 лв.); доходи от обезщетения, социални помощи, рента (съответно за двата периода от 6 719. 03 лв. и 6 199. 03 лв.); плащания по застрахователни договори и изпълнителни дела, стипендии, начално салдо по сметки, възстановени надвнесени данъци по ГД, преводи по сметки на проверяваните (признати от КПКОНПИ) (съответно 12 547. 93 лв. и 12 432. 62 лв.); суми от усвоени кредити и заеми (съответно 216 043. 79 лв. и 216 043. 79 лв.). Посочил е, че в доходите на проверяваните по ГДД са включени и тези, реализирани от дейността на ответника в качеството му на ЕТ “МИТ – М. Г.“, поради което оплакването на ответниците за несъобразяването им е неоснователно. Съобразил е общата, посочена от вещото лице по ССЕ, сума на обичайните и извънредни разходи съответно за двата периода от 116 095. 91 лв. и 117 768. 25 лв., като в нея не са включени вноските по погасяване на кредити, заеми, посочени и приети като стойност на проверяваното имущество. Поради това погасените кредити и заеми не съставляват имущество, а с оглед включването на усвоените кредити и заеми в частта на приходите, погасената част от тях следва да бъде включена в частта на извънредните разходи, при което сумата на обичайните и извънредни разходи за двата периода е съответно: 245 915. 41 лв. и 261 283. 94 лв.. Н. доход на проверяваните, съответно за периода 06.08.2005 г. до 06.08.2015 г. се равнява на сумата 65 779. 48 лв., а за периода от 06.10.2006 г. до 06.10.2016 г. - на сумата 53 147. 23 лв..