Определение № 2334 от 19.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 37435/2025
- Вид
- Определение № 2334
- Подписан
- 19.01.2026
- В сила
- 19.01.2026
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, ал. 1, изр. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2334 гр. София, 19.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110137435 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „А.“ Е. срещу „П.., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 3899,70 лв., представляваща 50% от стойността на ремонтна услуга - извършване на ремонтни дейности и корекции на проблемни части по автомобилна платформа *** и посещение на оторизирани техници на фирма производител K., Г., за което е издадена № ***/21.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното плащане и сумата от 1581,88 лв., представляваща стойност за доставка, демонтаж и монтаж на краен изключвател тип х./датчик за точно спиране на автомобилна платформа ***, за което е издадена фактура № ***/21.02.2025, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 174,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за периода от 02.04.2025 г. до 23.06.2025 г.; и иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 180 лв., представляваща претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана за плащане
Ищецът „А.“ Е. твърди, че между „А.“ Е. и ответното дружество бил сключен договор за абонаментно сервизно обслужване на асансьори, по силата на който „П.. е възложило, а между „А.“ Е. е приело срещу заплащане да извършва абонаментно обслужване и ремонт на асансьорна уредба със заводски № *** и автомобилна платформа, монтирани на адрес: гр. С.“. Сочи, че с писмо от 12.01.2023 г. е информирал ответника, че дейността по поддръжка се прехвърля на дружество „А.“ Е., което поема всички права и задължения по съществуващия договор. Ищецът излага твърдения, че вследствие на установена неизправност на платформата, дължаща се на износване на лагери и необходимост от тяхната подмяна, е изпратил на ответника оферта № ***/03.10.2024 г. за сумата от 2100 лв. без ДДС. С фактура № *** от 07.10.2024 г. ищецът начислил 50 % от 1 стойността на офертата в размер на 1260 лв., която е заплатена от ответника. Посочва, че след направен пълен оглед, било констатирано наличие на други дефектирали елементи и пукнатини в носещата конструкция на автомобилната платформа. Пояснява, че платформата се доставяла сглобена и сертифицирана с точно определени параметри на носещите елементи, по които било недопустимо да се правят промени без изричното становище на производителя. Поради тази причина ищцовото дружество пискало производителя K. да изпрати технически екип, който да огледа платформата и да даде конкретни препоръки за отстраняване на дефектите. Твърди, че ищецът изпратил на ответника оферта, изх. № ***/13.11.2024 г. за сумата 7549,50 лв., както и издал фактура № ***/18.11.2024 г., с която била начислена 50 % от стойността на услугата в размер на 3774,75 лв. и която сума била заплатена от ответника. На 12.12.2024 г. производителят изпратил двама специалисти, които направили оглед и съставили доклад. Ищецът поддържа, че ремонтните дейности по платформата започнали през януари 2025 г. и били удостоверени с протокол № ***/09.01.2025 г., протокол № ***/14.01.2025 г. и протокол № ***/18.02.2025 г., всички подписани от представител на ответното дружество. Посочва, че ремонтните дейности са извършени съобразно с издадения доклад от производителя, като са извършени необходимите заваръчни дейности на пукнатините върху носещите елементи на конструкцията, както и подмяна на крайния изключвател тип „х.“ и подмяна на един лагер за смяна. Сочи, че за окончателно уреждане на финансовите отношения ищцовото дружество издало процесните фактури № ***/21.02.2025 г. на стойност 3899,70 лв. и № ***/21.02.2025 г. на стойност 1581,88 лв. Поддържа, че до ответника е изпратена покана за заплащане на процесните суми, но претенцията останала неизплатена. Твърди, че за изготвяне на поканата е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв., което претендира от ответника.
Посочва, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира обезщетение за забава в размер на 174 лв. за периода от 02.04.2025 г. до 23.06.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „П.., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че на 03.10.2024 г. е аварирала автомобилната платформа, което направило достъпа до гаражите невъзможен, но ищецът не предприел каквито и да било ремонтни действия в продължение на три месеца – от 03.10.2024 г. до 09.01.2025 г. В тази връзка посочва, че ответното дружество е заплатило 50 % от оферираните 4 бр. лагери, но бил доставен и монтиран само един, без представяне на приемо-предавателен протокол. На 13.11.2024 г., след продължителна комуникация с ищеца и липса на каквито и да било действия от негова страна за извършване на ремонт, ответникът бил уведомен от ищеца, че ще привлекат техници от фирмата производител, които да извършат ремонта, за което ответното дружество заплатило веднага издадената фактура за 50 % от офертата. Посочва, че на 12.12.2024 г. на 12.12.2024 г. на място е пристигнало само едно лице, за което нямало доказателства, че е представител на производителя, и не били извършени каквито и да е ремонтни дейности. Ответникът твърди, че ищцовото дружество завършило ремонта и платформата била пусната в действие едва на 09.01.2025 г. Посочва, че ищецът е извършил ремонта без да е изпращал оферта за него и без ответникът да е изразявал съгласие с извършените дейности. Малко след завършване на 2 първия ремонт, на 11.01.2025 г., автомобилната платформа отново аварирала, като на 18.02.2025 г. ищецът отново ремонтира платформата, за което съставя приемо-предавателен протокол. Твърди, че протоколите от 09.012025 г. и 18.02.2025 г. не са подписани от двамата управители, както се изисква по учредителния акт. Излага, че вторият ремонт е следствие на некачествено изпълнение на първия ремонт – при ремонта на 09.01.2025 г. техниците повредили частта, която подменят (изключвател тип „х.“). Посочва, че ищецът е извършил ремонта без да е изпращал оферта и без ответникът да е изразявал съгласие с извършените дейности. Поддържа, че поради некачествено изпълнение на услугите, ответникът е пристъпил към прекратяване на договора, като е изпратил уведомление по ел. поща на 20.02.2025 г. и 10.03.2025 г. Оспорва вземанията по фактура № ***/21.02.2025 г., с твърдения, че работата, чието заплащане се претендира, не е извършвана реално, а не е приемана от ответника. Оспорва и вземанията по фактура № ***/21.02.2025 г., с твърдения, че ремонтът, чието заплащане се претендира е в следствие на некачествено извършване на първоначален ремонт от 09.01.2025 г., а освен това ищецът не е доказал, че е вложил оригинални части, не е представил калкулация и доказателства за стойността на вложените части.
В условията на евентуалност, релевира възражение за прихващане със сумата от 165,24 лв. – вземане на „П.. към „А. С.“ Е. за неоснователно заплатена такса на осн. 4.2 от договора за сервизно обслужване на асансьор и автомобилна платформа за периода м. ноември и м. декември 2024 г., сумата от 630 лв. – недължимо платена от ответника сума по фактура № ***/ 07.10.2025 г. (50% от цената по оферта за сумата от 1260 лв. с ДДС), и сумата от 4568 лв. – обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в платени от ответника суми за паркинг на гостите на отдаваните апартаменти за временно настаняване в сградата.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл.49, вр. чл. 45 ЗЗД, възражение за прихващане с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, възражение за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и възражение за прихващане с правно основание чл. 82, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ЗЗД. (предявени последователно).
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по процесния договор за абонаментно сервизно обслужване на асансьори; изпълнение на посочените във фактурите ремонтни дейности, закупени материали и заплащане на възнаграждение на технически екип от K.; приемане на работата от ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, респ. да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличие на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
3
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително и положителния факт на погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, наличие на следните предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, т.е., че в резултат от виновното неизпълнение на ответника е претърпял имуществени вреди в размер на 180 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана за плащане.
По възражението за прихващане по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД със сумата 165,24 лв., в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на твърдяната договорна клауза на чл.4.2. от договора за абонаментно сервизно обслужване на асансьор, както и реализиране на предвидените в нея предпоставки за връщане на заплатена такса – заплащане на такса от страна на ответника на ищеца, неизпълнение на задълженията на ответника да осигури работа на платформата, периодът на неизпълнение и размерът и настъпване на изискуемост на вземането.
По възражението за прихващане по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД със сумата 630,00 лв., в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е заплатил твърдяната сума в размер на 630 лв.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже, че е налице основание да получи, респ. да задържи получената сума.
П о възражението за прихващане по чл. 82, ал. 1, изр.1, пр. 1 ЗЗД със сумата от 4568 лв., в тежест на ответника е да докаже: 1) неизпълнение на задълженията на ответника по договора за абонаментно сервизно обслужване на асансьор и подземен гараж; 2) претърпени от ответника вреди, изразяващи се в претърпени загуби (d.) в размер на 4568 лв.;
3) причинна връзка между неизпълнението на ищеца и вредите, претърпени от ответника; 4) вредите от неизпълнението са преки и предвидими - настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението; и 5) размер на претърпяната загуба - разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което ищецът би имал ако задължението бе изпълнено.
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба съгл. чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът намира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в частта по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Това налага на ищеца да бъде указано да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна посочи конкретен размер на лихва за забава по всяка от двете главни претенции, както и период с начална и крайна дата по всяка от тях.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да 4 бъдат отделени следните обстоятелства: 1/ че между „А.“ Е. като изпълнител и „П.., като възложител е сключен процесния договор за абонаментно сервизно обслужване на асансьори като впоследствие на 12.01.2023 г. между страните е постигнато съгласие изпълнител по договора да бъде „А. С.“ Е.; 2/ че на 03.10.2024 г. настъпила повреда в автомобилната платформа, обект на обслужване съобразно договора; 3/ че ищецът е изпратил на ответника оферта за ремонт на 03.10.2024 г. за сумата от 2100 лв. без ДДС.; 4/ заплащане от страна на ответника на сумата от 1260 лв. с ДДС, представляваща 50% от стойността на фактура № ***/21.02.2025 г.; 5/ заплащане от страна на ответника на сумата от 3774,75 лв., представляваща 50 % от стойността на посещението на технически екип за оглед и технически мерки от фирмата производител K., съгласно фактура № ***/18.11.2024 г.; 6/ че ремонтът на асансьорната платформа е завършен на 09.01.2025 г. и същата е пусната в експлоатация; 7/ че на 18.02.2025 г. ищецът е извършил нов ремонт на платформата.