Решение № 60 от 28.02.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Монтана, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630102544 по описа за 2024 година

ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 Ищецът, „......“ АД, ЕИК ..... адрес ...., представлявано от ....., чрез пълномощника си юрисконсулт ..... е предявило иск срещу Г. К. М., ЕГН **********, с адрес: ..... и цена на иска: ...... лева.

В исковата си молба твърди, че от страна на „......“ АД, ЕИК 201127485 е подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, по което е образувано ч.гр. дело № ...../2024 г., по описа на Районен съд - гр. Монтана. Последният е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу Г. К. М., .... и ...., в качеството им на наследници на ....., като всеки един от наследниците на последния дължи по една трета от претендираната в заявлението сума.

Със съобщение по ч.гр. дело № ...../2024 г. по описа на Районен съд - гр.

Монтана, получено от тях на 09.09.2024 г., „......“ АД е уведомено, че Г. К. М. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение и съдът е указал на „......“ АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно част от вземането си, предмет на заявлението и припадаща се на Г. К. М..

На 29.11.2018 г. между „.....“ АД, в качеството на „Кредитор“ и ....., в качеството на „Кредитополучател“ е сключен Договор за стоков кредит № 402239, с който „.....“ АД предоставя стоков кредит в размер на .... лева /хиляда четиридесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ със срок за изплащане до 29.11.2019 г.

На 11.07.2019 г. се сключил Договор за продажба на вземания, по силата 1 на който ,,.....“ АД в качеството си на продавач, прехвърлило на „......“ АД всички свои вземания по отношение на ....., съгласно Договор за стоков кредит № 402239 от 29.11.2018 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.

..... е починал. Съгласно Удостоверение за наследници с изх. № 43/29.06.2023 г., издадено от Община Бойчиновци, негови наследници са ...., ЕГН **********, ...., ЕГН *** и Г. К. М., ЕГН **********. В качеството си на негови наследници и съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН ..... и Г. К. М. отговарят разделно с равни части за размера на Задължението.

„......“ АД е упълномощено от цедента „.....“ АД да уведоми длъжниците за сключения Договор за цесия. В изпълнение на последното, на Г. К. М. е изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, за което прилага заверено копие на уведомлението. Възможността предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването на длъжника като негов пълномощник е утвърдена в съдебната практика и поконкретно в Решение № ..../02.06.2015г., ІІІ г.о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В допълнение, в случай че се приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията с описаното по-горе уведомително писмо, молят да се има предвид Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д.№ 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., с което ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, за което прилага Уведомително писмо.

Налице е неизпълнение по смисъла на Договора за стоков кредит № 402239 от 29.11.2018 г. Съгласно чл. 2 от Договора крайният срок за издължаване на предоставения кредит 29.11.2019 г. С оглед настъпването на падежа - 29.11.2019 г. всички дължими вноски падежират, задължението става изцяло изискуемо.

Към настоящия момент плащане от страна на ....., ..... и Г. К. М. за пълно погасяване на задължението не е извършено, което обуславя правния интерес на ,,......“АД, в качеството на цесионер на „.....“ АД и кредитор по вземането, да инициира настоящото производство.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответникът по делото - Г. К. М. дължи на ,,......“ АД, в качеството му на кредитор по вземането, произтичащо от процесния Договор за кредит, следните суми:

Главница - .... лева /триста четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/, ведно сьс законна лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението;

Обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода от 16.07.2021 г. до 16.07.2024 г. - ..... лева /сто двадесет и един лева и осемдесет и една стотинки/.

Да се осъди ответника - Г. К. М., да заплати на „......“ АД 1/3 (една 2 трета) от направените разноски по заповедното производство и в настоящото производство разноски в размер на заплатената държавна такса за предявяване на установителен иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на .... лева /триста и шестдесет лева/.

Ответникът, Г. К. М., ЕГН **********, с адрес: ....., в срока, предвиден за отговор не взема становище, не прави оспорвания, няма искания, не сочи доказателства. Редовно призована за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени.

Изискано е и приложено частно гражданско дело № ...../2024 г. по описа на Районен съд Монтана.

Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл. 410 и сл.ГПК по договор за стоков кредит, след прехвърляне на вземането /цесия/. Следва да бъде уточнено, че е налице възражение само от страна на един от солидарно осъдените длъжници в заповедното производство. За другите двама заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.

Ищецът, ,,......“ АД е предявил положителен установителен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане, като в хода на производството се установи, че на 29.11.2018 г. между „.....“ АД, в качеството на „Кредитор“ и ....., в качеството на „Кредитополучател“ е сключен Договор за стоков кредит № 402239, с който „.....“ АД предоставя стоков кредит в размер на .... лева /хиляда четиридесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ със срок за изплащане до 29.11.2019 г.

На 11.07.2019 г. се сключил Договор за продажба на вземания, по силата на който ,,.....“ АД в качеството си на продавач, прехвърлило на „......“ АД всички свои вземания по отношение на ....., съгласно Договор за стоков кредит № 402239 от 29.11.2018 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.

Кредитополучателят е починал. Ответникът е един от наследниците му по закон, депозирал възражение в срок срещу издадената заповед за изпълнение.

Вземането е прехвърлено с договор за цесия.

Всички тези обстоятелства не са оспорени от ответника в хода на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по3 късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.

Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.

В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен. При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.1, във връзка с ал.4 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.

Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията на чл.415 ал.1 т.1 ГПК, по реда на чл. 414 ал.4, във връзка с ал.3 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № ..... по описа на Районен съд Монтана за 2024 година и е определен ясно и недвусмислено в закона.

Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като възражението, направено в законовия срок от длъжника в заповедното производство представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и в хипотезата на чл.415 ал.1 т.1 ГПК– чрез уважаването на предявения установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л. 26 от делото чрез живеещата с него на семейни начала мъж, и не е представила в срок отговор на исковата молба, същата е редовно призована, но не се е явила в съдебното заседание и не е направила 4 искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства. В тази връзка са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК. С определението № ..... от 17.12.2024 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.

Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ..... от 19.07.2024 година по ч.гр.д.№ ..... по описа на Районен съд Монтана за 2024 година и съобразно направеното искане в настоящото производство.

Възражението, направено от длъжника в заповедното производство не се подкрепи с никакви доказателства, поради което съда го намира неоснователно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК и в рамките на заявеното в исковото производство и признато за установено.

Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ: