Протокол № 154 от 01.02.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 154 гр. Пазарджик, 31.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка М.ова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220103167 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата В. Д. П. се явява лично, редовно призована и с адв. К., редовно упълномощена да я представлява, с представено по делото пълномощно.

Ответницата К. С. Я., редовно призована на посочения съдебен адрес, не се явява. За нея се явява адв. Б., редовно упълномощен да я представлява с представено по делото пълномощно.

Явява се вещото лице д-р П. М., редовно призован.

Явява се вещото лице М. К., редовно призована.

Явява се вещото лице д-р М. Я., редовно призован.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. К.: Поддържаме исковата молба. Уточнения и допълнения няма да правим.

1

АДВ. Б.: Поддържам изцяло отговора и наша молба във връзка с проекто доклада от 13.12.2022 г., с едно уточнение по доклада във връзка с оспорванията, както и по едното доказателствено искане, за което сте поискали уточнение.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба ищцата твърди, че семейството й се състои от съпруга й А. С.ов Д. и двете малолетни деца Х. А.а Д.а на 14г. и Д. А. Д. на 10 г., всички заедно живеят в с. В., общ. Септември, ул. „******. В семейното им жилище живее и бащата на нейния съпруг и дядо на двете им деца - С. Д..

Твърди се, че на същата улица, непосредствено до техния дом, се намира къщата на К. С. Я. и мъжа й В. Я.. В двора си ответницата отглеждала две кучета порода „******“, петгодишният "А.“ и осемгодишната „Д.“.

Твърди се, че къщите им са отделени с циментова ограда /дувар/, върху който има мрежа. От задната страна, имотите им граничат с полето и са оградени само с ажурна мрежена ограда.

Твърди се, че на 18.03.2021 г. заедно със съпруга си закарали малолетния си син Д. на училище, след което отишли на работа в „Коловаг“ в гр. Септември, като в този ден били редовна смяна от 7:30 до 16:15 ч.

Твърди се, че този ден, Д. бил взет от училище от дядо му С. и сестра му Х., тъй като ги били задържали от работа и нямало как да стигнат навреме, за да го приберат.

Твърди се, че след училище, когато е хубаво времето, синът й винаги оставал на двора, за да си играе и да кара колело, както се е случило и на 18.03.2021 г. В това време дядо му С. и сестра му Х. са се били прибрали вътре в къщата, а Д. е останал сам навън в двора.

Твърди се, че по това време, в двора било влязло едно от кучетата на К.

Я. - А.. Същото проникнало през дупка в оградната мрежа. Д. познал кучето на съседите и отишъл при него и го погалил по главата, като неочаквано за синът й, то скочило върху него, повалило го на земята и започнало да го хапе.

2

Първоначално го ухапало в горната лява част на главата, в областта над лявото око и в лявата теменна област, а впоследствие и по цялото тяло.

Твърди се, че детето се опитало да се измъкне пълзейки, но кучето продължило да го хапе по тялото, ръцете и краката, като го ухапало на множество пъти: по гърба, над левия лъкът и по долната трета на лявата подбедрица, както и други части. Д. успял да се измъкне, като се бил затичал от задната част на двора им, навън към улицата, като се държал за главата.

Твърди се, че по това време там се е намирал съседа им Ж. Н., който видял, че по Д. имало много кръв и липсва част от плътта на главата му.

Синът й му обяснил, че го е ухапало кучето на съседите им. Н. го качил в колата и веднага го откарал във ФСМП- Септември. По пътя се обадил на съпруга ми, като му обяснил какво е възприел и че се отправят към болницата.

Твърди се, че веднага след разговора проведен с Ж. Н., А. се обадил на дъщеря им, за да я предупреди какво се е случило и да не излизат с дядо й от къщата, че кучето може все още да е на там и да ги нападне.

Твърди се, че тръгнали незабавно от работа и след като пристигнали при Д., нашият съсед Ж. Н. си тръгнал от болницата. След като наближил двора на къщата им видял кучето на съседите „А.“, че все още било там и веднага ни изпратил снимка, за да се уверят, че е на Янчеви.

Твърди се, че междувременно Д. получил първа помощ във ФСМП Септември и от там ги изпратили в МБАЛ Пазарджик. Незабавно бил приет в Спешно отделение към тази болница, където му промили раните и го сложили на системи. След това му били направени изследвания, направили рентген и ехограф. Настанили го в хирургичното отделение, където му извършили хирургически интервенции, изразяващи се в зашиване на лицето и раните по тялото.

Сочи се, че е била изготвена Епикриза изх. № 3659 от 18.03.21г., в която подробно е описано обективното състояние на Д. Д. и какви манипулации и изследвания са му били извършени, като били насочени към клиника по изгаряния и пластична хирургия след предварителна уговорка с доц. Зънзов.

Твърди се, че след изписването от МБАЛ Пазарджик, на 23.03.2021г. били приети в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. “ Пловдив, в отделението по 3 пластична хирургия и изгаряния. Първоначално на Д. му била извършена манипулация по разшиване на шевовете на челото, а на 24.03.21 г. била извършена пластична операция на главата и челото, за която беше изготвена Епикриза изх. № 17796 от 22.03.21 г.

Твърди се, че в продължение на осем дни на Д. били поставени три упойки, като първите дни детето не било в състояние да говори, било много стресирано. Изпитвло силни болки, въпреки поставените обезболяващи.

Твърди се, че на 19.04.22г. детето Д., отново постъпил в болница „Св.

Георги“ гр. Пловдив, за да бъде извършена поредната операция, свързана с оздравителния и възстановителния процес. На 21.04.2022 г. било извършено присаждане на космени фоликули, което подробно е описано в Епикриза, с изх. № 25398 от 2022 г.

Твърди се, че уврежданията получени в резултат от ухапванията от кучето на К. Я. се изразяват в: рана с отхапване на меките тъкани в лявата челна област с ангажиране на веждата и клепачите на лявото око, рана от ухапване в лявата теменна област, ухапвания по тялото и ляв долен и горен крайник.

Раната на лицето с отхапване на меките тъкани до костта, независимо от повредената кожа пластиката, е оформила груб ръбец, с липса на част от веждата и промяна на основните лицеви черти, което се преценява като обезобразяване на лицето на Д., и съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

Сочи се, че с Решение № 23 от 13.01.2021г. на Районен съд Пазарджик, постановено по а.н.х.дело № 1960/2021 год., К. С. Я. беше призната за виновна в това, че на 18.03.21 г. в с. В. не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно - куче от мъжки пол, порода „******“, отговарящо на името А., което се намирало под неин надзор, в резултат на което то е причинило средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1, пр. 10 от НК на Д. А. Д..

Сочи се, че на основание чл. 300 от ГПК, решението на съда по посоченото дело е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, противоправността му и виновността на дееца.

4

Сочи се, че в резултат на изложеното се установява, че К. С. Я. не е положила достатъчно грижи за собственото й куче в резултат на което били причинени на малолетния Д. Д. телесни увреждания, които представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. В резултат на тези увреждания на синът на ищцата му били причинените неимуществени вреди, изразяващи се в търпените от него болките и страданията.

Твърди се, че в резултат на описаните телесни увреждания синът й Д., продължително време изпитвал болки и страдания. Стряскал се на сън. Не смеел да преминава край кучета, а когато ги видел се разтрепервал и притискал към тях, които били с него. Тези болки, особено в областта на главата, където били извършени хирургическите интервенции продължавали все още. Освен физическите болки, синът й е изживял изключителен стрес в резултат на нападението от животното.

Твърди се, че между описаните увреждания, получени от ухапванията от кучето на ответника, търпените неимуществени вреди от синът на ищцата съществувала пряка причинна връзка.

Твърди се, че посочените физически и психически болки и страдания, представляващи неимуществени вреди за Д., в резултат на уврежданията от кучето, които с оглед принципите на справедливост, оценяват в размер на 20 000 лв. Върху посочената сума от 20 000 лв. се дължи законна лихва, считано от деня на увреждането - 18.03.2021 год. до окончателното й изплащане.

Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от малолетния син на ищцата - Д. Д., в резултат на причинените му телесни увреждания, от нахапването от кучето на К. Я., както и психичните му изживявания и стрес, от ухапванията на 18.03.2021 г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 18.03.2021 г., до окончателното изплащане.

Претендират се разноски пред всички съдебни инстанции.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на 5 исковата молба от ответницата, с който се моли съдът да отхвърли предявеният осъдителен иск като неоснователен и необоснован със законовите последици от това. Претендират се разноски по делото. Началният списък на разноските по чл.80 ГПК е в размер на една претендирана разноска за представителство на ответницата от адвокат, по тук представен договор за правна помощ. При направа на допълнителни разноски по делото, ще се допълни списъка на разноските. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Прави се искане делото да се гледа в отсъствието на ответницата и/или нейния процесуален представител.

Представя се заявление за достъп и връчване на призовки чрез ЕПЕП.

Оспорват се всички факти и обстоятелства в исковата молба.

Твърди се, че описаният в исковата молба случай е възникнал изцяло и единствено по вина на възрастните и родителите на детето. Детето е оставено без никакъв родителски надзор. Въпреки описания случай в двора, не е имало възрастен родител или друг роднина, който да се грижи за оставеното без надзор и грижи малолетно дете. На следващо място, родителите на детето носят отговорност, тъй като дворът, в който се описва в исковата молба, че е станал въпросният случай, не е ограден и детето е било оставено от родителите си на място, което е рисково и неоградено. Моли се, тези обстоятелства да бъдат зачетени от съда при разрешаване на делото и да бъде установено, че описания случай е възникнал изцяло и по вина на родителите на детето, които с безхаберието си са оставили детето си без надзор и грижи и без възможност за адекватно поведение и предпазване.