Решение № 4494 от 11.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4494 гр. Варна, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Х. Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110101136 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът С. Б. А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адресат: ***, чрез адвокат Й. А. от ВАК е сезирал РС Варна с искова молба предявена против ответника ЗК „Л.

И.“ АД, ЕИК ***, със седалище: ***, представлявано от В. А. В. и В. В. М..

С исковата молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и цена: 50.00 лв.

Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

На 23.03.2024г., около 12.00 часа, в ***, собственият на ищеца автомобил марка “ *** „ , с рег. № ***, бил блъснат от л.а. „ *** „ , с рег. № ***, управляван от В. Ц.. ПТП-то, твърди ищецът, че настъпило при следните обстоятелства: На 23.03.2024г., ищецът С.Б.А. предоставил автомобила на С. С. Б.. Същият паркирал автомобила в ***. Около 12.00 часа водачът на л.а. „ *** „ , с рег. № *** при маневра на заден ход блъснал автомобила на ищеца С.Б.А.. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП. В протокола за ПТП, като виновен посочили водача на л.а. „***“, с рег. № ***.

Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания ЗК „Л. И.“ АД, със срок на действие 08.06.2023г.

- 07.06.2024г., която полица била действаща към датата на ПТП.

На 18.04.2024г. сочи ищеца, че уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият, извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и състави Опис - заключение по щета № 0003-5000-24-000404. В описа като увредени детайли били посочени: преден капак, предна броня и ляв капак броня.

Като застрахователно обезщетение ищецът твърди, че получил сумата в размер на 273.93 лв. Размера на изплатеното обезщетение много изненадал ищеца, тъй като бил много малко и не можел да покрие ремонта на автомобила. В тази връзка ищецът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване С.А. установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1 500.00 лв. С оглед горното ищецът счита, че ответникът неправилно определил, съгласно нормативната уредба, дължимото застрахователно обезщетение, поради което за С.А. се пораждал правен интерес от завеждане на настоящия иск.

1

Сумата, която застрахователят следвало да изплати на ищеца като обезщетение , счита ищецът, че е в размер на 1 500.00 лева, от която сума следвало да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 273.93 лева, или сумата, която следва застрахователя да заплати на ищеца била в размер на 1 226.07 лева. В изпълнение на разпоредбата на чл.127 , ал.4 ГПК ищецът е посочил, че желае задължението да бъде заплатено по следната банкова сметка: ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..

При изложените по-горе фактически и правни твърдения ищецът е формулирал искането си до съда : Моли да бъде постановено съдебно решение , по силата на което ответникът ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище ***, представлявано от В. А. В. и В. В.

М. да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца СУМАТА от 50.00 лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 1 226.07 лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, предна броня и ляв капак броня на собствения на ищеца автомобил марка „ ***“, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 23.03.2024г., ПТП, гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „ *** „ , с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда - 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Обективирано е и искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца к направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В подкрепа на твръденията и исканията си ищецът е направи доказателствени искания.В уточнителната си молба ищецът изрично е посочил, че на 29.04.2024 г. по банков път е получена сумата в размер на 273.93 лева. Пояснено е от ищеца още , че цената на частичният иск от 50.00 лв. е формирана както следва: преден капак :труд - 10.00 лв.,боя и материали - 5.00 лв. предна броня: труд -10.00 лв., боя и материали - 5.00 лв.; ляв калник броня :труд - 5.00 лв., боя и материали - 5.00 лв., камера и тониране - 10.00лв.Стойността необходима за възстановяване на автомобила в размер на 1 226.07 лв. конкретизира още ищеца,че е формирана както следва:преден капак :труд - 450.00 лв.,боя и материали - 118.80 лв.,предна броня : труд - 288.00 лв., боя и материали - 90.80 лв., ляв капак броня: труд - 79.67 лв., боя и материали - 98.80 лв. камера и тониране - 100.00лв. И на последно място в уточнителната си молба ищецът се е позовал на нормата на чл.115, ал.2 ГПК, като е обосновал избора на РС Варна като местно компетентен да разгледа спора по същество.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.

И. „АД , ЕИК ***, е адрес за призоваване : ***, представлявана заедно от В. В. И. и В. В. М.

- Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Х. П. е депозирало писмен отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск - по основание и по размер, оспорва всички заявени по основанието на иска твърдения, като поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията - предмет на настоящото исково производство, била удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите.

Във връзка с ПТП от 23.03.2024 г., осъществило се между товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ *** и лек автомобил марка „***“, модел „***“, peг. № ***, при ЗК „Л. И.“ АД по претенция на ищеца сочи ответника, че била образувана застрахователна преписка - щета № 0003-5000-24-000404. Преписката била образувана по претенция на ищеца за изплащане на застрахователното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по лек автомобил марка „***“, модел „***“, peг. № ***, на основание сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, обективиран в застрахователна полица № BG/22/123001705930 със срок на договора от 08.06.2023г. до 07.06.2024г.

По застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователното обезщетение се определяло по експертна оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна преписка с № 0003-5000-24- 000404 било определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 273.93 лв. Размерът на определеното застрахователно обезщетение, твърди ответника, че напълно съответствал на констатираните по процесното МПС увреждания, които били в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, настъпило на 23.03.2024г., както и с годината на производство на МПС. Така установеният размер на обезщетението бил определен по експертна оценка на застрахователя, при стриктно спазване на всички изисквания на методиката за уреждане на 2 претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, регламентирана в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане.

Определеното застрахователно обезщетение в размер на 273.93 лв. твърди и ответника, че било изплатено по банков път.

При изложеното по-горе ответникът намира , че претендираната от ищеца искова сума е недължима, поради изплащане на застрахователно обезщетение извънсъдебно в действителния размер на вредите, възлизащ на сумата от 273.93 лв. Т.е. размерът на вредите по лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, които възникнали в пряка причинноследствена връзка с механизма на произшествие от 23.03.2024г., според ответника, бил определен правилно по щета № 0003-5000-24-000404 и техния действителен размер възлизал на 273.93 лв. Стойността на определеното застрахователно обезщетение било калкулирано в съответствие с установените увреждания по детайлите, описани в изготвените описзаключения, като стойностите за труд, боя, консумативи и камера били определени съответно на средната пазарна стойност за възстановяване на повредите по МПС, към момента на тяхното възникване.

На следващо място ответникът се позовава на нормата на чл. 499, ал. 2 от КЗ, обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на причинената вреда. С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ била дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. В тази връзка ответникът цитира като относима постановената по КЗ (отм.) практика : решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д.

№ 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. било прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следвал от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност. С решение 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140 / 2014 г. на ВКС, ТК, I ТО, по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, било възприето, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.

Обезщетението по имуществена застраховка се определяло в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 400 КЗ изрично уреждала, че когато между страните по застрахователни договор не било уговорено друго, то обезщетението се дължало по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смятала стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност.

Твърди се още от ответника, че по образуваната ликвидационна преписка - щета № 0003-5000-24-000404 не били представяни разходни документи за извършени ремонтни дейности по процесния автомобил или фактури за закупуване на части.

След изплащане на посочената по-горе сума, ищецът не бил отправял нова покана до ЗК „Л. И.“ АД за извършване на друго плащане по посочената застрахователна преписка, нито до предявяване на иска, по какъвто и да е начин не бил обективирал, че не е удовлетворен от извършеното плащане. От ищеца извънсъдебно не било заявено и възражение в смисъл, че възстановения размер не е съответен на действителния размер на МПС към дата на събитие с приспаднати запазени части към него. Плащането твърди ответника, че било прието, без да са заявявани възражения, вкл. по отношение размера, в 3 който били одобрени предявените претенции, поради което исковите претенции по заявените главен и аксецорен иск, обобщава ответника, че са неоснователни. С оглед изложените съображения намира ответника, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК „Л. И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер, надхвърлящ размера на извънсъдебно определеното и изплатено обезщетение, поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.