Акт от 24.11.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 30

Номер

30

Година

12.02.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.12

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Петя Михайлова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Търговско дело номер

20135100100378 по описа за

2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на вземане на „Б. Д.” EАД Г. С. срещу С. С. и Ж. С., както и насрещен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за ипотека.

В исковата си молба ищецът по пърноначалния иск „Б. Д.” EАД Г. С. твърди, че на 24.07.2012 г., в качеството си на кредитор, е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу С. Н. С. и Ж. Е. С., по което било образувано ч.Г.дело № 1662/ 2012 г. по описа на Районен съд – К. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3479/25.07.2012 г. и издаден изпълнителен лист от 26.07.2012 г. срещу длъжниците за следните суми: 150 384. 87 лева – главница, 11 900.41 лева – договорна лихва, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. вкл., 7 318.43 лева - наказателна лихва за забава за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 година. По ч.Г.дело № 1662/2012 г. било постъпило възражение от длъжниците, поради което банката предявила настоящия иск. Твърди, че вземането му произтича от отпуснат кредит на С. Н. С. и Ж. Е. С. по Договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 година, по силата на който е предоставен кредит в размер на 153 000лева, за срок от 360месеца, П. лихва и други условия. За обезпечаване вземането на банката за главница, лихви, такси и други, била учредена договорна ипотека в полза на „Б. Д." Е. върху недвижим имот, представляващ: Мезонет №3. находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ V-1441,1449, в кв.1, по плана на Г. С., кв. „Младост-2", с обща застроена площ от 109,76 кв.м., заедно с Мазе №18, с площ от 3,82 кв.м. и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Ищецът предоставил на ответниците кредит в размер на 153 000 лева, който кредит бил усвоен в пълен размер - 153 000 лева на 04.02.2008 г. Поради нередовно погасяване на задълженията към „Б. Д." и във връзка с изявено от ответниците желание кредитът бил преструктуриран и върнат в редовност на 05.05.2010 г., след подписване на допълнително споразумение. По силата на допълнителното споразумение бил договорен гратисен период от 9 месеца за издължаване на главницата по кредита. Договорено било също през този период да се плащат част от месечната лихва по погасителен план, в размер на 565.54 лева, както и че кредиторът се отказва от вземането си за наказателна лихва за периода от 21.04.2010 г. до 05.05.2010 г. Към датата на сключване на допълнителното споразумение, остатъкът от дълга, включващ редовен дълг и текущо начислена лихва бил в размер на 154 509.28 лева. Твърди, че въпреки извършеното преструктуриране, ответниците С. Н. С. и Ж. Е. С. преустановяват плащанията по кредита през месец юни 2011 г. и на 09.09.2011 г. кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем. Твърди също, че кредитополучателите нарушили условия на банката, като допуснали забава на плащанията по главница и лихви над 90 дни, поради което съгласно раздел VII "Отговорности и санкции", т.20.2 от Общите условия към договора за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение към него от 05.05.2010 г., вземането станало предсрочно изискуемо на 09.09.2011 г., тъй като дължимите вноски за месеци юни, юли, август и септември 2011 г. не били погасени. В исковата молба се твърди също, че към датата на подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, кредитното задължение на С. Н. С. и Ж. Е. С. било както следва: 150 384.87 лева – главница, договорна лихва – 11 900.41 лева, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. включително, лихва за забава – 7 318.43 лева – наказателна лихва за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г., както и съответни съдебни разноски и юрисконсултсковъзнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците С. Н. С. и Ж. Е. С. дължат на „Б. Д.” EАД Г. С. по силата на договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение към него от 05.05.2010 г. към 24.07.2012 г. сумите, както следва: 150 384.87 лева – главница, договорна лихва – 11 900.41 лева, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. включително, лихва за забава – 7 318.43 лева – наказателна лихва за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г., за което вземане е издадена заповед № 3479/25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.дело № 1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Ответниците по първоначалния иск С. Н. С. и Ж. Е. С., в представен по делото отговор, не оспорват, че на 24.07.2012 г., „Б. Д.” EАД Г. С. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.Г.дело №1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд за заплащане на претендираните с исковата молба суми. В тази връзка твърдят, че към заявлението не били приложени погасителните планове към договора за ипотечен кредит, както и че заявлението не отговаря на изискванията на чл.124, ал.1, т.4, като не е посочено от кой нормативен акт. Твърдят, че в заявлението имало неяснота по отношение на това какъв е целият размер на отпуснатия кредит, срока на договора, размера на вноските, падежа на вноските, какъв е размера на платената главница и договорената лихва, точния период, за който се претендира наказателна и договорена лихва. Твърдят също така, че Кърджалийският районен съд по ч.Г.дело №1662/2012 г. неправилно приел настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка се твърди, че в уведомления от 26.06.2012 г., с посочени изходящи номера, до длъжниците, липсвал подпис на получателя, а съдът приел, че длъжниците С. С. и Ж. С. били уведомени, чрез писмо с обратна разписка, подписано от неизвестно лице. Твърди се също, че наличието на неяснота по отношение на деня, в който задължението по кредита става предсрочно изискуемо налагало наличието на безспорен документ, удостоверяващ тези факти. Въпреки горните нередовности, Кърджалийският районен съд разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което било незаконосъобразно. В отговора се излагат съображения, че няма уговорена между страните автоматична предсрочна изискуемост на кредита, няма яснота за длъжника, по отношение на който кредитора решава в кой точно момент да обяви за кредита предсрочно изискуем, както и че волята на кредитора да направи предсрочно цялото си вземане следва да бъде обявена и доведена до знанието на длъжника в предхождащ заявлението исковата молба момент. В тази връзка се твърди, че към настоящия момент „Б. Д.” EАД Г. С. не е изпратило уведомление, което да е стигнало до знанието на С. С. и Ж. С. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се твърдението, че с подписване от страна на ответниците на споразумението от 27.05.2013 г., последните били запознати с издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Признава се подписването на споразумението от 27.05.2013 г., но се твърди, че ответниците били подведени от „Б. Д.” EАД, Г. С., като в тази връзка не им е била предоставена възможност да се запознаят със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, както и да ползват услугите на адвокат за разясняване съдържанието на документите. Признава се с отговора подписването на процесния договор за кредит, както и обстоятелството, че за обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека от 31.01.2008 г. Признава се също подписването на допълнително споразумение от 05.05.2010 г., заедно с нов погасителен план, но се твърди, че допълнителното споразумение не представлява преструктуриране на първоначалния договор за кредит, а с него страните са новирали задълженията си съгласно Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на исковите експозиции на банката за установяване на специфични провизии за кредитен риск.

По делото е предявен и насрещен иск от С. С. и Ж. С. срещу „Б. Д.” EАД Г. С., с правно основание чл.26 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 11 от 31.01.2008 г., том.І, рег.№ 380, дело № 10 от 2008 г. по описа на нотариус с рег. № 264 на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд. Ищците по насрещния иск (ответници по първоначалния иск) твърдят, че между страните бил сключен договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г., по силата на който „Б. Д.” EАД Г. С. предоставила на С. С. и Ж. С. сума в размер на 153 000 лева за текущи нужди със срок на издължаване 360 месеца П. ред и условия, описани в договора. За обезпечаване на кредита била учредена договорна ипотека от 31.01.2008 г. Твърдят също, че на 05.05.2010 г. между страните било подписано споразумение към договора за кредит с нов погасителен план. В тази връзка твърдят, че с подписването на допълнителното споразумение от 05.05.2010 г. страните са новирали задължението съгласно посочената по-горе наредба № 9/03.04.2008 г. Твърди се, че на основание чл.107 от ЗЗД с допълнително споразумение страните са заместили задълженията по сключения договор от 24.01.2008 г. с нови, вследствие на което старите задължения са се погасили. Подновявянето прекратявало старото правоотношение заедно с всички акцесорни права и задължения. Извършената новация водела сама по себе си необходимостта от обявяване на учредената договорна ипотека от 31.01.2008г. за нищожна. Поради изложеното, молят съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 11 от 31.01. 2008 г., том.І, рег.№ 380, дело № 10 от 2008 г. по описа на нотариус с рег. № 264 на Нотариалната камара.

Ответникът по насрещния иск – „Б. Д.” EАД Г. С., чрез своя процесуален представител, в представен по делото отговор, излага съображения за неоснователност на насрещния иск. Твърди, че с подписването на допълнително споразумение от 05.05.2010 г. задълженията по сключения договор за ипотечен кредит е ´реструктурирано, а не новирано, като излага конкретни доводи. Твърди също, че в подкрепа на доводите му е и сключеното извънсъдебно споразумение от 27.05.2013 г., което не представлява договор за новация.

В съдебно заседание „Б. Д.” EАД Г. С., чрез своя представител по пълномощие, поддържа предявения първоначален иск. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за неговата основателност. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск по съображенията, изложени в отговора. Претендира разноски по представен списък на разноските.

В съдебно заседание ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния иск С. Н. С. и Ж. Е. С., чрез своя представител по пълномощие, молят съда да отхвърли предявения от „Б. Д.” EАД Г. С. иск, като неоснователен, както и да уважи предявения от тях насрещен иск за обявяване нищожност на договорната ипотека. Претендират разноски по представен списък на разноските.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните във връзка с първоначалния и насрещния иск, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че на 24.07.2012 г. ищецът „Б. Д.” EАД Г. С. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.Г. дело № 1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, както и че е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми. В тази насока са и приетите по делото като доказателства: заповед № 3479 от 25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и съобщение от 19.11.2013 г. по ч.Г.д.№ 1662/ 2012 г. по описа на Районен съд – К., от които се установява, че въз основа на подадено от „Б. Д.” EАД Г. С. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е било образувано ч.Г.д.№ 1662/2012 г. по описа на Районен съд – К., по което е издадена заповед № 3479 от 25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответниците С. Н. С. и Ж. Е. С. за сумата 169 983.53 лева, от която 150 384.87 лева – главница, ведно с договорна лихва от 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. в размер на 11 900.41 лева, наказателна лихва от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. в размер на 7 698.25 лева и законна лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 3 399.67 лева за държавна такса и 2 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт. С разпореждането си Кърджалийският районен съд е постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, какъвто е издаден за посочените суми на 26.07.2012 г. Установява се също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответниците по първоначалния иск С. Н. С. и Ж. Е. С. са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, както и че със съобщението от 19.11.2013 г. Кърджалийският районен съд е указал на заявителя „Б. Д.” EАД Г. С. да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. В изискуемия от закона срок ищецът „Б. Д.” EАД Г. С. е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане на „Б. Д.” EАД Г. С. срещу С. С. и Ж. С. в размер, както следва: 150 384.87 лева – главница, договорна лихва – 11 900.41 лева, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. включително, лихва за забава – 7 318.43 лева – наказателна лихва за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г., за което вземане е издадена заповед № 3479/25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.дело № 1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.