Решение № 8712 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8712 гр. С, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110142932 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

12.05.2026 г., гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 42932/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Н. Н. Б., като се твърди, че ответника бил сключил Договор за потребителски кредит № ********/07.08.2023 г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като последното в качеството на кредитор било предоставило кредит на ответника в размер на 40350,00 лева. Поддържа, че ответникът се е задължил да възстанови получената по кредита сума за 120 месеца, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва. Навежда доводи, че за периода от 07.11.2023 г. до 07.10.2024 г. ответникът не бил покрил задължението си за главница в размер на 5975,73 лева, както и задължението си за договорна възнаградителна лихва в размер на 1436,82 лева.

Излага съображения, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва в размер на 518,98 лева за периода от 07.11.2023 г. до 29.10.2024 г. Поддържа, че с 1 договор за цесия от 10.05.2024 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – от една страна в качеството на цедент и ищеца, в качеството на цесионер били прехвърли вземанията срещу ответника по Договор за потребителски кредит № ********/07.08.2023 г.

Твърди, че ответника е надлежно уведомен за извършената цесия. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендирани суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединено положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК.

Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, чийто клаузи са индивидуално уговорени; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите вноски; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.

Представен е Договор за потребителски кредит № ********/07.08.2023 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД от една страна, в качеството на кредитор и Н. Н. Б. от друга страна, в качеството на кредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставя на кредитополучателят сумата от 40000,00 лева, а последният се задължава да върне сумата, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва, съобразно уговорения в договора погасителен план.

Договорът е частен диспозитивен документ, като в случая от заверения от процесуалния представител препис не може да се направи извод, че същият е подписан от страните. Въпреки това неподписаният документ също съставлява писмено доказателствено средство, чиято автентичност следва да се установи от страната, която се ползва от документа. Тъй като в случая липсват оспорвания по отношение на автентичността на документа, съдът намира, че е между страните не съществува спор досежно автентичността на процесния договор, поради което същият обвързва страните с обективираните в него изявления и произтичащите от това субективни права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл.

10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, като е от значение и обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си 2 разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му. По този договор може само за една от страните по заемното правоотношение възникват правни задължения – при реалния договор за потребителски кредит (за кредитополучателя – да върне сумата, предмет на двустранната сделка, в същата валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва), а за другата (кредитополучателя) – корелативни на правните задължения на заемателя субективни права (парични притезания) или ако е консенсуален договор за потребителски кредит (освен погоре изброените престации и задължението да се предостави уговорената заемна сума на кредитополучателя). Следователно по делото безспорно са установени две от материални предпоставки на предявените искове.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“.

В случая обаче следва да се вземат предвид и постановките на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, в което е възприето, че „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.“.

Прието е и неоспорено е заключението на СТЕ (почеркова), като се изяснява, че текста на договора за потребителски кредит и общите условия към него са набрани на шрифт с размер на кегела 11, наподобващ шрифта „Arial Narrow“, а личните данни на кредитополучателя и условията за банковия кредит са с размер на кегела 10, съответно в горния ляв ъгъл размера на фирмата на ищеца е с размер 16 и размер 12, което е изписано на шрифт „Tahoma“.

Съдът намира, че при извършена преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК следва да го кредитира, тъй като е изготвен обективно компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., приложим към настоящия договор по силата на правилото tempus regit factum) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съдът намира, че договорът е сключен в писмена форма като условие за валидност (ad solemnitatem), а не като форма за доказване (ad probationem). Въпреки това, съдът намира, че с оглед възложената на ищеца доказателствена тежест, същият не е провел пълно и главно доказване, че е сключен валиден договор за потребителски кредит, доколкото по 3 делото не е установено по несъмнен начин, че процесния договор отговаря на изискването на шрифт не по малък от 12, каквито указания съдът му е дал с доклада по делото. Напротив от кредитираното заключение на СТЕ се установява, че процесният договор за потребителски кредит е изписан с различни шрифтове от една страна, което принципно затруднява четенето му, както и извън данните за фирмата на цедента, то същият е изписан с шрифтове с размер на кегела по-малък от 12, каквото е императивното изискване на разпоредбата на чл. 10 ЗПК.

В тази насока, съдът намира, че е необходимо да направи историко-политическо тълкуване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК в светлината на мотивите към законопроекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (№ 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС). Съгласно предвиденито в законопроектът за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (ЗПК), се цели да оптимизира действащата уредба с оглед гарантиране на правата и интересите на потребителите. Безспорно възможността потребителят да се запознае с условията на договора, които следва да бъдат четливи постига една от целите на закона. Използването на нестандартни (уникални) и неустановими по експертен път шрифтове (доколкото самото вещо лице по СТЕ в заключението сочи сходност, но не стандартен шрифт), съответно тяхната големина безспорно препятства тази възможност на потребителя. Нещо повече, в тази насока съдът съобразява и опитните правила, които са част от доказателствения процес, които са носители на съществена информация за взаимовръзката на явленията в природата, за причинно-следствената връзка между отделните факти, като всеки отделен факт се проявява в два аспекта – веднъж като причина за настъпване на определен резултат, а в другия случай като следствие на един причинен процес – така напр. Решение № 262/11.05.2010 г. по № 1155/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о., като съобразява, че процесния договор и общите условия към него не само, че ищецът не е доказал, че са изписани с шрифт 12, но и са трудно четими, доколкото шрифтът очевидно е по-малък от стандартните шрифтове, но и клаузите на отделните разпоредби са написани по такъв начин, че между същите няма разстояние.

Законодателната логика, при поставяне на конкретно изискване за големината на шрифта е да се предостави възможност на потребителя да прочете договорните клаузи без да ползва специални средства или да изпитва затруднение. Наличието на специален уникален шрифт е индиция за противното. Няма пречка страната да ползва нестандартен или уникален шрифт, но същият следва да е четим, като трябва да може да бъде направена и съответна съпоставка със стандарните шрифтове, респ. тяхната големина. Когато това обстоятелство не може да се установи, то не само с оглед доказателствената тежест, но и с оглед тълкуването на договора contra profentem (против интересите на предложилия условията), съдът следва да приеме, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, какъвто е настоящият случай, поради което процесният договор за кредит се явява нищожен поради противоречие със закона – арг. чл.