Определение № 1090 от 15.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1090 гр. София, 15.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20228002104396 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. В. срещу решение № 1035 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 1802/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 262052 от 29.03.2021 г. по гр. дело № 2676/2018 г. на Софийски градски съд, в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от праводателя на касатора – А.

М. В. срещу Б. С. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 28.09.2017 г. за продажба на апартамент № 21, представляващ самостоятелен обект с идентификатор .............................., находящ се в гр. София, ж. к. ................................, с площ 74. 77 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток - ул. ............................., запад - ул. ...................................., север - стълбище и държавен апартамент, юг -ул. ............................................, заедно с мазе № 22 с площ 8 кв. м. и 5. 05% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е изградена, обективиран в нотариален акт № 92, том ІІІ, рег. № 13478, дело № 459/2017 г., поради противоречие с добрите нрави.

Жалбоподателят - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че е неправилен извода на въззивния съд, че продажната цена на процесния апартамент по процесната сделка не е нееквивалентна, за да нарушава 1 добрите нрави, макар да е равна на данъчната оценка и макар да е ноторно известно, че пазарната цена на подобни имоти в района на процесния е значително по – по висока и е от най – високите за София към момента на атакуваната сделка. Поддържа също, че първоинстанционният и въззивният съд са допуснали съществено нарушение на процесуалния закон като не са допуснали поисканата от ищеца, респективно от встъпилия в правата му по делото негов единствен наследник по закон – касатора, повторна техническа експертиза за пазарната цена на процесния апартамент, макар своевременно приетото по делото заключение на единичната техническа експертиза да е било оспорено, поради това, че вещото лице е дало сериозно занижена пазарна цена в размер на 84 299 лв. и то без да извърши оглед на имота. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде уважен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба Н. А.

В. релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. „Когато в хода на делото почине ищецът и неговият наследник поставя допълнителни искания към съда, както е в настоящия случай – искане за повторна съдебно – оценителна експертиза, следва ли въззивният съд да уважи молбата му?“; 2. „Следва ли съдът да се съобрази с дадената оценка на оспорена съдебно – оценителна експертиза, която е дала пазарна оценка за даден имот за определен период, значително занижена, при хипотезата, че е ноторно известно на страните и на съда, че в този район пазарните цени са значително по - високи?“; 3. Следва ли съдът да се произнесе по искането на една от страните каква трябва да бъде разликата между продажната и пазарната цена, за да е налице нееквивалентност на сделката?“ и 4. „Следва ли съдът да следи служебно за предпоставките за нищожност на сделките дори и при хипотезата, че никоя от страните не е посочила основание за нищожност?“.

Ответникът по касационната жалба – Б. С. С. подава писмен отговор, в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на исканото касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, т.е. тя е допустима.

По основанията за допускане на касационния контрол, настоящият съдебен състав намира следното:

По предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, който е единственият предмет на касационното производство, въззивният съд е посочил, че според съдебната практика значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето от своя страна е ограничена от императивните разпоредби на закона. Поради това при преценка на действителността на двустранните 2 възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните съобразно с чл. 20 ЗЗД.

За да приеме иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за неоснователен, апелативният съд е приел, че уговорената продажна цена от 73 300 лв. по процесния договор за продажба е почти равна на данъчната оценка на имота към 28.09.2017 г., възлизаща на 73 209. 20 лв., и е около 1. 15 пъти по - ниска от пазарната му стойност от 84 299 лв., определена от оспореното заключение на техническата експертиза, прието по делото.

Заключил е, че тази разлика е в рамките на допустимата обективна нееквивалентност, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Цитирал е решение № 24 от 9.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, разрешенията на което е споделил, според което значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда - унищожаемост по чл. 33 ЗЗД, ако такъв иск е предявен, каквито твърдения в исковата молба по настоящото дело отсъстват.

Намерил е за неоснователни твърденията на ищеца, че първоинстанционният съд не е посочил каква трябва да бъде разликата между продажната и пазарната цена на имота. Счел е, че напротив в първоинстанционното решение подробно е изложено какви са критериите според практиката на ВКС за преценка на значителната нееквивалентност. По довода на ищеца за липса на насрещна престация по договора за продажба в полза на продавача, е заключил, че макар да е установено, че продажната цена от апартамента не е платена на ищеца, а на едно трето лице, за това плащане ищецът изрично се е съгласил. Налице е хипотезата, при която кредиторът е овластил длъжника да изпълни на трето лице, касае се за уговорен начин за разплащане между страните по сделката съгласно изрична уговорка и при нарочно овластяване едно трето лице да получи дължимата на продавача от купувача цена. Този начин на плащане не води до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави и не сочи на липса на престация и нулева еквивалентност.

Посочил е, че с нотариалния акт от 28.09.2017 г. ищецът е потвърдил пред ответника като купувач по сделката, уговорения вече начин на плащане на продажната цена по сметка на трето лице и така всъщност е уведомил длъжника си за овластеното да получи изпълнение трето лице, плащането на което ще има погасителен ефект. Поради това е счел, че с нотариалния акт не е уговорен начин на удовлетворяване, различен от предвидения в закона.

По горепосочените решаващи правни съображения, въззивният съд е намерил, че процесният договор за продажба не накърнява добрите нрави.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя формулирането от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни 3 изводи на въззивния съд по делото. От поставения първи въпрос на ищеца може да бъде преформулиран и изведен следния правен въпрос: Какво е правомощието на въззивния съд, когато във въззивната жалба въззивникът е поискал допускане на повторна съдебно – оценителна експертиза, при положение, че своевременно е направил оспорване на приетата единична такава от първоинстанционния съд?, който осъществява общото основание за допускане на касационния контрол. Видно от материалите по делото, с въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съдопроизводствено нарушение във връзка с недопускането на поискана от ищеца във въззивната жалба повторна оценителна експертиза за пазарната цена на процесния апартамент в хипотезата на чл. 200, ал. 3 ГПК – своевременно оспорване на първоначалната единична експертиза, приета от първоинстанционния съд, при което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съгласно практиката на ВКС, уеднаквена с ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е задължен да допусне експертиза и да формулира задачата й, при въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи в първоинстанционното решение, още повече когато наведеното процесуално нарушение касае нарушение на нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за извършване на проверка за съответствие на правното разрешение на въззивния съд по този въпрос с разрешението, дадено в практиката на ВКС.

Останалите поставени от касатора въпроси не са обуславящи за крайния изход на конкретния правен спор, тъй като по последния не са осъществени визираните в тях хипотези, а и въззивният съд не е отговарял на тях, а освен това съставляват оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, по които касационният съд не може да се произнася в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби. Въпросът за задължението на съда служебно да следи за основанията за нищожност на сделките е поставен абстрактно и извън предмета на настоящото дело, доколкото именно основанието за нищожност на процесния договор за продажба по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – противоречие с добрите нрави съставлява предмета на предявения от ищеца иск, по който въззивният съд се е произнесъл. Поради това по тези въпроси не е осъществено общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съобразно гореизложеното, налице са основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по горепосочения процесуалноправен въпрос, поради което Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1035 от 12.07.2022 г.

4 по в. гр. д. № 1802/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 262052 от 29.03.2021 г. по гр. дело № 2676/2018 г. на Софийски градски съд, в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 366. 05 лева, като при неизпълнение в срок, касационната му жалба ще бъде върната.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5