Определение № 125 от 04.03.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. М., 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500469 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение, подадено от П. К. П. ,ЕГН ********** против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от РС-М . на 1.12.2016 г. по ч.гр.д. № 2721/2016 г.

Във възражението твърди, че заповедта не му е връчена, като ня 08.10.2025г.установил,че има наложен запор по банковата си сметка, открита в П. банка .

Служител на банката му съобщил,че запорът му е наложен по изп.дело № 2722/2017 Г. НА ЧСИ Н.М. .При справка в деловодството на ЧСИ установил,че е образувано изпълнително дело по молба на К. ЕАД. Предвид горното счита,че датата, на която е узнал за издадената заповед, е 18.10.2025г. В тази връзка сочи, че на адреса в гр.М. не е получавал никакви съобщения и не е уведомен за образуваното заповедно производство спрямо него. Изложени са подробни доводи досежно нарушения на чл.47 ГПК. С оглед изложеното иска от съда да се приеме възражението.

Ответникът по възражението „Е.“ ЕООД взема становище за недопустимост и неоснователност на същото. Поддържа, че възражението е подадено извън едномесечния преклузивен срок. Твърди,че е спазена процедурата на чл.47 ГПК и длъжникът е бил уведомен надлежно за издадената заповед. Моли съда да остави възражението без разглеждане, а ако приеме същото за допустимо, да го отхвърли като неоснователно.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение пред въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства, както и не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В конкретния случай, длъжникът П. се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като излага доводи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

1

За да се разгледа възражението почл. 423 от ГПК, необходима процесуална предпоставка е то да бъде подадено в едномесечния срок, посочен в чл. 423, ал. 1 от ГПК, който срок по своя характер е преклузивен. При позоваване на длъжника във възражението за ненадлежно връчване на заповедта следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, имащи отношение към допустимостта на възражението, от тези по връчването й, касаещи неговата основателност.

Началото на срока в чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение. Законът не посочва начина, по който длъжникът следва да узнае за заповедта, за да може да се възползва от правото си да възрази по настоящия ред. При твърдения на молителя относно момента на узнаване на заповедта, съдът е длъжен да провери и извърши преценка относно спазване на срока за депозиране на възражението, както от изявленията на длъжника, така и от данните по делото. Доказването на узнаването от длъжника изисква той да посочи на коя дата е узнал и да докаже твърдяния начин на узнаване, а ако има обективни данни за обратното предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора

/Определение № 106 от 4.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2013 г., I г. о., ГК/.

Изложените във възражението твърдения са напълно опровергани от събрания по делото доказателствен материал. От изисканите документи от ЧСИ М.И./ на този ЧСИ е прехвърлено образуваното изпълнително дело/ се установява,че на 28.03.2017г. е изпратена покана за доброволно изпълнение към длъжника /към която е приложен и изпълнителен лист/ ,в която е повторено съдържанието на заповедта за изпълнение, като е описано вземането с предмет и страни, посочена е заповедта за изпълнение и номера на гражданското дело, по което са издадени. Тази покана е връчена на постоянния адрес на длъжника в гр.М. на 11.04.2017 г. на Ц.К.К. ,неговата майка ,която е положила и съответно подпис.

Съгласно разпоредбата на Чл. 46. (1) ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме,като съгласно алинея 2 друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.

Както бе изложено по-горе, в разписката за доставяне се е подписало лицето, което е в родствена връзка с длъжника/което се установява от извършената справка в ЕИСС/ и очевидно е живеело на адреса на последния. Съобщението е връчено на постоянния и настоящ адрес на длъжника ,като при връчване на същото не е направено никакво възражение .

Предвид горното съдът намира,че жалбоподателят е узнал за издаване на заповедта на 11.04.2017 г.,като от този момент е започнал да тече едномесечният срок за подаване на възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

След като това е така, то срокът е възражението на 07.11.2025 г. изтекъл към момента на подаване на

Като просрочено същото следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него производство да се прекрати.

Предвид гореизложеното, Окръжният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, подадено от П.

К. П. ,ЕГН ********** против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от РС-М. на 1.12.2016 г. по ч.гр.д. № 2721/2016 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧГД № 469/2025г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. М., 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500469 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение, подадено от П. К. П. ,ЕГН ********** против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от РС-М . на 1.12.2016 г. по ч.гр.д. № 2721/2016 г.

Във възражението твърди, че заповедта не му е връчена, като ня 08.10.2025г.установил,че има наложен запор по банковата си сметка, открита в П. банка .

Служител на банката му съобщил,че запорът му е наложен по изп.дело № 2722/2017 Г. НА ЧСИ Н.М. .При справка в деловодството на ЧСИ установил,че е образувано изпълнително дело по молба на К. ЕАД. Предвид горното счита,че датата, на която е узнал за издадената заповед, е 18.10.2025г. В тази връзка сочи, че на адреса в гр.М. не е получавал никакви съобщения и не е уведомен за образуваното заповедно производство спрямо него. Изложени са подробни доводи досежно нарушения на чл.47 ГПК. С оглед изложеното иска от съда да се приеме възражението.

Ответникът по възражението „Е.“ ЕООД взема становище за недопустимост и неоснователност на същото. Поддържа, че възражението е подадено извън едномесечния преклузивен срок. Твърди,че е спазена процедурата на чл.47 ГПК и длъжникът е бил уведомен надлежно за издадената заповед. Моли съда да остави възражението без разглеждане, а ако приеме същото за допустимо, да го отхвърли като неоснователно.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение пред въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства, както и не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В конкретния случай, длъжникът П. се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като излага доводи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

1

За да се разгледа възражението почл. 423 от ГПК, необходима процесуална предпоставка е то да бъде подадено в едномесечния срок, посочен в чл. 423, ал. 1 от ГПК, който срок по своя характер е преклузивен. При позоваване на длъжника във възражението за ненадлежно връчване на заповедта следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, имащи отношение към допустимостта на възражението, от тези по връчването й, касаещи неговата основателност.

Началото на срока в чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение. Законът не посочва начина, по който длъжникът следва да узнае за заповедта, за да може да се възползва от правото си да възрази по настоящия ред. При твърдения на молителя относно момента на узнаване на заповедта, съдът е длъжен да провери и извърши преценка относно спазване на срока за депозиране на възражението, както от изявленията на длъжника, така и от данните по делото. Доказването на узнаването от длъжника изисква той да посочи на коя дата е узнал и да докаже твърдяния начин на узнаване, а ако има обективни данни за обратното предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора

/Определение № 106 от 4.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2013 г., I г. о., ГК/.

Изложените във възражението твърдения са напълно опровергани от събрания по делото доказателствен материал. От изисканите документи от ЧСИ М.И./ на този ЧСИ е прехвърлено образуваното изпълнително дело/ се установява,че на 28.03.2017г. е изпратена покана за доброволно изпълнение към длъжника /към която е приложен и изпълнителен лист/ ,в която е повторено съдържанието на заповедта за изпълнение, като е описано вземането с предмет и страни, посочена е заповедта за изпълнение и номера на гражданското дело, по което са издадени. Тази покана е връчена на постоянния адрес на длъжника в гр.М. на 11.04.2017 г. на Ц.К.К. ,неговата майка ,която е положила и съответно подпис.

Съгласно разпоредбата на Чл. 46. (1) ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме,като съгласно алинея 2 друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.

Както бе изложено по-горе, в разписката за доставяне се е подписало лицето, което е в родствена връзка с длъжника/което се установява от извършената справка в ЕИСС/ и очевидно е живеело на адреса на последния. Съобщението е връчено на постоянния и настоящ адрес на длъжника ,като при връчване на същото не е направено никакво възражение .

Предвид горното съдът намира,че жалбоподателят е узнал за издаване на заповедта на 11.04.2017 г.,като от този момент е започнал да тече едномесечният срок за подаване на възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

След като това е така, то срокът е възражението на 07.11.2025 г. изтекъл към момента на подаване на