Решение № 136 от 14.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГА.на Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500273 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно , образувано е по въззивна жалба вх. № 3180/21.03.2025г. и вх.№ 4389/23.04.2025г. ,и двете от Прокуратура на Р.България против съответно решение № 91 /10.03.2025г. ,постановено по гр.д.

738/2024г. по описа на ОС-Пазарджик и решение № 135/14.04.2025г.

,постановено по гр.д.738/2024г. по описа на ОС-Пазарджик, с което жалбоподателят е осъден да заплати съответно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени такива на С. А. С. ,произлезли от незаконно воденото против последния наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда Жалбоподателят счита решенията за неправилни и необосновани поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила ,и заявява искане същите да бъдат отменени и исковете на С. отхвърлени или да се намА. присъденото обезщетение.В проведеното съдебно заседание представител на АП-Пловдив поддържа обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. да е разумно и справедливо ,а що е отнася до имуществените вреди счита заплатеното адвокатско възнаграждение от С. в наказателното производство да е прекомерно.

1

Постъпил е отговор от С. А. С. и по двете въззивни жалби ,които счита за неоснователни и по изложените съображения заявява искане обжалваните решения като правилни да бъдат потвърдени .Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и са против подлежащи на въззивно обжалване актове,а обжалваните решения са вА.дни ,същите са и допустими като постановени по очертания от ищците с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на исковете.

Предмет на въззивно разглеждане са искове , предявени от С. А. С. против Прокуратура на Р.България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,търпени в резултат на незаконно водено против ищеца наказателно производство в размер на 25 500 лв. ,както и за имуществени вреди в размер на 1 500 лв. пак в резултат на същото , ведно със законните лихви от подаване на исковата молба - 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на пресъдените обезщетения .

Ищецът е твърдял с постановление на разследващ орган от 12.12.2022г., да му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал.2, във връзка с чл. 235, ал.1 от НК и да е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № *** от 2022г. на Районна прокуратура П., ТО В. и № ** * **/2022г., по описа на РУ МВР В.. Твръдял е на 19.05.2023г. да е бил внесен обвинителен акт в Районен съд Велинград като е било образувано НОХД № *** по описа за 2023г., по което дело била постановена присъда № ** от 28.03.2024г ,с която бил признат за невиновен в това че на 05.01.2022 г., в с. К. община В. съхранявал незаконно добит от другиго-неизвестен извършител, дървен материал-389 бр. дъски от бял бор с обем 3,09 куб. м., на стойност 1713, 10 лв. с ДДС, като случаят бил маловажен,поради и което бил оправдан .Със същата присъда му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 266, ал.1 от ЗГ /ред. бр. 109 от 22.12.2020г./, за това че на 05.01.2022г., в село К., Община В. съхранявал дървен материал - 389 броя дъски от бял бор с обем 3,09 куб. м., на стойност 1713,10 лв с ДДС, 2 немаркирани с производствена марка - нарушение на чл. 213„ ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за горите. Срещу обжалваната присъда бил подаден протест от РП П., ТО В., както и въззивна жалба срещу наложеното административно наказание от ищеца като с решение № 185 от 08.10.2024г., на ОС-Пазарджик обжалваната първоинстанционна пр и с ъ д а била отменена в частта за наложеното административно наказание и в частта за присъдените разноски,а в останалата и част, с която ищецът като подсъдим бил признат за невиновен оправдателната присъда била потвърдена.

От това незаконно воденото против ищеца наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда ,същият е твърдял да е понесъл обичайните вреди за лице ,подложено на наказателно преследване като притеснение ,страх от осъждане, срам ,социална изолация,оронване на доброто име и пр.За тези вреди е претендирал присъждане на обезщетение в размер на 25 500 лв. ,както и е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 500 лв. ,представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил исковете .Заявил е о т формална гледна точка да е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ з а ангажиране отговорността на държавата за вреди, тъй като ищецът е претендирал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от повдигнато обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 6, във връзка с чл. 235, ал. 2, във връзка с ал.1 от НК по ДП № *** от 2022г. по Районна прокуратура П., ТО В. и № ** * **/2022г. по описа на РУ МВР В., и НОХД № ***/2024 г. на PC гр. В., наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда.Настоявал е обаче да липсват доказателства за претърпените имуществени и неимуществени вреди от ищеца ,както и е оспорил търсеното обезщетение за неимуществени вреди като завишено и несъобразено с принципа на справедливост ,заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел да е безспорно привличането на ищеца към отговорност на 12.12.2022г. вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал.2, във връзка с чл. 235, ал.1 от НК, същото по досъдебно производство с № *** от 2022г. по Районна прокуратура П., ТО В. и № ** ***/****г., по описа на 3

РУ МВР В..Също така е приел за безспорно по така повдигнатото обвинение ищецът да е признат за невиновен и оправдан с присъда № ** от 28.03.2024г. по НОХД №*** по описа на Районен съд Велинград за 2024г., която Присъда е потвърдена с Решение № 185 от 08.10.2024г., постановено по ВНОХД №*** по описа за 2024г.на ОС Пазарджик.

По нататък съдът и посочил да е несъмнено ищецът да е претърпял обичайните вреди за лице ,подложено на наказателно преследване ,които безспорно подлежат на репариране ,а що се отнася до размера на обезщетение съдът е отчел обстоятелството, че наказателното преследване срещу ищеца е за едно престъпление- леко наказуемо с нисък интензитет на извършените спрямо него процесуални действия, отчел е периода от образуване на досъдебното производство до приключването му с оправдателна присъда, влязла в законна сила ,който е 1год., 10 мес. ,отчел е и наложената най-лека мярка за неотклонение „подписка „,при което е приел дължимото от ответника обезщетение да е в размер на 5 000 лв., до който размер е уважил така предявения иск от С. С..Приел е също така да са доказани сторените от ищеца разноски в наказателното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. ,поради което искът за имуществени вреди е уважил изцяло.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът ,който го обжалва с оплаквания касателно размера на присъдените обезщетения,считайки същите за завишени .

Тук веднага следва да се каже ,че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в наказателното производство ,в което се изразява претърпяната от него и претендирана тук имуществена вреда е направено едва с въззивната жалба ,поради което се явява преклудирано и като такова не подлежи на обсъждане .

Установената от първостепенния съд фактическа обстановка относно воденото против ищеца наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда не е била спорна между страните ,не е оспорена и с въззивната жалба.

Несъмнено ищецът е понесла т.нар. обичайни вреди от незаконно воденото против него наказателно производство,приключило с оправдателна присъда като стрес, срам ,страх от осъждане ,тревожност ,накърнено 4 достойнство ,оронен авторитет и добро име ,социална изолация ,накърнено чувство за справедливост и пр. Следва да се каже ,че тези вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване ,както настоява и самият ищец, доколкото са нА.це във всеки един случай на незаконно водено наказателно производство и са в безспорна причинна връзка с последното.Ищецът не твърди и не претендира да е понесъл вреди ,по-големи от обичайните ,поради което и като съобрази продължителността на наказателното производство – 1 година и 10 месеца ,който срок не надхвърля критерия за разумен такъв доколкото производство е преминало в досъдебна и съдебна фаза,взетата найлека мярка за неотклонение „подписка „ ,както и обстоятелството ,че воденото наказателно производство е за леко наказуемо престъпление ,настоящата инстанция намира обезщетение в размер на 2 000 лв. да е адекватна компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди .Тук следва да се каже ,че възражението за съпричиняване от страна на ищеца ,заявено едва в устните състезания пред въззивния съд се явява преклудирано и като такова не подлежи на обсъждате ,при което положение предявеният от С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно воденото против него наказателно производство следва да бъде уважен в размер на 2 000 лв. До този размер обжалваното решение ,в неговата атакувана част се явява правилно и следва да се потвърди , а над този размер до присъдените 5 000 лв. решението като неправилно следва да се отмени и искът на С. А. С. следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претендираните имуществени вреди съдът намира същите за доказани доколкото от приложеното наказателно дело се установи ищецът да е сторил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. ,а както се каза възражението на ответника за прекомерност ,заявено едва с въззивната жалба ,като преклудирано не следва да бъде съобразено.Решението , с което този иск е уважен изцяло ,е правилно и като такова следва да се потвърди.

Решението на първостепенния съд следва да се отмени с оглед на резултата и в частта ,в която ответникът е осъден да заплати на адв.С. М. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита над сумата от 400 лв.

За настоящата инстанция на адв.М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита в размер на 400 лв.

5

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 91 /10.03.2025г. ,постановено по гр.д. 738/2024г. по описа на ОС-Пазарджик в частта , която Прокуратура на Р.България е осъдена да заплати на С. А. С., ЕГН:********** от с.К.общ.В. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата над 2 000 лв. до 5 000лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от обвинение в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал.2, във връзка с чл. 235, ал.1 от НК, същото по досъдебно производство с № *** от 2022г. по Районна прокуратура П., ТО В. и № ** * **/2022г., по описа на РУ МВР В., по което обвинение е признат за невиновен и оправдан с Присъда № ** от 28.03.2024г. по Наказателно общ характер дело № *** по описа на Районен съд В. за 2024г., която присъда е потвърдена с Решение № 185 от 08.10.2024г., постановено по въззивно наказателно дело от общ характер № *** по описа за 2024г. ОС Пазарджик,ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба 01.11.2024 г.до окончателното изплащане на сумата ,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. С., ЕГН:********** от с.К.общ.В. против Прокуратура на Р.България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди , претърпени в резултат от обвинение в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал.2, във връзка с чл. 235, ал.1 от НК, същото по досъдебно производство с № *** от 2022г. по Районна прокуратура П., ТО В. и № ** * **/2022г., по описа на РУ МВР В., по което обвинение е признат за невиновен и оправдан с Присъда № ** от 28.03.2024г. по Наказателно общ характер дело № *** по описа на Районен съд Велинград за 2024г., която присъда е потвърдена с Решение № 185 от 08.10.2024г., постановено по въззивно наказателно дело от общ характер № *** по описа за 2024г. ОС Пазарджик за сумата над 2 000 лв. до 5 000 лв.