Решение № 227 от 23.04.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Ямбол, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Р. Д. като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело № 20222330102914 по описа за 2022 година

Постъпила е молба от пълномощника на ищеца по делото „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД по реда на чл.250 от ГПК, с която желае да се допълни постановеното по делото решение от 05.01.2024г., т.к. съдът не се е произнесъл по отношение на претендираната от тях просрочена договорна лихва, начислена съгласно Раздел II, т.4 от Договор за кредит за периода от 20.09.2012г. до 12.03.2020г. включително в размер на 5469,71 евро, като в случай, че молбата се уважи молят да им бъдат присъдени и разноските в заповедното и исковото производство, съответстващи на уважения размер.

В дадения срок са постъпили писмени от отговори от ответниците, с които считат молбата за просрочена и неоснователна.

Съдът след като се запозна с молбата констатира следното:

Молбата е подадена по реда на чл.250 от ГПК. Съдът намира, че молбата не следва да се разглежда в открито с.з, т.к. спора между страните е ясен.

Същата е подадена в предвидения едномесечен законен срок от връчване на решението. Според подписаната разписка ищецът е получил препис от решението на 23.01.2024г., като е подал молбата си по чл.250 ГПК на 25.01.2025г., когато срокът не е изтекъл, поради което направените възражения за това са неоснователни.

Съгл.чл.250,ал.1 от ГПК страната може да поиска от съда да бъде 1 допълнено решението, ако съдът не се произнесъл по цялото й искане.

Видно от постановеното решение съдът е пропуснал да се произнесе по отношение на предявеният положителен иск касаещ вземането за просрочена договорна лихва, начислена съгласно Раздел II, т.4 от Договор за кредит за периода от 20.09.2012г. до 12.03.2020г. включително в размер на 5469,71 евро.

Действително в договора за кредит в Раздел II, т.4 кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8,51 % пункта.

Размерът на тази лихва е определен от вещото лице по назначената ССчЕ в размер на 5469,71 евро, колкото е предявен, поради което искът е основателен по размер. Съдът не приема възражението за изтекла погасителна давност, като го намира за неоснователно. Следва да се вземе предвид посоченото в решението , че задължението за връщане на усвоената заемна сума, ведно с лихви и такси, няма характер на периодично, поради което и не попада в хипотезата на чл.111,б."в" ЗЗД, а се погасява с изтичането на общата 5годишна давност по чл.110 ЗЗД. В случая д авността за предявяване на вземането е започнала да тече от 20.12.2021г., от която дата вземането по договора за кредит е станало изцяло изискуемо, като банката не е упражнила правото си на предсрочно погасяване на вземането. До момента на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК от страна на кредитора в съда – 22.01.2022г. давността не е изтекла, т.к. не са изтекли сроковете по чл.110 и чл.111 б.“в“ ЗЗД във вр. с чл.114,ал.1 ЗЗД и вземането не е погасено по давност.

С оглед на изложеното молбата за допълване на решението се явява допустима и основателна, поради което следва да се уважи.

Искането за присъждане на разноски, с оглед уваженият иск се явява също основателен. По исковото производство разноските за този иск са в размер на 420,29лв., а по заповедното производство разноските са – 25,06лв.

Воден от горното , Я Р С

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение № 8/05.01.2024г. постановено по гр.д.№ 2914/2022г.

2 по описа на ЯРС, както следва:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД в отношенията между страните, че Д. К.

П., ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.“Г.Бенковски“ бл.8, вх.А, ет.6, ап.17 и В. Г.

Д., ЕГН ********** от гр.Я., ул.“Чепеларе“ № 15 дължат солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ****** със седалище: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №111 П просрочена договорна лихва, начислена съгласно Раздел II, т.4 от Договор за кредит за периода от 20.09.2012г. до 12.03.2020г. включително в размер на 5469,71 евро.

ОСЪЖДА Д. К. П. и В. Г. Д. да заплатят на „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД направените в исковото производство разноски за този иск в размер на 420,29лв., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25,06лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 3