Решение № 5297 от 25.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5297 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110162859 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производство по делото е образувано по искова молба от ************ против Д. А. П., с която са предявени обективно съединени искове установителни искове за сумите, както следва: за сумата от 8 944,82 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта EUROLINE AMERICAN EXPRESS от 25.06.2013 г., за периода от 12.08.2016 г. до 08.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 1 833,75 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2016 г. до 15.03.2023 г., за сумата от 1 005,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.08.2016 г. до 12.03.2020 г., както и за сумата от 693,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 08.05.2023 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 25.06.2013 г. между банката, ответникът П. и трето за делото лице - **************** бил сключен договор за издаване на кредитна карта EUROLINE AMERICAN EXPRESS, в полза и на името **************** и допълнителна карта към договора в полза на ответника Д. П..

Твърди се, че с подписването на заявлението – договор, ответникът изрично декларирал, че е запознат, приема и разбира ОУ за издаване и ползване на кредитни карти EUROLINE AMERICAN EXPRESS, неразделна част от процесния договор. С полагане на подписа си ответникът П. декларирала още, че преди сключване на договора е получила преддоговорна информация за условията на договора, запознала 1 се е с нея, разбира съдържанието й и сключва договора въз основа на информирано съгласие. Поддържа се още, че по силата на сключения договор, на ответника П. била предоставена възможност да ползва издадената от банката кредитна карта EUROLINE AMERICAN EXPRESS, да тегли пари в брой с нея и да бъде кредитирана от банката при извършването на сделки с нея. От своя страна ответникът П. се задължила да заплаща месечни вноски във връзка с издадената му карта, както и да заплаща лихва за отпуснатите суми. Ищецът поддържа, че на 12.08.2016 г. ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните месечни уведомления, като поради неплащане на дължимите суми по две последователни месечни извлечения – от 12.08.2016 г. и от 12.09.2016 г., банката упражнила правото си да обяви цялото задължение по процесния договор за изцяло и предсрочно изискуемо.

Сочи се, че уведомлението за предсрочна изискуемост било връчено лично на ответника на 15.03.2023 г., след което банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д.№ 26450/2023 г. по описа на СРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, която била оспорена от длъжника. С оглед предходното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Моли за постановяване на решение, с което предявените установителни искове бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да заплати на банката и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор се изразява становище за допустимост на предявените искове, но за частична неоснователност на същите.

Ответникът не оспорва твърденията на ищеца относно наличието на сключен между страните договор от 25.06.2013 г., по силата на който ответникът П. се явява картодържател на допълнителна кредитна карта EUROLINE AMERICAN EXPRESS.

Излагат се доводи, че претендираното задължение за главница е погасено по давност към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, тъй като от началната дата на настъпване на изискуемостта - 12.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 16.05.2023 г., са изтекли пет години. Поддържа се становище, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда погасени по давност са и вземанията за лихви, при които приложима е разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД. При горните съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА в заповедното и исковото производство, при съобразяване с обстоятелството, че пълномощника на ищцата е регистриран по ЗДДС.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 26450/2023 г. по 2 описа на СРС е, че по заявление на **************** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от 8 944,82 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта EUROLINE AMERICAN EXPRESS от 25.06.2013 г., за периода от 12.08.2016 г. до 08.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 833,75 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2016 г. до 15.03.2023 г., сумата от 1 005,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.08.2016 г. до 12.03.2020 г., сумата от 693,88 лева, представляваща законна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 08.05.2023 г.

С разпореждане от 02.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 26450/2023 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал искова молба.

По делото е представено заявление – договор за издаване на кредитна карта euroline american express от 25.06.2013 г., от което се установява, че между банката и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което на последния, в качеството на картодържател е издадена допълнителна карта към договора. С подписване на заявлението-договор картодържателите са декларирали, че са запознати с Общите условия на ************ за издаване и ползване на кредитни карти EuroLine American Express, приемат ги и ги разбират.

По делото са приложени Общи условия на ************ за издаване и ползване на кредитни карти VISA и American Express, приложими към процесния договор, както и Приложение № 1 към ОУ, подписани от ответника, в качеството на картодържател на допълнителна карта.

По делото е представено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по гореописания договор, изпратено от ищеца до ответника. Видно от приложената по делото разписка е, че уведомлението е връчено лично на ответника на 15.03.2023 г.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В заключението вещото лице, след извършена проверкав счетоводството на банката и представените документи, е отразило, че усвоената от ответника по договора за издаване на кредитна карта сума е в размер на 34 668,15 лева, в която са включени сумите, както следва: 24 366,71 лева – главница, 7 596,58 лева – възнаградителна лихва, 1 005,73 лева – лихва за просрочие, 78,63 лева – обезщетение при надвишаване на кредитен лимит, 1 078,50 лева – такси и 542,00 лева – разноски, подробно описани в табличен вид в констативно-съобразителната част на експертизата. Съгласно 3 заключението, че от усвоената главница в размер на 24 366,71 лева, погасената от ответника е в размер на 15 421,89 лева, като е останала неплатена главница в размер на 8 944,82 лева. При направените изчисления вещото лице е установило, че размера на непогасената възнаградителна лихва от ответника е 1833,75 лева, начислената и непогасена лихва за просрочие е в размер на 1 005,73 лева. Видно от отговора на задача № 5 е, че счетоводното записване и отчитане на кредитното задължение на ответника е водено редовно.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на претендираното право, а именно валидно облигационно задължение по договор за издаване на кредитна карта, възникването и надлежното упражняване на факта на предсрочна изискуемост, че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок, както и размера на претендираните вземания за главница, лихви и такси /поотделно/.

С доклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са били обвързани от сключен на 25.06.2013 г. договор за издаване на кредитна карта EUROLINE AMERICAN EXPRESS, който е обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на ответника П..

В конкретния случай ответникът е релевирал възражение за погасяване на вземанията по давност, което настоящият съд намира за основателно. Това е така, тъй като за разлика от другите видове кредити, при които настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено не само от обективната предпоставка – неплащане на вноските, но и от субективна предпоставка – банката да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, при договорите за издаване на кредитна карта настъпването на предсрочната изискуемост не е обусловено от предприемането на конкретни действия от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника по него. В този смисъл е и т.20.2 от ОУ на банката.

В конкретния случай, както сам е посочил в исковата молба ищецът, падежа на вноските, които не са платени от ответника са 12.08.2016 г. и 12.09.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 е подадено в съда на 16.05.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл.110 ЗЗД 5-годишен срок, дори при съобразяване на с разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за периода на обявеното извънредно положение в страната.

4

Предвид гореизложеното, предявените установителни искове са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ответникът претендира внесената такса по чл.102з ГПК, както и адвокатско възнаграждение. С оглед предходното, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 2,00 лева.

Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв.Д. е, че същите са се договорили, че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38, ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението.

Съгласно определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о. на ВКС, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е 12 478,18 лева, поради което съдът определя минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1523,04 лева.