Решение № 5080 от 04.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5080 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.ова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100501179 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „В. БГ“ ЕООД, чрез адв. П. И., срещу решение № 19079/21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 32543/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 180 състав, в частите, с които е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И. К. К., извършено със заповед № 1/18.05.2023 г. на управителя на „В. БГ“ ЕООД на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в три последователни работни дни, и на основание чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ И. К. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Юрисконсулт ЕМЕА“ във „В. БГ“ ЕООД.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон. Въззивникът-ответник сочи, че поддържа доводите си за законосъобразност на процесното дисциплинарно уволнение. Излагат се твърдения, че към момента на депозиране на исковата молба (13.06.2023 г.) материалното преобразуващо право на ищеца да бъде възстановен на работа вече не е съществувало, доколкото на 24.04.2023 г. той е бил надлежно уведомен за възстановяването му на работа, като в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ не се е явил, поради което трудовото правоотношение с него се е прекратило на основание чл.

325, ал. 1, т. 2 КТ с изтичането на този срок на 08.05.2023 г. Поради това се счита, че към момента на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение вече не е съществувало и заповед № 1/18.05.2023 г. отговаря на изискванията на чл. 325, ал. 1, т.

2 КТ за издаване на заповед, с която да се констатира прекратяването на трудовото правоотношение. По тези съображения се отправя искане за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.

1

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Евентуално, в случай че уволнението бъде счетено за незаконно, се иска отмяна на решението само в частта относно възстановяването на служителя на работа. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца И. К. К., представляван от адв. В. П., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Счита се, че от хронологията на събитията следва извод, че работодателят не е имал никакво намерение да даде реална възможност на служителя да се възстанови на заеманата длъжност, като се подчертава, че на ищеца не е връчвана заповед за отмяна на първата уволнителна заповед, нито съобщение за възстановяване на работа. Сочи се, че доводът на въззивника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ е преклудиран, тъй като се прави за първи път пред въззивната инстанция. Освен това се счита, че е неоснователен, тъй като, за да започне да тече за работника или служителя двуседмичния срок за възстановяване на работа след незаконно уволнение, е необходимо да е издадена заповед за отмяна на уволнението от работодателя, тази заповед да е връчена на служителя, на служителя лично да е връчено съобщение по чл.

345, ал. 1 КТ, това съобщение да е съответно на закона и трудовото правоотношение да не е прекратено на друго основание. В тази връзка се излагат подробни съображения, че сочената от работодателя заповед за отмяна на първото уволнение е антидатирана. Освен това на служителя не била връчена нито заповед за отмяна на уволнението, нито връчване на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ. Поради това се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалните представители на „В. БГ“ ЕООД поддържат въззивната жалба, като оспорват твърдението, че се позовават на настъпило прекратяване на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ едва с въззивната жалба, тъй като това според тях не е ново възражение, а само допълнително основание на вече направеното с отговора на исковата молба оспорване на иска за възстановяване. В тази връзка сочат, че съгласно чл. 345, ал. 1 КТ срокът за връщане на работа на служителя започва да тече от получаването на съобщението за възстановяване, а в конкретния случай служителят е узнал за възстановяването не покъсно от 24.04.2023 г., като в противен случай работодателят нямало да заплати на служителя пълната заплата за месец април, ако не го е уведомил, че е възстановен на работа. Направено е и възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на И. К. К. поддържа депозирания отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Излага твърдения, че в хода на цялото първоинстанционно производство единственото поддържано от въззивника-ответник основание за прекратяване на трудовото правоотношение, респективно за отхвърляне на иска за възстановяване на работа, е извършеното дисциплинарно уволнение. По същество счита доводите за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ за неоснователни, тъй като заповедта за отмяна на първата уволнителна заповед не е връчвана на служителя до момента, когато му е била връчена като приложение към отговора на исковата молба, поради което се счита, че срок за връщане на работа не е текъл.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

2

С обжалваното решение е прието за установено, че преди иницииране на исковото производство, работодателят е отменил издадената от него заповед № 1/12.04.2023 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ, поради което за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск за отмяна на тази заповед и извършеното с нея уволнение и в тази част производството е прекратено като недопустимо. За да уважи исковете за отмяна на заповед № 1/18.05.2023 г. и възстановяването на И. К. на заеманата преди това длъжност, районният съд приема въз основа на доказателствата по делото, че съобщението от работодателя до ищеца, че е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, е изпратено по електронен път на 24.04.2023 г., поради което двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ е започнал да тече на 24.04.2023 г. и е изтекъл на 08.05.2023 г. С оглед на това районният съд приема, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение за нарушение - неявяване на работа в три последователни дни на 25, 26 и 27 април 2023 г., преди за ищеца да е изтекъл двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ, в който същият има правна възможност да се яви след получаване на съобщението, че е възстановен на работа. Поради това е прието, че процесната заповед подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

За основателен е приет и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Ищецът твърди, че в края на 2021 г. е получил оферта от международната компания „В.“ за заемане на юридическа длъжност, като назначаването следвало да се извърши чрез местно юридическо лице; че на 01.01.2022 г. бил назначен на длъжността „юрисконсулт“ в „Т.Г.“ ООД, като цялата работна дейност се осигурявала от „В.“, което възлагало и трудовите задачи. В началото на 2023 г. служителите били уведомени, че „В.“ е учредило местно юридическо лице и преминава към модел на пряко назначаване на служителите си, като преназначените служители няма да бъдат подлагани на изпитателен срок и се запазват всички условия за по договорите. Трудовият договор на ищеца с „Т.Г.“ ООД бил прекратен и на 15.03.2023 г. между И. К. и „В. БГ“ ЕООД бил сключен договор за изпълнение на същата трудова функция, с дата на постъпване на работа – 03.04.2023 г. Твърди се, че със заповед № 1/12.04.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ, след което на 19.04.2023 г. К. заминал за Испания, където останал до 03.05.2023 г.

Впоследствие му била връчена втора заповед № 1/18.05.2023 г., получена по пощата, с която трудовото правоотношение е прекратено за втори път, като на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение за това, че не се явил на работа на 25, 26 и 27 април 2023 г. В исковата молба са изложени доводи за незаконосъобразност на първата заповед поради недействителност на клаузата, предвиждаща срок за изпитване. По отношение на втората заповед е посочено, че към датата на издаването и връчването й К. е бил с прекратено правоотношение по силата на заповедта от 12.04.2023 г., поради което към 18.05.2023 г. не е съществувало трудово правоотношение, подлежащо на прекратяване. Изложени са и твърдения за злоупотреба с право от страна на работодателя, чиято единствена цел била да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Поради това е отправено искане към съда за отмяна на двете заповеди за уволнение и възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност „юрисконсулт“ във „В. БГ“ ЕООД.

В отговора на исковата молба ответното дружество взема становище за 3 недопустимост на иска за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1/12.04.2023 г., и за неоснователност на иска за отмяна на дисциплинарното уволнение. Сочи се, че на 13.04.2023 г. дружеството е спряло достъпа на К. до електронната система на „В. БГ“ ЕООД, като впоследствие със заповед № 1/19.04.2023 г. била отменена заповедта за уволнение в срока за изпитване. Твърди се, че на 19.04.2023 г. Т.Х. – старши мениджър „човешки ресурси“, чрез служебния й имейл, е изпратила на К., чрез личния му имейл адрес, покана за онлайн среща с цел запознаване на служителя с отменителната заповед и обсъждане на връщането му на работа. На 20.04.2023 г. ищецът изпратил имейл, с който отказал срещата, и посочил, че обсъждането следва да става чрез неговия адвокат, чиито контакти ще предостави.

Сочи се, че на 24.04.2023 г. достъпът на служителя до електронната система на работодателя бил възстановен и на същата дата Т.Х. го уведомила за отменителната заповед както на личния, така и на служебния му имейл, като К. бил уведомен, че следва да възстанови изпълнението на задълженията си. Твърди се, че на 25.04.2023 г. г-жа Х. уведомила служителя и по телефона, но той заявил, че не желае да работи в дружеството, след което, в продължение на разговора, тя изпратила на личния и на служебния имейл адрес на К. съобщение, че може да прекрати трудовия договор с предизвестие, както и че ако до края на следващия работен ден не бъде готов да поднови изпълнението на трудовите си задължения, ще бъде образувано дисциплинарно производство. Сочи се, че на 25.04.2023 г. работодателят изплатил трудово възнаграждение на служителя за месец април 2023 г., но служителят повече не осъществил контакт с дружеството, като на 25, 26 и 27 април не се явил на работа нито на място, нито дистанционно. На 27.04.2023 г. било образувано дисциплинарно производство спрямо К., като му била отправена покана за даване на писмени обяснения в срок до 02.05.2023 г., изпратена на личния и служебния му имейл, както и с препоръчано писмо с обратна разписка, върната с отбелязване, че е получена на 16.05.2023 г. Тъй като служителят не осъществил последващ контакт, със заповед № 1/18.05.2023 г. същият бил дисциплинарно уволнен. С оглед на това, работодателят счита, че поради отмяната на заповедта за уволнение от 12.04.2023 г. е бил налице действащ трудов договор, прекратен законосъобразно с издаването на мотивирана заповед за дисциплинарно уволнение поради неявяването на служителя на работа в два последователни дни, след провеждане на дисциплинарно производство в съответствие с изискванията на закона.

Разпечатката съдържа 29 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c20bdfc6-bc9e-4537-9223-194d1e198e3e