Акт от 29.10.2021, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 131 гр.Габрово, 29.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА при секретаря Радина Церовска и в присъствието на прокурора Людмила Рачева като разгледа докладваното от съдия Емилия Кирова - Тодорова к.а.д. № 136 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на С.В.Б. ***, с ЕГН **********, изтърпяващ наказание в затвора в гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител адв. Д.Д., против Решение № 41 от 23.04.2021 г. на Административен съд Габрово - едночленен състав, постановено по АД № 295 по описа за 2020 г., с искане за неговата отмяна и уважаване на подадената от касатора Искова молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - София.

С атакуваното съдебно решение е отхвърлен предявен от касатора иск против така посочения ответник за претърпени от Иванов неимуществени вреди от престоя му в следствения арест в гр. Габрово за периодите: 12.04. – 06.06.2019 г.; 28.06. – 2.07.2019 г.; 14.01. – 16.01.2020 г. и 23.06. – 20.08.2020 г., в размер на 1452.00 лв., в едно със законната лихва от датата на увреждането до 20.08.2020 г., с правно основание – чл. 284, във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС.

Исковата претенция на Б. се изразява в следното:

През посочените периоди същият е бил настанен в следствения арест в гр. Габрово, в килии № 4 и № 5. Те били оборудвани само с по една малка масичка, закрепена неподвижно към пода, два малки стола, закрепени по същия начин, три легла, от които двете съставлявали двойна вишка и между тях е било налице малко разстояние, само толкова, колкото да може да преминава от там един арестант. В самите килии не са налице санитарни възли, нито постоянно течаща вода, което наложило ищецът да ползва за битовите си нужди и за ходене по малка нужда шишета и туби. Принципно за посещаване на тоалетната, която била една обща за мъжете, пребиваващият в ареста чука на вратата, за да съобщи за необходимостта си от това, като трябвало да бъде изведен от надзирател, но често пъти се налагало да чака твърде дълго – до час и повече, тъй като не винаги имало свободен дежурен или не винаги тази една тоалетна била свободна. Ищецът се оплаква и от хигиената в килиите, която била на много ниско ниво – не били почиствани с препарати, а само с метла. Подът е циментова замазка, стените – кирекова замазка. Ремонт на ареста никога не е бил правен.

Мръсни били дюшекът и завивките, като на дюшека пишело, че бил произведен 1982 г., а срокът на годността му е 2 години. Самият дюшек бил неудобен, прекалено тънък – с дебелина около 2-3 см., на места без пълнеж, поради което на него не можело да се спи. Осветлението в килиите било слабо, осъществявало се само с една крушка – лампа, разположена над вратата, която светела денонощно и през нощта, когато ищецът искал да спи, тя му дразни очите, поради което те се зачервявали и сълзели. Леглото било много тясно – с ширина около 0.60 м., с начупени шини, разположени на разстояние през 10 см. В килиите имало климатична инсталация, но отоплението било недостатъчно. Нямало прозорци, през които да навлиза свеж въздух и светлина, инсталирани били в горната част на помещението малки такива, зарешетени, тъмни, а самите помещения били в по-голямата си част от височината вкопани в земята. Налагало се периодично изключване на аспирацията, т.к. тя била шумна и вибрирала. Поради шума, който се вдигал от нея, в килиите се налагало да се говори на висок глас, за да се чуят. Поради липсата на естествено проветрение и недобре работещата аспирация въздухът бил тежък, застоял и с неприятни миризми. Баня била подсигурявана по веднъж в седмицата, като през времето, когато се предоставяла, тя била за къпане, пране, бръснене, а това било крайно недостатъчно за поддържане на личната хигиена.

Понякога топлата вода не стигала, т.к. банята е обща, за всички, престояващи в ареста, и се налагало тези дейности да се осъществяват със студена вода или с един бойлер да се къпят трима души. Когато задържаните използвали времето си за дневна разходка /каре/, тогава им позволявали да говорят и по телефон, който също бил само един за ареста. По време на провежданите телефонни разговори те не можели да се усамотят, т.к. до тях винаги имало член на охранителния състав. Това било по същия начин и когато задържаният трябвало да разговаря с адвоката си и тайната на този разговор не можела да бъде запазена.

Ищецът намира, че условията в ареста са нечовешки, накърняват достойнството му, вредни са за психическото и здравословното му състояние и за това отговорност следва да носи ответникът – юридическо лице, управляващо арестите и затворите в страната.

За да постанови съдебния си акт, АСГ е счел, че твърденията на ищеца не са доказани и исковата му молба е изцяло неоснователна. Съдът намира, че арестът не спада към посочените в чл. 20, ал. 3 от ЗИНЗС заведения от закрит тип и арести в затворите, поради което за съответната администрация не съществува задължение за осигуряване на санитарен възел и постоянно течаща вода във всяко спално помещение. Съдът е мотивирал решението и със свидетелските показания на служителя***, който описва условията в ареста, както и с мотивирания отговор на ответника по жалбата, в който се съдържа също описание на тези условия. Възприетият ред за ползване на санитарните помещения е позволявал да се води нормален живот до колкото това е съчетано с целите на наложената мярка на ищеца. Не е установено наличието на цел да се унизи достойнството на задържаните. Съдът е счел, че ищецът не е доказал, че е бил третиран по описания от него начин, че е бил поставен в неблагоприятни условия, некореспондиращи със законово предвидените гаранции за жизнен стандарт.

Направен е извод за липса на нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и искът се явява недоказан и неоснователен по тази причина.

В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като намира, че неправилно и незаконосъобразно съдът е отхвърлил исковата му претенция като недоказана и неоснователна. Касаторът намира за установено по несъмнен начин, че условията, при които е пребивавал в следствения арест в гр. Габрово, са унизителни и недопустими, въз основа на тях за него са били причинени морални вреди, които следва да се обезщетят от ответника.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с адв. Д. и поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което са изложени подробни мотиви, в подкрепа на атакуваното първоинстанционно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура

Габрово намира жалбата за неоснователна. Решението, чиято касация се иска, било правилно и законосъобразно и следвало да бъде оставено в сила.

По делото се установи по несъмнен начин, че ищецът е бил през процесния период, описан и в първоинстанционния съдебен акт, в следствения арест в гр. Габрово. Той е прекарал в това заведение за задържане през процесния период, уточнен в исковата молба, близо четири месеца, изтърпявайки мярка „задържане под стража“.

Първоинстанционният съд е констатирал, че той е пребивавал в посочените две килии №№ 4 и 5. Установил е също площта на тези килии, както и обстоятелството че в периода на пребиваване на касатора в ареста в килиите не са настанявани лица, повече от допустимото и по този начин е бил спазен желателния стандарт от 4 кв.м. на лице.

Оборудването на килиите отговаря на законово изискуемото. Правилен извода на съда че Арест Габрово не спада към двете категории – заведения от закрит тип и арестите във затворите, за които се изисква санитарния възел да е в спалното помещение.

Дезинфекцията и поддържане хигиената на спалното помещение е грижа на самите задържани. По делото е установено че на тях са им предоставяни ежедневно материали и препарати за почистване и дезинфекция.

Постелъчния инвентар е изпиран ежеседмично. Осигурени са осветление, вентилация и пребиваване на открито, съгласно нормативните изисквания.

Правото му на телефонни разговори също е било реализирано с помощта на ответника и съобразно законовата регламентация, като му е била предоставена такава възможност всеки ден в часовия интервал от 8.30 до 17.00 часа, а от март, 2020 г. – до 18.00 часа. Ищецът не доказва, че при провеждане на телефонни разговори от негова страна служители от НОС сая стоели твърде близо и са могли да чуват тези разговори.

От така изложените факти

Административен съд – Габрово намира, че първоинстанционният състав правилно е достигнал до извода, че по делото не са налице достатъчно доказателства, от чиято съвкупна преценка да може да се направи извода, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и по тази причина не може да намери приложение презумпцията по чл.

284, ал. 5 от ЗИНЗС, която предполага настъпили вредоносни последици за страната. Налице са претърпени известни неудобства за ищеца, като невъзможност за ползване на санитарен възел и постоянно течаща вода в килията, ползване на душ поне два пъти седмично, естествено осветление и проветрение в килията, както и не особено голямо място за разходка, което да се ползва за престой на открито, но разминаването не е съществено, а периодът, през който са претърпени тези неудобства не е особено дълъг, за да се счита, че Б. е претърпял неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение по реда на ЗОДОВ, във вр. с чл.

284 от ЗИНЗС, поради което и обезщетение не му се следва.

Като е оставил исковата молба без уважение, първоинстанционният съд се е произнесъл с един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въз основа на горното Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 41 от 23.04.2021 г. на Административен съд Габрово постановено по АД № 295 по описа за 2020г.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните ведно със съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Особено мнение на съдия Емилия Кирова – Тодорова:

С настоящото изразявам несъгласие с решението на състава и поддържам досегашната съдебна практика на АСГ и ВАС по аналогични казуси, касаещи искови производства по реда на АПК, във вр. със ЗИНЗС, заведени от различни ищци за обезщетения поради условията в същия арест при аналогични условия и периоди, като считам, че тези аналогични случаи следва да се решават еднакво, с оглед спазване на принципите за законност, справедливост и предвидимост на съдебните актове.

Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с Правилника за прилагане на закона.

Според чл. 20, ал. 2 от

Правилника /ППЗИНЗС/ в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

По делото конкретно е установено, а това се признава изрично и от ответната страна, че в килиите на ареста в гр. Габрово не е налице пряк достъп до естествена светлина, нито възможност за естествено проветрение, тъй като те се намират с 2/3 от височината им под земята. Имат прозорци, които са на нивото на земята /тротоара/, зарешетени и замърсени и през тях не прониква пряка слънчева светлина, нито арестантите могат да отворят прозорците, за да навлезе през тях свеж въздух. Какво е било реалното количество светлина в конкретните килии, която е била предоставяна от изкуствен източник, съгласно свидетелските показания по настоящото дело и многобройните доказателства по посочени аналогични казуси, не е установено, а съдът е ангажиран да изследва служебно твърденията на ищеца, да дава указания за събиране на относими доказателства и сам да събира такива на основание чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4 от АПК. Със сигурност следва да се приеме обаче, че като разположена под земята, килиите не са предоставяли на задържаните лица естествена слънчева светлина и свеж въздух в нарушение на императивното изискване на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС.