Решение № 1297 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100106108 по описа за 2023 година

Предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.538 ТЗ.

Производството е образувано по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от П.

О. О. срещу Д. Г. Б., иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) за установяване съществуване на вземане за сумата 28 000 лева, представляваща главница за периода от 20.08.2022г., ведно със законна лихва за периода от 02.11.2022г. до изплащане на вземането. Ищецът обосновава правния си интерес от проведено заповедно производство и издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 59 698/2022г. по описа на СРС, ГО, 59-ти състав, срещу която длъжникът е възразил своевременно.

Претендира разноски.

Ищецът поддържа, че наведеното в хода на заповедното производство възражение на ответника Д. Б. е неоснователно и има за цел единствено да забави събирането на изискуемото задължение по процесния запис на заповед. Позовава се на указанията дадени в т.17 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело №4 /2013г. на ВКС, ОСГТК, като поддържа, че предмет на 1 производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Поддържа, че записа на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа.

Твърди се в исковата молба, че в случая между страните не са възникнали договорни отношения, като претенцията на ищеца се основава на неизпълнение на задължението на ответника по менителничния ефект.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.

Г. Б., чрез адв.М. Й. -САК, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Ответникът Б. твърди, че не е подписвал процесния запис на заповед в полза на ищеца, като между тях няма писмен или устен договор за личен заем. Поддържа, че ищецът е длъжник на юридическото лице – „Б. и син“ ООД, в което ответникът е управител и съдружник. Твърди се, че между „Б. и син“ ООД и ищецът е сключен договор за изработка и монтаж на мебели, по който ищецът дължи сума в размер на 10 000 лева. Счита, че вероятно предвид наличието на отделно каузално правоотношение възникнало от сключения с „Б. и син“ ООД договор за изработка и монтаж на мебели, ищецът е решил, че „може“ да „обезпечи“ евентуално свое вземане поради частично или забавено изпълнение от дружеството на ответника изготвяйки процесния запис на заповед. В случая обаче, издател на записа на заповед не е изпълнителя по договора – „Б. и син“ ООД, а съдружника и управител Д. Г. Б., като физическо лице. Твърди се, че в случая ищецът П. О. няма вземане по каузално правоотношение нито срещу ответника, нито срещу дружество „Б. и син“ ООД, което да обезпечава с процесния запис на заповед.

Според ответника, не съществува основание за менителнично задължаване, а гаранционно обезпечителната цел, с която е издаден процесният запис на заповед, не може да бъде осъществена, като задължението по записа е лишено от основание.

В отговора е направено е искане за привличане на „Б. и син“ ООД, като трето лице помагач на страна на ответника.

С протоколно определение от открито съдебно заседание на 24.09.2024год. на основание чл.219, ал.1 ГПК дружество „Б. и син“ ООД ЕИК ******* е 2 конституирано като трето лице помагач на страна на ответника.

В съдебно заседание ищецът П. О. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски и писмена защита.

В съдебно заседание ответникът Д. Б. чрез пълномощника си адв.Й. оспорва предявения иск, поддържа правоизключващите възражения наведени в писмения отговор. Представя писмена защита.

Третото лице помагач „Б. и син“ ООД чрез адв.Й. - пълномощник оспорва предявения иск.

Софийски градски съд, ГО, І -7 преценявайки събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното от ч.гр.д.№59698/2022г. на СРС, ГО, 59 състав, на 02.11.2022г., П. О. О. подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу Д. Г. Б. за сумата от 28 000 лв. задължение по Запис на заповед, издаден от Д. Б. на 31.07.2022г. с дата на плащане (падеж): 20.08.2022 г., уговорка „без разноски и протест“, ведно със законна лихва за периода от 02.11.2022 г.- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до окончателното плащане, както и 565,00 лв. разноски в заповедното производство за държавно такса.

Приложен е в оригинал запис на заповед издаден на 31.07.2022г., от който е видно, че е ответникът Д. Г. Б. ЕГН **********, с посочена л.к.№ *******, изд. на 11.04.2017г. от МВР София, като издател се е задължил неотменимо да заплати на поемателя П. О. О. /ищец в настоящото/ сумата 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лв. на падеж 20.08.2022г. Текстът е изпълнен печатно под заглавие „Запис на заповед“ ./л.5 от приложеното ч.гр.д.№ 59698/2022г. на СРС, ГО, 59 състав / В текста на документа изрично е посочено, че "с настоящия запис на заповед" издателят неотменимо и безусловно се задължава да плати на П. О. О. ЕГН **********, с л.к.№. ******** /23.04.2015г., сумата от 28 000 лева /цифром и словом/. В Записа на заповед е положен на саморъчен подпис на издателя на документа и ръкописно изписано име и фамилия на издателя – Д. Б..

3

На 26.11.2022г. по ч.гр.д.№ 59698/ 2022г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 28 000 лв. представляваща задължение по запис на заповед издадена на 31.07.2022г. платима на падеж 20.08.2022г., по силата на който Д. Г. Б. се задължил безусловно и неотменимо да плати П. О. О. ЕГН **********, сумата 28 000лв., ведно със законна лихва за периода от 02.11.2022г. - датата на подаване на заявлението до изплащането./л.10 от приложеното ч.гр.д.№ 59698/2022г. по описа на СРС./

Длъжникът - Д. Г. Б. е упражнил правото си и е подал възражение в двуседмичния срок по чл.414, ал.1 от ГПК – на 28.12.2022г., считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение и ЗНИ. Във възражението Б. заявил, че между страните има подписан Договор за изработка № 202211027 /27.01.2021г., по който е изпълнил задълженията си, но се е забавил по вина на възложителя П. О..

Поканата за доброволно изпълнение по изп. д. №20228100401055 при ЧСИ Н.Н. рег.№ 810 от КЧСИ, е връчена на лично Д. Б. Б. на 14.12.2022 г. /л.20 от приложеното ч.гр.д.№ 59698/ 2022 г. по описа на СРС./

Не се спори, като е видно и от приложеното ч.гр.д.№ 59698/ 2022 г. по описа на СРС, че след дадени от заповедния съд указания с Разпореждане № 37547 /23.03.2023г. в едномесечен срок от съобщението ищецът предявил установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.538 ТЗ, с искова молба вх.№49206 /25.05.2023г., предмет на настоящото исково производство.

Спорни са въпросите дали записа на заповед е свързан с каузален дълг, и дали подписа на издателя е на ответника Б..

От приетото заключение на назначената съдебно графическа експертиза с вещото лице С. Х., се установява, че имената „Д. Б.“ и подписът за „ИЗДАТЕЛ“ в представения по делото Запис на заповед, с дата на издаване - 31.07.2022г. и дата на падеж 20.08.2022г. и за сумата 28 000лева, са изпълнени от Д. Г. Б., от чието име изхождат. При извършеното графическо изследване на подписа обект на експертизата и използвания сравнителен материал /изброен подробно в констативно – съобразителната част/, вещото лице е констатирало съвпадения в общите и чатни графически признаци, които са характерни, устойчиви и достъчни в своята съвкупност за извода, че изследвания текст и подписа са на Д. Г. Б..

Поради оспорване на заключението на СГрЕ от ответника е допусната 4

Допълнителна съдебно графическа експертиза, в която преди графическото изследване вещото лице лично да снеме сравнителен материал от ответника.

В приетото от съда, неоспорено от страните заключение на Допълнителната съдебно графическа експертиза, с използвани образци от почерка и подписа на ответника, снети от ответника лично вещото лице, е обоснован извод, че имената „Д. Б.“ и подписът за „ИЗДАТЕЛ“ в представения по делото Запис на заповед, с дата на издаване - 31.07.2022г. и дата на падеж 20.08.2022г. и за сумата 28 000лева са изпълнени от Д. Г. Б., от чието име изхождат.

В обясненията си в открито с.з. на 28.01.2025г. вещото лице С. Х. пояснява, че изследвания запис на заповед е в оригинал и няма данни за пренасяне, нито за някаква техническа манипулация.

Заключението на Допълнителната съдебно графическа експертиза изготвено от в.л. Х., след преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, от вещо лице с дългогодишен опит в областта на графическото и почерково изследване.

Ответникът поддържа, че процесния Запис на заповед вероятно обезпечава евентуални вземания на ищеца О. от частично или забавено изпълнение по сключен договор за изработка и монтаж на мебели.

От приетия Договор за изработка № 202211027 от 27.01.2021г . се установява, че същия е сключен между П. О. О. като възложител и „Б. и син“ ООД, представлявано от Д. Б. като изпълнител и е с предмет изработка на обзавеждане, описано в Приложение №1, с уговорено възнаграждение от 54 114лв. Според уговореното в чл.4 от договора цената е платима на три етапа: първи етап: 60% от общата сума възлизаща на 32 000лв. при подписване на договора, при доставка – 30 % от сумата възлизаща на 15 480лв. и на трети етап 10 % - при подписване на приемо- предавателен протокол, възлизаща на 6 634лв. В чл.7 от договора за изработка от 27.01.2021г. е уговорен срок за доставка на обзавеждането до 15.02.2022г. и монтаж да три дни след доставката. Страните уговорили приемането на доставката и монтажа да се удостовери в приемо- предавателен протокол от възложителя и изпълнителя. /л.13-л.14 от приложеното ч.гр.д.№ 59698/2022г. по описа на СРС./

Приета е неоспорена разписка от 31.10.2021г. , в която е отразено, че „Б. и син“ ООД, представлявано от Д. Г. Б. е получил от П. О. О. сумата от 32 000лв. авансово плащане по договор № 202211027 – изработка, доставка и монтаж на обзавеждане. /л.64 от делото/

5

Приета е неоспорена разписка от 04.02.2022г., в която е отразено, че „Б. и син“ ООД, представлявано от Д. Г. Б. е получил от П. О. О. сумата от 10 000лв. – плащане по договор № 202211027 – доставка и монтаж на обзавеждане. /л.65 от делото/

Представена е с отговора на ИМ разпечатка на електронна кореспонденция между и-мейли „*************“, ******** и ***********. / л.23-л.29 от делото/ Така установеното от фактическа страна сочи на следните п равни изводи:

По допустимостта:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е процесуално допустим - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска. Ищецът претендира установяване съществуването на насрещна престация /вземане/ при твърдение за наличие на задължение по редовен запис на заповед и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка. По реда на чл.417 от ГПК на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№59698/2022 г. на СРС, ГО, 59 състав. Срещу издадената заповед ответникът е депозирал възражение. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като в нея се претендира признаване на дължимостта на оспорената заповед за изпълнение.

По сумите по същество на доводите:

В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а ответника възраженията си срещу вземането. В приетия по делото доклад на страните изричано е указано, че ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и наличието на изискуемо и ликвидно задължение по запис на заповед, фактите относно твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващите възражения наведени в писмения отговор.