Определение № 27048 от 27.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27048 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110156478 по описа за 2025 година

Производство по чл.130 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. В. В. срещу „Б...“ ООД, с която се иска да бъде признато за установено, че между страните е налице правоотношение по договор №.../30.10.2025г.

С разпореждане от 17.02.2026г. е оставено без движение производството по исковата молба и са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба. Съдът е указал и процесуалните последици при неизпълнение на указанията в този срок. С оглед дадените му указания ищецът е подал молба с вх. №66528/02.03.2026г. за отстраняване на констатираните нередовности.

В исковата молба ищецът е изложил, че сключил договор№.../30.10.2025г. с ответника, по силата на който му възложил на охранява имот на адрес гр. София, .., в качеството си на пазач на същия, за какъвто бил определен с протокол за опис от ЧСИ .. по изп.дело № 6926/2025г.

Сочи, че при опит да заплати за възложената услуга бил уведомен, че ответното дружество счита сключения между тях договор за прекратен, за което не бил уведомен.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №230 от 28.06.2012г. по гр.д.№583/11г. на ВКС, ІV г.о., решение №133 от 22.11.2011г. по т.д. №17/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №99 от 10.07.2014г. по т.д.

№2648/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №141/20.02.2012г. по гр.д.

1

№91/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. В решение №133 от 22.11.2011г. по т.д.

№17/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че съгласно изричната норма на чл.

124, ал.1 от ГПК наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове. Тази предпоставка следва да е налице, както към момента на завеждането им, така и към момента на постановяване на решението по тях. Установителният иск е допустим, само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск. Нуждата от защита чрез подобен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. Правният интерес от установителния иск предполага оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от него право.

Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск или конститутивен иск. С определение №141/20.02.2012г. по гр.д. №91/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., съставът на ВКС е дал разрешение, че процесуалният закон осигурява възможност на всяко лице с правен интерес да предяви иск за установяване на едно правоотношение.

Фактическият състав, от който това правоотношение възниква, не може да бъде установяван в самостоятелно производство, освен ако законът изрично допуска това. Правнорелевантните факти се установяват в процеса на доказване по делото, по едно вече образувано производство по иск за установяване на правата и задълженията по съответното правоотношение.

Когато се претендира установяване на предпоставките, при които за едно лице възникват права, на които кореспондират задължения на друго лице, искът е за установяване на факти и не е допустим.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният от ищеца иск е недопустим. Твърди се неизпълнение по сключен между страните договор, чието едностранно прекратяване от страна на ответника ищецът намира за незаконосъобразно. В настоящия случай с установителното решение няма да се постигне целеният резултат – изпълнение на ответника по сключения договор, поради което и не е налице процесуалната предпоставка за неговата допустимост – правен интерес, за която съдът следи служебно.

Подадената искова молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 422536/30.12.2025г. по описа на СРС, подадена от Д. В. В. срещу „Б...“ ООД, с която се иска да бъде признато за установено, че между страните е налице правоотношение по договор №.../30.10.2025г, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №56478/25г. на СРС, 169 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27048 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110156478 по описа за 2025 година

Производство по чл.130 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. В. В. срещу „Б...“ ООД, с която се иска да бъде признато за установено, че между страните е налице правоотношение по договор №.../30.10.2025г.

С разпореждане от 17.02.2026г. е оставено без движение производството по исковата молба и са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба. Съдът е указал и процесуалните последици при неизпълнение на указанията в този срок. С оглед дадените му указания ищецът е подал молба с вх. №66528/02.03.2026г. за отстраняване на констатираните нередовности.

В исковата молба ищецът е изложил, че сключил договор№.../30.10.2025г. с ответника, по силата на който му възложил на охранява имот на адрес гр. София, .., в качеството си на пазач на същия, за какъвто бил определен с протокол за опис от ЧСИ .. по изп.дело № 6926/2025г.

Сочи, че при опит да заплати за възложената услуга бил уведомен, че ответното дружество счита сключения между тях договор за прекратен, за което не бил уведомен.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №230 от 28.06.2012г. по гр.д.№583/11г. на ВКС, ІV г.о., решение №133 от 22.11.2011г. по т.д. №17/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №99 от 10.07.2014г. по т.д.

№2648/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №141/20.02.2012г. по гр.д.

1

№91/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. В решение №133 от 22.11.2011г. по т.д.

№17/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че съгласно изричната норма на чл.

124, ал.1 от ГПК наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове. Тази предпоставка следва да е налице, както към момента на завеждането им, така и към момента на постановяване на решението по тях. Установителният иск е допустим, само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск. Нуждата от защита чрез подобен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. Правният интерес от установителния иск предполага оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от него право.

Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск или конститутивен иск. С определение №141/20.02.2012г. по гр.д. №91/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., съставът на ВКС е дал разрешение, че процесуалният закон осигурява възможност на всяко лице с правен интерес да предяви иск за установяване на едно правоотношение.

Фактическият състав, от който това правоотношение възниква, не може да бъде установяван в самостоятелно производство, освен ако законът изрично допуска това. Правнорелевантните факти се установяват в процеса на доказване по делото, по едно вече образувано производство по иск за установяване на правата и задълженията по съответното правоотношение.

Когато се претендира установяване на предпоставките, при които за едно лице възникват права, на които кореспондират задължения на друго лице, искът е за установяване на факти и не е допустим.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният от ищеца иск е недопустим. Твърди се неизпълнение по сключен между страните договор, чието едностранно прекратяване от страна на ответника ищецът намира за незаконосъобразно. В настоящия случай с установителното решение няма да се постигне целеният резултат – изпълнение на ответника по сключения договор, поради което и не е налице процесуалната предпоставка за неговата допустимост – правен интерес, за която съдът следи служебно.

Подадената искова молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 422536/30.12.2025г. по описа на СРС, подадена от Д. В. В. срещу „Б...“ ООД, с която се иска да бъде признато за установено, че между страните е налице правоотношение по договор №.../30.10.2025г, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №56478/25г. на СРС, 169 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3