Решение № 41 от 02.11.2020, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

Номер 41

29.10.2020 г.

Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – К.

I. състав

На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Васка Д. Халачева

Йорданка Г. Янкова

Габриел Р. Русев

Красимира Х. Боюклиева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20205100600171 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 98/14.07.2020 г., постановена по НЧХД № 46/2020 г., М. районен съд е признал подсъдимата Р. А. Х. от гр.Д. обл.К., с ЕГН **********, за невиновна в това, че на 06.02.2019г., около 13,35 часа, в сградата на Общинска администрация - Д. находяща се в гр.Д. обл.К., като длъжностно лице - служител на Община Д. при изпълнение на службата или функцията си е нанесла на Г. В. Г. с ЕГН ********** от гр.К., публично обида пред седем-осем служители и граждани, унижавайки и обиждайки я с високи викове "Ако трябва 3 дни ще чакате, като не ви отърва айде марш от тука. Айде де", "Абе марш от тука, щом много знаеш, изчезвайте оттук веднага, изчезвайте ви казвам.", "Марш от тука, изчезвай, изчезвай оттука, ако искаш на министъра се оплачи. Изчезвай ти казах.", "изчезвайте оттук и айде марш от тука", както и размахвайки пред лицето й пръчка, и я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 от НК, във вр. с чл.146 ал.1 от НК. С допълнително определение по делото, съдът е осъдил Г. В. Г. да заплати на Р.

А. Х. сумата в размер на 2500 лева, представляваща адвокатски хонорар.

Недоволна от така постановената присъда е останала частната тъжителка Г. В. Г. , която чрез повереника си – адв.И. Б. я обжалва с твърдения, че същата е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК и като такава била неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. На основание чл.334, т.2, във вр. с чл.336, ал.1, т.2 от НПК моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата Р. А. Х. да бъде призната за виновна в извършването на престъплението, за което й е повдигнато 1 обвинение и е предадена на съд.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв.И. Б. от АК – К. поддържа жалбата и излага подробни съображения за основателността й. Частния тъжител поддържа изцяло казаното от повереника й, както и искането си за справедливо наказание.

Ответника по жалбата – подсъдимата Р. А. Х. не се явява в съдебно заседание редовно призована, като защитникът й – адв.Л. Б. изразява становище, че жалбата на частния тъжител е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна – обоснована и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения в чл.319 НПК срок и от лице имащо право на жалба, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваната присъда е втора по ред, след като веднъж по разглежданата тъжба е била постановена присъда, но същата при обжалване от страна на тъжителката е била отменена от въззивният съд и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

Видно от съдържанието на мотивите към обжалваната присъда, в нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, районният съд отново е формирал вътрешното си убеждение въз основа на повърхностно изследване на обстоятелствата по делото. Налице е противоречие между диспозитив и мотиви, тъй като съдът е описал какви обстоятелства е счел за установени, но в същите не се съдържат изразите, за които с диспозитива на присъдата е признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.4, във вр. с чл.146, ал.1 от НК; не е извършил анализ на събраните доказателствени материали, а се е задоволил да посочи единствено, че "дава вяра на всички свидетелски показания и на обясненията на подсъдимата"; в мотивите липсва задълбочено, обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата и изясняване на фактическите обстоятелства по делото, както изисква законът; липсва следващото се описание на обективните и субективните признаци на престъплението, за което подсъдимата е призната за невиновна. Описаната необоснованост на присъдата следва да се приравни да липса на мотиви, предвид, че същите не отговорят на изискванията за нужното съдържание визирани в разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, което от своя страна представлява съществено наршение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

Описаното безспорно е довело и до ограничаване на процесуалните права на страните – да могат пълноценно и адекватно да упражнят правата си 2 при обжалване на съдебния акт и е основание за отмяна на първоинстанционната присъда и връщането й за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл.335, ал.2 от НПК. Съгласно обаче разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК, когато са налице повторно условията на ал.2, какъвто е именно настоящият случай, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.

От събраните по делото на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, като на въззивната инстанция не са искани и събирани нови доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Р. А. Х. е родена на *.*.*г. в с.Г., общ.М., живуща в гр.Д. обл.К., българска гражданка, омъжена, със средно образование, неосъждана, с ЕГН **********.

Същата работил в общинска администрация- Д. и заема длъжността „касиер- счетоводител“ в Дирекция „ФСДАО“, отдел „Счетоводство“, и работното й място е помещение в сградата на общинската администрация, в помещение с още трима общински служители, като в същото се обслужват граждани.

На 06.02.2019г. в 12.05 ч. тъжителката Г. Г. заедно с ангажирания от нея адвокат – св.Д. Д. посетили сградата на общинска администрация гр.Д. за да получат удостоверение за данъчна оценка на имот, предмет на гражданско дело водено в РС – М.. Портиерът на сградата им съобщил, че служителите са в обедна почивка и ще се върнат на работа в 13.00 часа. В указаният им час, а именно 13.00 часа тъжителката Г. и нейният адвокат – св.Д. посетили отново сградата на общинска администрация гр.Д. и отишли до гишето на служба „Местни данъци и такси“, от което следвало да получат исканото от тях удостоверение за данъчна оценка, но съответният служител в момента не бил зад гишето, като служител от съседно гише ги препратил към други служители на третия етаж на сградата – в стая 16 или 19. Служителка от стая 19 им предоставила за попълване необходимите документи, след което отново били препратени до друга служба за завеждане на документите в деловодството, а след това до гишето на „Местни данъци и такси“. При посещение на последното, служителят отново го нямало, поради което били препратени при служителя в стая 19, но той им обяснил, че не може да им приеме документите и трябва да ги подадат в служба „Местни данъци и такси“, при което те се върнали да изчакат съответния служител.

Работното време на общинските служители било от 13.00 ч. до 17.00 ч., а вече било 13.30 ч., поради което тъжителката и св.Д. попитали защо няма служител, който да ги обслужи, защото не можели целият ден да го прекарат в чакане, след като били там от 12.05 ч. и само ги разкарвали от пъвия до третия етаж и обратно. В този момент подсъдимата, която била на касата се обърнала към тях и на висок тон им казала: „Ако трябва три дни ще чакате, като не ви отърва айде марш от тука.Айде де.“ Св.Д. й казал да бъде малко по-спокойна, да не им държи тон, и че са отишли там по работа, а не „за кеф“. Тъжителката Г. Г. също отишла до гишето на подсъдимата и й казала да бъде по учтива, защото е общински служител и я попитала защо не се спазва работното време за граждани в общината, при което подс.Р. Х. викайки й казала: „Абе я марш от тука, щом много знаеш. Изчезвайте веднага от тук.

3

Изчезвайте ви казвам“. Св.Д. се приближил до подсъдимата и поискал да си каже имената, за да се подаде сигнал за поведението й и че иска да я накажат за това. Подсъдимата продължила да им вика: „Марш от тука“ и да говори на турски език. В това време служителката от стая 19, която ги била обслужила по-рано разговаряла по телефона с началника си, при което подала телефона на тъжителката Г., за да разговаря с него, а след това и св.Д. също взел телефона, за да говори с началника. Г. Г. казала на подс.Х., че разговарят с началника й и че ще разберат как се казва, при което подсъдимата казала трите си имена и продължила да вика на тъжителката: „Изчезвай, изчезвай оттука. Ако искаш на министъра се оплачи. Изчезвай ти казах“.

След приключване на телефонния разговор, св.Д. се приближил до подсъдимата и отново поискал да си каже имената, както и че не ги познава и няма право да се държи така с тях, при което тя му отговорила, че вече си е казала имената на тъжителката, като продължила да говори на турски език и да им повтаря да изчезват както и им заявила, че е болна жена с байпас на сърцето, и ще ги съди, ако нещо й се случи. По време на разправията подсъдимата размахвала линийка, като отваряла и затваряла прозорчето на гишето, на което работела. Св.Д. й заявил, че няма да остави поведението й без последствия, след което заедно с тъжителката си тръгнали.

По повод случилото се и поведението на подсъдимата, тъжителката Г. и св.Д. подадли жалби до Кмета на Общината Д. и до Областният управител на област К.. Кмета на Община Д. уведовил тъжителката и адв.Д., че след извършена проверка не било установено допуснато нарушение на трудовата дисциплина от страна на Р. Х., поради което и не й било наложено дисциплинарно наказание.

Така описаната и в тъжбата фактическа обстановка, въззивният съд възприе за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – отчасти от обясненията на подсъдимата Р. Х., която по същество не отрича разправията между нея от една страна и тъжителката и адв.Д. от друга, макар да сочи, че скандала е бил предизвикан не от нея, а от тъжителката и адв.Д.; от показанията на свидетелите С. Х. и Г. М., които също установяват възникналия скандал и разправия между подсъдимата от една страна и тъжителката и адв.Д. от друга, макар да твърдят, че подсъдимата не е изричала всички описани в тъжбата заявления и реплики, като в същото време сочат, не са чули и/или не са присъствали на целия разговор между посочените лица; от показанията на свидетеля Д. Д., който се явява и участник във възникналата разправия с подсъдимата и който подробно разказва как е преминало посещението в сградата на общинската администрация в гр.Д. и как са се развили отношенията и диалога с подсъдимата. Показанията и на тримата цитирани свидетели са последователни и логични и кореспондират с останалите събраните по делото доказателства – жалбите до Кмета на община Д. и областния управител на обл.К., поради което съдът ги кредитира изцяло. За да приеме, че подс.Р. Х. е изрекла следните изрази, предмет на тъжбата: "Ако трябва 3 дни ще чакате, като не ви отърва айде марш от тука. Айде де", "Абе марш от тука, щом много знаеш, изчезвайте оттук веднага, изчезвайте 4 ви казвам.", "Марш от тука, изчезвай, изчезвай оттука, ако искаш на министъра се оплачи.

Изчезвай ти казах.", "изчезвайте оттук и айде марш от тука", съдът съобрази следното: По делото е безспорно установено, че при започване на пререканието между подс.Х. и тъжителката, последната е включила мобилния си телефон на запис и е записала случилото се, което не се оспорва от подсъдимата. Този запис първоинстанционният съд е отказал да го приобщи като доказателство по делото, като във въззивното производство не е правено искане същият да се приложи като доказателство. В самата тъжба също е описано изготвянето на записа и въз основа на него са описани и цитирани изречените от подсъдимата изрази. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св.Д., който макар и като пряк участник в създалата се ситуация и действащ в случая като адвокат на тъжителката и в този смисъл да се явява заинтересован от изхода на делото, то няма основание, а и най-вече доказателства, които да оборват неговите показания, които от своя страна потвърждават изричането от страна на подсъдимата на описаните в тъжбата изрази.