Решение № 151 от 06.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Б., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Илиана Ангелова в присъствието на прокурора М. Г. Ш. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно административно наказателно дело № 20241200600410 по описа за 2024 година Производството пред Окръжен съд Б. е образувано по жалбата на адв. К., в качеството му на защитник на обвиняемия Х. Д. Д. от гр.Б., и е за проверка на невлязлото в сила решение № 19 от 29.01.2024 год., постановено по нахд № 585/2021 год. по описа на РС Разлог.

С цитираното решение решаващия съд е признал обвиняемия Х. Д. Д. с ЕГН **********, от гр. Б., за виновен в това, че на ****г. около 10.00 часа в търговски обект на „Б./“ ЕАД, ЕИК 831642181, находящ се в гр. Б., обл. Б., пл. “Н.В.“ № 6, чрез нанасяне на удар с дясна ръка в областта на лицето, причинил на длъжностно лице - М.Ц.Ш. от гр. Б. - сътрудник продажби в „Б.“, БУЛСТАТ **** - поделение на „Б.“ ЕАД, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, изразяваща се в контузия в областта на лицето, контузия вляво на долната челюст, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. I, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл.78а от НК, районният съд е освободил обвиняемия Д. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в полза на Държавата в размер на 1 000 (хиляда) лева. С атакуваното решение обвиняемия Д. е осъден и да заплати сторените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица и за издаване на изпълнителни листа, като е разпоредено вещественото доказателство - 1 бр. СД, приобщено с протокол за доброволно предаване от 25.02.2020 г. /л. 27 от ДП/ по делото да бъде унищожено като вещ без стойност.

1

Недоволен от така постановеното решение останал обвиняемия, който чрез защитника си твърди във въззивната жалба , че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, при липса на доказателства за виновно поведение на обвиняемия. Твърди се, че не е доказано, че обвиняемия е ударил пострадалия Ш., но ако се приеме, че това е така следва да се кредитира комплексната експертиза, че това е станало в състояние на силно раздразнение от обвиняемия, като удар с ръка не е имало, а евентуално само с лист хартия. Иска се отмяна на атакуваното решение и оправдаване на обвиняемия Х. Д., а алтернативно- отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Разлог. Доказателствени искания не се правят.

В съдебно заседание обвиняемия Х. Д. се явявя лично и със защитника сиадв.К.. Поддържат въззивната жалба, както и направените искания за отмяна на атакуваното решение. Твърди се от защитата, че няма нанесен удар от обвиняемия върху пострадалия с „ части от човешкото тяло“, а с листа хартия, които Д. е държал и то в резултат на арогантното и грубо поведение на пострадалия. Намира също така с оглед на заключението на комплексната експертиза, че Х. Д. е бил в състояние на афектно състояние, като е нямал умисъл да посяга на държавен служител.

В право на лична защита Х. Д. твърди, че е излъган от длъжностно лице на мобилен оператор, като ходил неколкократно в офиса на оператора, за да се анулира договора с по-високата месечна такса. В право на последна дума заявява, че иска да бъде оправдан, сочи, че е бивш дългогодишен служител на МВР.

Прокурорът, представител на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита, че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства, чрез които фактическата обстановка е изяснена в пълнота.Мотивите на решаващият съд дават отговор на всички възражения на защитата, а наложеното наказание е справедливо, доколкото е определено в минималният му размер при превес на смекчаващите отговорността на Д., обстоятелства. Пледира атакуваното решение на РС Разлог да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав, като взе в предвид, изложеното в жалбата, становищата на дстраните и събраните доказателства, след като извърши цялостна проверка на атакуваното решение и извън основанията посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:

Фактите по делото са изяснени от районният съд правилно, тъй като това е сторено въз основа на верен анализ на доказателства и доказателствени средства, сълрани по предвидения процесуален ред, споделят се и от настоящия състав и са следните:

На основание трудов договор № 197/30.09.2019 год. пострадалия М.Ц.Ш. заемал длъжността „сътрудник-продажби“ в Б., поделение на „Б.“ЕАД , като и към дата **** год. Видно от длъжностната му характеристика, част от 2 служебните задължения на същия включвали продажба на нови стоки и услуги на В.; администриране на продажби; обслужване на клиенти; носене на материална отговорност за събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности от продажбата на стоки, услуги и продукти, като и точното и правилно изготвяне на всички първични счетоводни документи, съпътстващи клиентските плащания; извършване на консултация на клиентите за продукти и услуги на фирмата; продаване и предлагане активно на цялата гама от продукти и услуги на компанията. Към дата **** год. Ш. изпълнявал трудовите си задължения в офиса на „Б.“ЕАД в гр.Б., на ул. „Н.В.“ №6.

Обвиняемият по делото- Х. Д. Д. е от гр.Б.. Същият е с висше образование, пенсионер от системата на МВР, неосъждан, с добри характеристични данни.

Той е и дългогодишен абонат на „В .“, като ползвал предоставяни от дружеството мобилни услуги. Тъй като текущият му договор за мобилни услуги изтичал, Д. посетил на 16.01.2020 г. офис а на „Б.“ЕАД, в г.Б ., където работил Ш.. Влизайки в офиса обвиняемият се обърнал към пострадалия Ш., за да поиска да поднови договора си за мобилни услуги , като двамата провели и разговор за условията на бъдещия договор, като Ш. предложил такъв договор, който предвижда и възможността за получаване на мобилен телефон, като Д. разбрал, че ще получи телефона безплатно и се съгласил.

След това Ш. попълнил в софтуерната програма на мобилния оператор приложеното по делото Допълнително споразумение към Договор за мобилни съобщителни услуги от 16.01.2020 г., к а т о последния тарифния план на обвиняемия бил променен от Smart XL, на нов абонаментен план - Smart XL+ при месечен абонамент от 41.99 лв. с ДДС със срок на действие - 24 месеца. В споразумението за продължаване на услугите, което представлява предварително изготвена бланка е посочено, че при прекратяването му, преди изтичане на договорения срок, по искане или по вина на абоната се дължи неустойка равна на оставащите до края на срока но не повече от трикратния й размер, месечни абонаменти за услугите на срочния абонамент. Също така е посочено, че освен тази неустойка за предсрочно прекратяване на договора, абонатът дължи на „Б.“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата, които са закупени или предоставени на лизинг, съответстваща на оставащия срок от договора. Посочено е още в споразумението, че абоната е заявил желание то да влезе в сила незабавно. След като споразумението било изпринтено от Ш., било предоставено за подпис от абоната- Д., който се подписал на полето в бланката „за абонат“. Екземпляр от споразумението било връчено на обвиняемия. В обясненията си обвиняемия твърди, че е подписал споразумението, убеден, че се запазва размера на дължимата от него месечна вноска, както и, че получава безплатен мобилен телефон. След сключване на споразумението , Д. получил СМС от В., с който го уведомявали за промяна на плана, от който СМС обвиняемия разбрал, че месечната такса за мобилната услуга е по-висока от предната и възлиза на 41.99 лв. Обвиняемия Д. се ядосал и отново посетил офиса на В., в кой то работел Ш. и поискал да премине на по- нисък тарифен план. Поради това 3 между „Б.“ЕАД, чрез служителя М. Ш. и обвиняемия Д. е сключено допълнително споразумение, съгласно условията на което тарифния план на абоната бил променен от SmartXL+ на Smart L при по-ниска месечна абонаментна вноска от 26.99 лв. с ДДС. Също така от мобилния оператор издали фактура на обща стойност от 363.75 лв. от които начислена неустойка от 334.19 лв., поради промяна на договора към по-нисък тарифен план, преди изтичане на уговорения 24 месечен срок, съгласно постигнатото между страните писмено споразумението 16.01.2020 г. След като узнал за сумите, които следва да заплати за неустайка обвиняемия силно се ядосал на пострадалия Ш. и на **** г. около 10.00 часа, отишал отново в офиса на „Б.“ЕАД. Влизайки вътре в офиса Д. говорел на висок тон и в дясната си ръка държал листове, които размахвал . Отправил се към Ш. и го запитал кой ще заплати сега тези неустойки, като пострадалия отвърнал на Д. ,че той ще си ги заплаща и е следвало да гледа като подписва споразумението от 16.01 какви са условията на същото. В този момент обвиняемия Х. Д. се приближил в непосредствена близост до Ш. и замахнал с дясната си ръка, в която държал свити на рубо листове и го ударил в областта на лицето в ляво, след което излязъл от офиса. Непосредствено след това пострадалия Ш. позвънил на тел.112 и малко след това на място пристигнал екип на полицейски служители от РУП Б.- В.М. и И.Б.. Пристигнал и екип на спешна помощ, които прегледали Ш. и поставили работна диагноза „Контузия на лицето.

Контузия в областта на долната челюст“. М. Ш. посетил на същата дата и лекар, доктор Б.Т., който изготвил и медицинско свидетелство, в ко ето отразил по снета анамнеза:“пострадалият съобщава, че същата сутрин е ударен на работното място. При прегледа обективно е констатирано: палпаторна болка в областта на долната челюст от лявата страна. Палпаторна болка в областта на десния мастноиден израстък. Описаните увреди отговарят да са получени при удар с твърд тъп предмет или от удар върху твърд тъп предмет“. В заключението лекарят е посочил: „Контузия на лицето. Контузия в областта на долната челюст в ляво“.

В хода на ДП е назначена и изготвена от д-р Р.Х., съдебно-медицинска експертиза. В заключението на същата се сочи, че по данни от документацията пострадалият М. Ш. е получил следните травматични увреждания: Контузия в областта на лицето. Контузия в ляво на долна челюст. Според вещото лице тези травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с нанесен побой, като са причинили на пострадалия болка и страдания.

Също така в хода на ДП е назначена, а в хода на съдебното следствие – и приобщена към доказателствения материал и видео-техническа експертиза, изготвена от вещото лице А. Т.ов, която е изследвала записите на ДВД диск от видеокамера, находяща се в офиса на мобилния оператор, от заключението на която се установява, че посетителя в офиса в в 10:00:22 часа пристъпва поблизо до служителя, говорейки и жестикулирайки с ръка и в 10:00:25 часа , замахва с дясна ръка, държаща листа по посока лицето на служитела и го удря по лявата буза, като служителя отмята глава и се хвваща за лявата буза. Към момента на удара пръстите на дясната ръка на посетителя са свиди и даржат 4 листата, но не са свити в юврук. В съдебно заседание това вещо лице уточнява, че при удара листата се подгъват и не може да се види дали удара е с ръка или част от нея, но не е с цяла ръка, защото ако е така движението на удареният би било по-различно.

В хода на съдебното следствие , решаващият съд е назначил по искане на защитата на обвиняемия и комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, която е изготвена от вещите лица д-р К.К.- психиатър и д-р С.М.психолог, за изясняване въпроса дали към момента на деянието обвиняемия се е намирал в условията на физиологичен афект. От заключението на тази комплексна експертиза/КППЕ/ се установява, че преди инкриминирания период обвиняемия Д. бил в обичайната за него кондиция, психично клинично здрав. В периода на уреждане на отношенията свързани с подновяване на договора му се надявал на благоприятен изход от неприятната ситуация, в която бил попаднал не по негова вина и дни наред натрупвал неудовлоствени изживявания. Към инкриминирания период попадайки в афектогенна за него ситуация изпаднал в състояние на силно раздразнение, провокирано от думи и действия на пострадалия накърняващи най-вече самоуважението му. В този момент според ВЛ Д . се е намирал под въздействието на интензивен афективен негативен заряд /гняв, обида/, който по сила бил такъв, че се е отразявал на оценъчната му способност и балансираност на преценките му, но в степен затрудняваща възможностите му да взима правилни решения. Въз основа на направените констатации, вещите лица са стигнали до извода, че деянието не е извършено по психопатологични мотиви. Извършено е в състояние на силно раздразнение провокирано от думи и действия на пострадалия, непокриващо параметрите на физиологичния афект. След преустановяване на несъразмерно поведенческия акт, Д. не е почувствал облекчение. С оглед актуалното му психично състояние към инкриминирания момент, обвиняемия е разбирал свойството и значението на това, което върши и е могъл да ръководи постъпките си. Към момента на освидетелстването той е с изградена защита, предвид процесуалната му роля. Според вещите лица частичната амнезия може да има и психогенен характер - изтирване на спомена за нещо неприятно за личността. Предвид актуалното му психично състояние към правно релевантните моменти Д. може да дава достоверни обяснения в случай, че желае това. Предвид актуалното му психично състояние към правно релевантните моменти няма пречки от психично здравен характер за участието му в наказателното производство, както и да се представлява сам. В заключение вещите лица са стигнали до извода, че обвиняемия е екстроверт, със сангвиничен темперамент, неагресивен, с интериален локус на контрола и с просоциално ориентирана ценностна система, със средни стойности на самоконтрол, с висока степен на самоуважение. В конфликтна ситуация преобладаващия му стил на поведение е компромис (висока степен) и съперничество (доминираща степен), сочещо на склонността му да търси приемливо разрешаване на ситуацията при възникнал конфликт. В инкриминирания момент получавайки неочаквано за него неудовлетворяващи го отговор и отношение от страна на пострадалия, се почувствал унизен и 5 губещ контрола над ситуацията, изпитал вътрешна принуда да направи нещо за да не загуби себеуважението си. Отговорил с несъразмерен агресивно поведенчески акт на раздрата - ударил в лицето пострадалия. Имал подредено поведение, бил ориентиран и целенасочен, излязъл бързо от офиса.