Определение № 461 от 02.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Велико Търново, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20234100500270 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 262 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Т. Б. от гр. София, подадена чрез пълномощника му адв. В. Т. от САК против разпореждане № 325/24.01.2023г. постановено по гр.дело № 1369/2022г. на ВТРС, с което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решение № 1104/14.10.2022г. по същото гр.д., като нередовна.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, доколкото районният съд неправилно е определил дължимата за въззивното обжалване такса в размер на 124 лв., тъй като жалбоподателят е частично освободен от заплащане на държавна такса в първоинстанционното производство с определение № 902 от 31.05.2022г., което действа до приключване на делото във всички инстанции. По тези съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на районния съд със задължителни указания за прилагането на процесуалния и материалния закон във връзка с продължаване на исковото производство.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата, чрез пълномощника си адв. Л. Владова от ВТАК, е депозирала отговор, с който заема становище за нейната неоснователност. В тази връзка са изложени доводи, че в дадения му срок жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда за поправяне на въззивната жалба, поради което същата правилно е върната като нередовна. Допълва се, че указанията на съда относно размер на дължимата за въззивното обжалване държавна такса са 1 правилни, тъй като същата е в размер на 124 лв., а в първоинстанционното производство е прието, че жалбоподателят може да внесе такса в размер на 160 лв.

Изтъква се още, че ако последният не е бил съгласен с размер на държавната такса за въззивното обжалване е следвало да предприеме съответните действия в срока за изправянето на въззивната жалба. С тези аргументи се иска потвърждаване на атакуваното разпореждане на районния съд.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от правно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт /арг. чл. 262 ал. 3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод въззивния съд съобрази:

Районният съд е сезиран с иск по чл. 441 ал. 1 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 630/2015г. по описа на ЧСИ Р. К.. По молба на ищеца, с определение № 902 от 31.05.2022г. на основание чл. 83 ал. 2 ГПК, същият частично е освободен от задължението за внасяне на държавна такса за сумата от 88 лв. и му е указано да плати такава в размер на 160 лв. Със същото определение е оставено без уважение искането му за освобождаване от разноски в производството. Ищецът не е обжалвал така постановения акт и е внесъл указания размер на държавната такса. С постановено по делото решение, предявения от него иск е отхвърлен като неоснователен. В срока по чл. 259 ал. 1 ГПК ищецът е подал въззивна жалба с искане за отмяна изцяло на постановения първоинстанционен акт. С разпореждане от 08.12.2022г. същата е оставена без движение като нередовна по чл. 261 т. 4 ГПК и са му дадени указания в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВТОС държавна такса в размер на 124 лв. Жалбоподателят е предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените указния в предоставения срок. Съшият е уведомен за тях и за последиците от бездействието си на 12.01.2023г., чрез процесуалния си представител, с връчване на препис от това разпореждане. В дадения му срок, който е изтекъл на 19.01.2023г. /присъствен ден/ ищецът не е изправил въззивната си жалба според указанията на съда и не е представил доказателства за внесена държавна такса, поради което с атакуваното разпореждане от 24.01.2023г. същата е върната като нередовна.

Според настоящият състав на окръжния съд това разпореждане на първостепенният съд е правилно и следва да се потвърди. Администриращият съд е извършил надлежна проверка по реда на чл. 262 ГПК за редовност на въззивната жалба на ищеца. Констатирано е, че тя не отговаря на изискванията на чл. 261 т. 4 ГПК и са 2 дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 124 лв. в едноседмичен срок. Този размер на таксата е изчислен в съответствие с правилото на чл. 18 ал. 1 ТДТГПК, с оглед на обжалваемия интерес /6200 лв./. Жалбоподателят изрично е предупреден за последиците от неизпълнение указанията на съда в срок, а именно, че въззивната му жалба ще бъде върната, с получаване на съобщение от пълномощника му, което се смята за лично връчване на основание чл. 45 ГПК. Съобщението е връчено на 12.01.2023г. и по правилата за броене на срокове /чл. 60 ал. 4 ГПК/ едноседмичния срок за представяне по делото на доказателства за внесена по сметка на ВТОС държавна такса в размер на 124 лв. е изтекъл на 19.01.2023г. Нито към него момент, нито към момента на издаване на обжалвания акт /24.01.2023г./ жалбоподателят е представил указаните му доказателства за платена държавна такса, а и изобщо липсват твърдения в тази насока от негова страна.

Оплакването на жалбоподателят за неправилно определен размер на дължимата от него държавната такса за въззивно обжалване, доколкото е частично освободен от задължението за внасяне на такава пред първата инстанция и че това разрешение действа до окончателното приключване на делото е изцяло неоснователно. За разлика от хипотезата, при която първоинстанционният съд изцяло е освободил страната от заплащане на такси и разноски, което съгласно задължителното тълкуване на закон дадено с т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК има действие за цялото съдебно производство, при частично освобождаване от това задължение ищецът не може да се счита за освободен от него до приключването на процеса пред всички инстанции.

Преценката на районния съд за частично освобождаване от заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство е извършена с оглед размера на дължимата за него държавна такса и с оглед имущественото състояние на ищеца към момента на предявяване на иска. В тази връзка тази преценка има действие само за този етап от производството, за който се отнася респ. не може да важи до приключването на делото във всички инстанции. В този смисъл Определение № 122/13.03.2020г. по ч.т.д. № 238/2020г. на I т.о., ВКС и посочените в него актове.

Следователно давайки указания на жалбоподателя да представи доказателства за внасяне по сметка на ВТОС на държавна такса в размер на 124 лв., определен в съответствие с правилото на чл. 18 ал. 1 ТДТГПК, районният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон и не е ограничил ищецът при упражняване на процесуалните му права. От една страна този размер на таксата е по – нисък от размера, който районният съд е преценил, че ищецът може да внесе за производството пред него. От друга страна, ако жалбоподателят е изпитвал материално затруднение да внесе определения му за въззивното обжалване размер на държавната такса, в дадения му по чл. 262 ал. 1 ГПК срок, същият е можел с нова декларация да иска пълно или частично освобождаване от това задължение, при съответното деклариране на промяна в обстоятелствата по чл. 83 ал. 2 ГПК.

3

Предвид на изложеното въззивната инстанция намира, че районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК като е върнал подадената срещу решението по делото въззивна жалба, тъй като е дал ясни и точни указания на жалбоподателя в какво се състои нередовността й и как може да я отстрани в предоставения му срок. Освен това го е предупредил за неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените му указания, поради което подадената срещу обжалваното разпореждане от 24.01.2023г. частна жалба се явява неоснователна, съответно същото следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 325/24.01.2023г. по гр.дело № 1369/2022г. на ВТРС, с което е върната като нередовна подадената от Б. Т. И. от гр. София въззивна жалба с вх. № 19178/02.12.2022г. срещу решение № 1104/14.10.2022г. по гр.д. № 1369/2022г. на ВТРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4