Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 41 от 24.03.2025, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно наказателно дело 94/2025
Вид
Определение № 41
Подписан
24.03.2025
В сила
24.03.2025
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Анелия Димитрова Великова, Кремена Иванова Краева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Силистра, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Анелия Д. Великова

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно наказателно дело № 20253400600094 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341,ал.2 от НПК.

Образувано е по протест на П. Петров – прокурор в РП Силистра срещу протоколно определение на СРС, постановено в разпоредително заседание на 17.02.2025г. по НОХД № 74/25 г. по описа на съда, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото върнато на РП Силистра за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В бланкетния протест се сочи, че ревизирания съдебен акт е необоснован, без да се излагат каквито и да било съображения. Прави се искане за отмяна на Определението.

Депозирана е и частна жалба от защитника на подс. Д. С., в която се излагат подробни мотиви за порочност на атакуваното Определение, свързано най-вече с липсата на основания съдебното производство да бъде прекратено при наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ДП, довели до ограничаване право на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Според защитата соченото от съда нарушение за противоречие между ОЧ на ОА и диспозитива на обвинение, касаещо размера на установените вредни последици и даденото указание за повдигане на обвинение за по-тежко квалифицирано деяние, е извън прерогативите на съда. Т.е. недопустимо е съдът да дава указания на наблюдаващия делото прокурор какво обвинение и срещу кое лице да бъде повдигано.

След запознаване с материалите по делото и съображенията, изложени в жалбата, съдът прие за установено следното:

Протестът и жалбата са допустими, подадени от процесуално легитимни страни, разгледани по същество – неоснователни.

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт в СсРС 1 срещу Д. С. за извършено престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК.

В разпоредително заседание прокурорът и защитникът на подсъдимия са изразили становище, че на ДП не допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Първоинстанционният съд е застанал на диаметрална позиция, като е застъпил становище за нарушено право на обвиняемия да разбере в какво е обвинен и правилно да организира защитата си. Констатираното нарушение, според съда се изразява в противоречие между обстоятелствената част на ОА и диспозитива на обвинението, касаещо размера на причинените вредни последици на обща стойност от 48067лв., който размер следвало да се цени като значителни вредни последици.

В контекста на горното, макар и да не е дадено изрично указание за повдигане на по-тежко квалифицирано деяние по смисъла на чл. 172б, ал.2 от НК, такова се презумира от мотивите на проверявания съдебен акт. Подобно нарушение, ако и да е налично в ОА, не може да се квалифицира като същество по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК, а би следвало при решаване на въпроса за виновно поведение стойността да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство.

В горния смисъл СсРС е излязъл извън своята компетентност, като е дал указания за влошаване положението на подсъдимия с повдигане на по-тежко обвинение и е иззел функциите на прокурора.

Само по себе си допуснатото от СсРС нарушение би довело до отмяна на ревизирания съдебен акт, ако ОА не страдаше от други пороци, дефинирани като отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия в досъдебното производство, а именно:

Видно, изложението на наблюдаващия делото прокурор започва с доклад за образуване на досъдебно производство и извършените с това процесуално следствени действия – какво обвинение е повдигнато на Д. С.; предприетото претърсване и изземване в магазин ***** в гр. Силистра, при което били установени изложени за продажба дрехи и обувки на търговски марки. / изброени поименно без да е ясно какви стоки са иззети и върху коя вещ, каква търговска марка е имало/.

Следва копиране на отделни части от назначената по делото СМОЕ относно регистрацията на цитираните търговски марки , след което е изложена теоретичната разработка за обективната съставомерност на престъплението по чл. 172б от НК и отново е записан диспозитив на повдигнатото обвинение с табличен вид на множество стоки.

Този прокурорски акт страда от достатъчно пороци, за да не може да възпроизведе нужното процесуално действие – да очертае правната рамка, в която съдът да разгледа делото, а подсъдимият да разбере в какво точно е обвинен, за да организира защитата си и най-вече с възможносттите, дадени от законодателя, производството да приключи по реда на особените правила.

Колкото и подробна да е описаната от обективна страна теоретична 2 разработка, тя по никакъв начин не съдържа фактическо обвинение относно време; място; механизъм на извършване; предмет, който да е индивидуализиран по вид, количество и стойностни параметри. Липсва и в какво точно се изразява изпълнителното деяние, което е осъществил подс. С. по отношението на всяка една от иззетите стоки, за които не е ясно дори какво е общото количество, а още по-малко с каква търговска марка е била всяка една стока, за кои от иззетите вещи е приложима разпоредбата на чл. 13, ал.2,т.2 от ЗМГО и за кои чл. 13, ал.1, т.2 от същия закон, т.е. за кои стоки търговската марка е идентична и за кои поради идентичност или сходство, съществува вероятност за объркване на потребителите.

Липсва яснота и за оценителния механизъм при определяне стойността на вещите, а това е от съществено значение, съгл. т. III от ТР № 1 от 31.05.2013г на ВКС по т.д.

№ 1/2013г. за определяне на пострадало лице и евентуалното бъдещо произнасяне на съда, дали е налице деликт, или не.

Страдайки от горните пороци, прокурорският акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК.

В горния смисъл протест и жалбата са неоснователни, поради което и на осн. чл. 345 от НПК Силистренски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.02.2025г. по НОХД № 74/25 г. по описа на СсРС, изцяло.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3