Определение № 955 от 02.04.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. Бургас, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501892 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от И. Н. Д., С. Н. Б. и М. Н. К., подадена чрез пълномощник адв.Т. Станоева-Шиварова, против определение № 6144 от 09.10.2024 г. по гр.д.№ 1761/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлена молбата им по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 1698/14.08.2024 г. в частта за разноските.

В жалбата се изразява недоволство от постановеното определение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че жалбоподателките са предявили по делото претенции по сметки по реда на чл.346 ГПК, което е форма на обективно съединяване на осъдителни искове във втората фаза на делбата и съгласно чл.355 ГПК за тях се предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл.78 ГПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да се присъдят на ответниците направените разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Община Бургас, не се взема становище по частната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство е за делба във втора фаза – по извършване на делбата.

С решение № 2478/12.12.2023 г. по гр.д.№ 1761/2023 г. по описа на РС-Бургас е допусната съдебна делба между И. Н. Д., С. Н. Б., М. Н. К. и Община Бургас по 1 отношение на съсобственият им недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, ул.“Кавакли“ № 12, с площ от 756 кв.м., с описани граници, при следните квоти: И. Н. Д. – 4056/6048 ид.ч., С. Н. Б. – 676/6048 ид.ч., М. Н. К. – 676/6048 ид.ч. и Община Бургас – 640/6048 ид.ч.

В първото заседание след допускане на делбата ответникът Община Бургас е предявил претенции по сметки по реда на чл.346 ГПК, вр. чл.31, ал.2 ЗС против И. Н.

Д., С. Н. Б. и М. Н. К., за заплащане на сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на 80 кв.м., собственост на Община Бургас, от делбения имот – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, считано от 14.02.2017 г. до извършване на делбата, ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното решаване на спора.

Предявената претенция по сметки е оспорена от ищците като неоснователна и недоказана, в съдебно заседание и с писмено становище, като същите са поискали от съда при отхвърляне на претенцията по сметки да им бъдат присъдени направените във връзка с нея съдебни разноски по делото в размер на 600 лв. Представен е договор за правна помощ (л.186), от който е видно, че за процесуално представителство и защита по предявения иск от Община Бургас по чл.31, ал.2 ЗС в производството по гр.д.№ 1761/2023 г. на БРС е уговорено адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител адв.Станоева-Шиварова в размер на 600 лв., като в договора е отразено, че възнаграждението е заплатено напълно и в брой.

С постановеното във втората фаза на делбата решение № 1698/14.08.2024 г. районният съд е постановил изнасянето на публична продан на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, при посочените в акта квоти между съделителите. Със същото решение, съдът е отхвърлил предявената от Община Бургас против ищците И. Д., С. Б. и М. К. претенция по сметки за заплащане на сумата от 2400 лв. обезщетение за ползвани от делбения имот 80 кв.м., собственост на общината, считано от 14.02.2017 г. до извършване на делбата, ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното решаване на спора, като е оставил без уважение искането на ищците за присъждане на разноски по предявената претенция по сметки. За да остави без уважение искането за разноски, БРС е приел, че не следва да се присъждат разноски за тези искове самостоятелно, тъй като претенциите по чл.344 ГПК имат акцесорен, а не самостоятелен характер и производството за делба е особено такова – в него страните са и ищци и ответници, поради което направените в делбеното производство разноски се понасят от страните така, както са извършени.

С молба от 02.09.2004 г. ищците И. Д., С. Б. и М. К. са поискали от съда на основание чл.248, ал.1 ГПК да измени постановеното по делото решение № 1698/14.08.2024 г. в частта за разноските по претенциите по сметки, като им присъди сторените разходи за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното понастоящем определение № 6144/09.10.2024 г. БРС е приел, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и разноските не следва да се присъждат, тъй като искането по чл.344 ГПК не е разгледано самостоятелно в отделно производство с доказателствен обем, различен от събрания по основния предмет на делото, а той като водещ е определящ и обема на защита. По тези съображения, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е счетена за неоснователна и е оставена без уважение.

При така установените факти, Бургаският окръжен съд намира частната жалба 2 за основателна, а обжалваното определение № 6144/09.10.2024 г. по гр.д.№ 1761/2023 г. по описа на БРС за неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл.355 ГПК, в производството по делба съделителите заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по правилото на чл.78 ГПК.

Разпределението на разноските в делбеното производство има своите специфики, наложени от двойственото качество на всяка страна – на ищец и на ответник и в този смисъл е необходимостта всяка страна да участва в разходите за извършване на делбата съобразно своя дял в съсобствеността, като всички разноски, направени по повод ликвидирането на съсобствеността се поемат от съделителите съгласно този принцип. Когато обаче разноските са направени по повдигнат спорен въпрос във връзка с присъединени искания ( те се присъждат по общия ред.

В случая се касае за делбено производство във фазата по извършване на делбата, в която се разгледани и претенции по сметки на страните по реда на чл.346 ГПК. Претенциите по сметки представляват самостоятелни осъдителни искове и изходът на спора по тях води до отговорност за разноски по общите правила на чл.78 ГПК. По настоящото дело, във втората фаза на делбата е разгледана предявената от ответника Община Бургас против ищците И. Д., С. Б. и М. К., претенция по сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, размер на 2400 лв. Тази претенция е отхвърлена от районния съд като неоснователна, поради което разноските по този иск следва да се определят по правилата на чл.78 ГПК и да се възложат в тежест на предявилата го страна. Ето защо, съобразно приложимия закон – чл.355, вр. чл.78, ал.3 ГПК, ищците И. Д., С. Б. и М. К. имат право на разноски за отхвърления иск, по който те са ответници. В тази връзка, въззивният съд не споделя доводите на БРС за недължимост на разноските, мотивирано с нормата на чл.344, ал.2 ГПК, тъй като настоящата хипотеза не е такава – по делото е предявена претенция по сметки за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствения имот за посочен период, а не привременна мярка по чл.344, ал.2 ГПК, но дори и част претенцията да касае подобно искане, то разноски се дължат за останалата част, съставляваща претенция по сметки по чл.346 ГПК.

От представения по делото договор за правна помощ (л.186) е видно, че за процесуално представителство и защита по предявения иск от Община Бургас по чл.31, ал.2 ЗС в производството по гр.д.№ 1761/2023 г. на БРС е уговорено адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител адв.Станоева-Шиварова в размер на 600 лв., като в договора е отразено, че възнаграждението е заплатено напълно и в брой. Предвид обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е уговорено именно за защита по предявената в делбата претенция по сметки, въззивният съд намира, че на основание чл.355, изр.второ, вр. чл.78, ал.3 ГПК съделителят Община Бургас следва да заплати на съделителите И. Д., С. Б. и М. К. направените от тях разноски в размер на 600 лв., с оглед отхвърлянето на претенцията.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение № 6144/09.10.2024 г. следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Съгласно чл.248, ал.3 ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, поради което и тъй като изменяното решение на БРС в частта му за претенциите по сметки не подлежи на 3 касационен контрол, предвид цената на иска от 2400 лв. (чл.280, ал.3, т.1 ГПК), то и настоящото въззивно определение по чл.248, ал.3 ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (274, ал.4 ГПК).

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6144 от 09.10.2024 г. по гр.д.№ 1761/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без уважение молбата на И. Н. Д., ЕГН **********, С. Н. Б., ЕГН ********** и М. Н. К., ЕГН **********, с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 1698/14.08.2024 г. в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 1698/14.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 1761/2023 г. по описа на РС-Бургас, в частта за разноските, с която е оставено без уважение искането И. Н. Д., ЕГН **********, С. Н. Б., ЕГН ********** и М. Н. К., ЕГН **********, за присъждане на разноски в частта на предявените претенции по сметки, КАТО

ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК/Булстат 000056814, представлявана от Кмета, на основание чл.355, изр.второ, вр. чл.78, ал.3 ГПК да заплати на И. Н. Д., ЕГН **********, С. Н. Б., ЕГН ********** и М. Н. К., ЕГН **********, сумата от 600 лв.

(шестстотин лева) – направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, с оглед отхвърлената претенция по сметки.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4