Решение № 1301 от 04.11.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1301 гр. Горна Оряховица, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Д. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20244120102677 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл.50 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.50 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата Р. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О. ул..., действаща чрез пълномощник – адв. С. М. М. от ВТАК, посочва в исковата си молба, че на 19.10.2024г., около 10,00 часа, в с.П..., ищцата заедно с дъщеря си М. А. вървЕ. по улица .... От дом № ...на същата улица излязла В. А. К. и започнала да мете пред къщата си. Посочва, че от отворената врата на къщата й излязло куче, което било без каишка и повод и било видимо агресивно. Сочи също, че дъщерята на ищцата има панически страх от кучета, тъй като била хапана като дете, и по тази причина Р. А. помолила ответницата няколко пъти да извика кучето си и да го прибере. Твърди, че К. не реагирала по никакъв начин, а кучето обикаляло около ищцата и дъщеря й и се връщало при стопанката си няколкократно. Заявява, че малко след това кучето подгонило Р. и дъщеря й, като А., за да предпази детето си, я прегърнала, кучето се стрелнало към ищцата и я захапало за левия крак - в областта на задната част на бедрото.

Посочва, че започнало да тече обилна кръв, двете жени се уплашили изключително много и веднага след случая ищцата посетила спешен кабинет на болницата в гр. Горна Оряховица.

Там й била поставена ваксина „тетанус“, промили раната и; издали й амбулаторен лист № 1823/19.10.2024г. Сочи, че по повод ужасяващия инцидент е подала жалба срещу 1 ответницата в РУ - Горна Оряховица.

Твърди, че ищцата няколко вечери не могла да спи от силни билки и емоционалния шок, който изживяла следствие от ухапването.

Заявява, че на 21.10.2024г. заради силните и непрестанни болки Р. А. посетила д-р Борислав Генчев, който й издал медицинско свидетелство, като е констатирал, че същата е получила хематом на кожа и подкожие 15/35 см. на лявото бедро и инфекция; установени били 6 прободни рани в областта на хематома; извършена била вторична хирургична обработка с оглед инфекцията и била сложена превръзка; на същата дата й е издаден амбулаторен лист № 010221/21.10.2024г.

Посочва, че на 24.10.2024г. е издаден нов амбулаторен лист, тъй като ищцата се явила на контролен преглед след ухапването от кучето и на него е констатирано хематом на средна и долна трета задна повърхност 30/30 см., шест прободни рани от кучешка захапка, насложена инфекция, гнойно кръвениста секреция от раните. Извършена е последваща хирургична обработка и превръзка, като А. се оплакала от силни билки, подуване, схващане, затруднения при ходене, невъзможност да стои седнала.

Твърди, че на 29.10.2024г. пострадалата се явила на контролен преглед, като вместо да се наблюдава подобрение, уврежданията й отново са констатирани от лекуващия й лекар; предписана й е допълнителна терапия; издаден й е болничен лист № Е20243146780 за периода от 29.10.2024г. до 17.11.2024г., както и амбулаторен лист за преглед от същата дата.

Сочи, че съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл.50 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди. От представените писмени доказателства към исковата молба, счита, че се доказва гореописаната фактическа обстановка. Сочи, че доколкото отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна, кучето на ответницата е било без намордник и без повод, като този факт е констатиран и впоследствие, след като кварталния полицай е посетил адреса на ответницата във връзка с подадената от ищцата жалба. Твърди, че въпреки злощастния инцидент, кучето отново е било оставено без надзор да се разхожда без каишка и повод.

Твърди, че В. К. отговаря за поведението на кучето, като същата не е положила достатъчно грижи за него, макар да е под неин надзор. Счита, че надзорът над животното, отглеждано в двора на ответницата, където последната живее, следва да се изразява в наблюдение, контрол и полагане на грижа. Сочи, че всеки собственик или водач на домашен любимец е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето домашен любимец и да не допуска ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Твърди, че К. не е взела никакви предпазни мерки, за да обезпечи сигурността на останалите, като същата дори не се е опитала да го контролира, след като ищцата я е помолила да го извика. Поради това счита, че са налице всички елементи, ангажиращи 2 отговорността на ответницата по чл.50 от ЗЗД. Заявява, че като не е изпълнила задължението си да обезопаси отглежданото в двора й агресивно куче, ответницата, под чийто надзор се е намирало то, носи отговорност за настъпилите вреди, които следва да обезщети. Заявява, че настъпилите за ищцата травматични увреждания са в причинна връзка с нападението и ухапванията от кучето.

Посочва, че ухапването от кучето е ужасяващ инцидент, съпроводен от мъчително физическо изживяване и силен емоционален шок, който към момента е преминал в перманентен страх от кучета. Твърди, че психиката на пострадалата е силно травмирана и тя изпитва страх от кучета; все още не може да възстанови ежедневието и рутинните си навици. Заявява, че към момента все още се лекуват последиците от ухапването, оздравителният процес все още не е приключил и ищцата е още в болничен, продължава да има болки, а вредите са с висок интензитет. Твърди, че ухапването от домашния любимец на ответницата е причинило сериозен емоционален и психически стрес. Сочи, че следва да се вземат предвид болките и страданията на ищцата и във връзка със самото захапване, довело до негативни преживявания и високо интензитетни болки. Заявява, че ищцата е претърпяла притесненията и смущенията, които изпитва след увредата и към настоящия момент, като пострадалата е неработоспособна все още. Посочва, че ищцата е жена на средна възраст и стресът, който е преживяла, продължава до момента; тя сънува кошмари, спи неспокойно; страхът и ужасът от случилото се са вън от всяко съмнение.

Отбелязва, че съпругът й Г. Б. А. е диагностициран с карцином на бЕ.я дроб и то четвърти стадий, като ищцата е в болничен от месец септември, за да може да се грижи за болния си съпруг. Твърди, че след ухапването същата не е можела да поеме грижите, тъй като е имала силни болки и затруднения в предвижването, а това води до допълнителен стрес, тъй като не може да се грижи за съпруга си. От друга страна, за да не го притеснява, ищцата премълчала случката с кучето и цяла седмица се криела в банята, за да си промива раните от ухапването, с цел съпругът й да не научи за случилото се.

В допълнителна уточняваща молба пояснява, че след въпросния инцидент домът на ответницата е посетен от кварталния полицай, който е снел обяснения по случая от В. А. К..

По данни на ищцата, в разговор с кварталния полицай ответницата е заявила пред него, че тя се грижи за кучето вече няколко месеца преди инцидента, като го е прибрала, за да го отглежда, тъй като е било бездомно. Счита, че в този смисъл домашният любимец трайно е пребивавал в дома на К. и със сигурност се намира под неин надзор. Пояснява, че имуществените вреди, които ищцата е претърпяла, са разходи във връзка с лечението, което й е предписано вследствие от ухапването: закупуване на медикаменти, разтвори за третиране на раните, марли и т.н. Посочва банкова сметка на ищцата, както следва - IBAN:

..., BIG: ....

Моли съда, на основание чл.50 от ЗЗД, да осъди В. А. К. от с.П..., ул. „..." № .., да заплати на ищцата Р. С. А. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие от ухапване от куче на 19.10.2024г., собственост на ответницата, заедно със законна лихва върху главницата от датата на увредата - 19.10.2024г.

3 до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 14,92 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - суми във връзка с лечението вследствие от същото ухапване. Моли съда да й присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищцата, лично и чрез пълномощника си – адв. адв. С. М. М., поддържа предявения иск. Излага съображения в писмени защити. Моли съда да уважи предявения иск, като й присъди и разноските по делото.

Ответницата В. А. К. с ЕГН …, с адрес: с.П...ул...№ ..., депозира писмен отговор чрез пълномощник – адв. Т. И. от ВТАК, със служебен адрес: град В.Т. ул. „..., офис 2, телефон:

**********.

Счита, че искът е допустим, но е неоснователен, доколкото не са налице предпоставките на чл.50 от ЗЗД. Твърди, че ответницата не е нито стопанка на животното, както се твърди в исковата молба, нито пък е осъществявала надзор над кучето към датата на инцидента, при който е пострадала ищцата.

Оспорва като недоказано твърдението на ищцата, че на 19.10.2024г. я е ухапало куче, чиято стопанка е В. А. К.. Счита, че приложените към исковата молба доказателства свидетелстват за увреждането, получено от Р. А., но не са годни да докажат обстоятелствата, които биха ангажирали отговорността на ответницата. Счита, че доказателства относно собствеността или упражняването на надзор над животното, причинило вредоносните последици, не са налични по делото. Не й става ясно как процесуалният представител на ищцата е достигнал до извода, че кучето е отглеждано в двора на ответницата и че същото е неин домашен любимец. Твърди, че поставянето на каишка и намордник на това животно не е възможно, доколкото същото не е собственост на ответницата и не е отглеждано от нея, поради което няма причина да я слуша и да се подчинява на команди от нейна страна. При това положение, не й е чудно, че В. А. не е успяла да предотврати настъпването на инцидента.

Оспорва твърдението в исковата молба, че В. К. не е реагирала на ситуацията. Твърди, че не защото е собственик или надзорник на кучето, а от чисто човешко желание да помогне на пострадалата, ответницата се е върнала до вратата на къщата си, за да вземе дървен кол, който държала там, и с него К. успяла да уплаши и да прогони кучето. Заявява, че този дървен кол ответницата държи умишлено до вратата си, с цел да се брани и да разгонва кучетата от глутницата, които влизат в двора й.

Оспорва иска за изплащане от В. А. К. на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди на Р. С. А., в резултат на ухапване от куче на 19.10.2024г., поради факта, че животното, ухапало ищцата, не е собственост на ответницата, нито се е намирало под неин надзор. Твърди, че кучето е бездомно и е част от глутница от 5-6 животни, които от дълго време обикалят около дома на В. К.. Признава факта, че кучето, причинило травматичното увреждане на Р. А., в деня на инцидента е излязло от двора на ответницата и често се намира там. Твърди, че причината за това не е, че същото е собственост на В. К. или че тя упражнява надзор над него. Заявява, че кучето е бездомно и е едно от многото, 4 които живеят в квартала. Посочва, че част от оградните стени на имота на ответницата са разрушени и по тази причина това животно и подобните нему влизат безпрепятствено да търсят храна. Сочи също, че към настоящия момент В. К. няма финансова възможност да ремонтира оградата си, за да ограничи достъпа на бездомните животни. Заявява, че със същия проблем многократно са се сблъсквали и съседите на ответницата, като всички заедно многократно са обсъждали темата и са търсили възможност да решат проблема.