Решение № 1777 от 24.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1777 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100505246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 21393 от 28.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3815/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56-и състав, Академия на МВР е осъдена да заплати на М. Г. Б. на основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР сумата от 4320 лева, представляваща неизплатена левова равностойност на храна за периода от 10.12.2019 г. до 10.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 24.01.2023 г., до окончателното плащане на сумите.

С постановеното решение Академия на МВР е осъдена да заплати на основание чл.

78, ал. 1 ГПК на М. Г. Б. сумата от 400 лева, представляваща направени разноски по делото.

Със същото решение М. Г. Б. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на Министерство на вътрешните работи, сумата от 100 лева, представляваща направени разноски по делото.

Със същото решение Академия на МВР да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата в размер на 172,80 лева, представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част на иска.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника – Академия на МВР, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че по делото е безспорно, че при преобразуване на служебното правоотношение с ищеца възнаграждението му е определено в съответствие с пар. 69, ал. 6 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМВР, съобразно която при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не пониска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Сочи, че от писмените доказателства по делото е установено, че към възнаграждението е начислена и предвидената стойност за 1 храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР и че след преназначаването равностойността на храната е включена в размера на заплатата, която получава служителят. Отбелязва, че обстоятелството, че възнаграждението на ищеца при преобразуването на служебното правоотношение през 2017 г. е увеличено със 120 лв. е потвърдено и от разпита на вещото лице. Поддържа, че левовата равностойност на храната е включена като увеличение на заплатата на служителя, а не като отделно перо с цел съобразяване на възнаграждението и с разпоредбата на чл. 32, ал.

1 ЗДСл, съгласно която брутната заплата на държавните служители включва основна заплата и допълнителни възнаграждения, лимитативно изброени в чл. 67, ал. 7 ЗДСл. Сочи, че макар и първоинстанционният съд да е отчел, че левовата равностойност на храната е предвидена да бъде включена в размера на основното възнаграждение, погрешно е извел извод за липса на действително начислена, съответно платена равностойност на храна от установяване на въпроса дали същата е обложена с данък или не. Моли съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор и насрещна въззивна жалба от ищеца М. Г. Б., чрез адв. Ю. Б.. Обжалва решението, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен срещу Министерството на вътрешните работи с оглед запазване на висящността на процеса по отношение и на двамата ответници до окончателното разрешение на делото.

Излага становище за неоснователност на подадената от Академия на МВР въззивна жалба, като твърди, че след извършеното преобразуване на ищеца се дължат пари за храна, като възразява срещу твърдението на въззивника, че левовата равностойност на безплатната храна е включена към изплатеното му възнаграждение. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

С протоколно определение от 07.02.2025 г. съдът е прекратил производството по делото срещу евентуалния ответник – Министерството на вътрешните работи, поради оттегляне на иска срещу него и е върнал подадената насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал.

1, вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР от ищеца М. Г. Б. срещу Академия на МВР за заплащане на сумата в размер на 4 320 лева, представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода от 10.12.2019 г. до 10.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна не е спорно, а и от приетата по делото Заповед № 8121К-1166 от 02.02.2017 г. се установява, че на основание чл. 9 ЗДСл и пар. 69 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИДЗМВР ищецът е назначена за държавен служител на длъжност „старши експерт“ към Факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Академията на МВР, на експертно ниво 5, с ранг IV младши, считано от 01.02.2017 г. С цитираната заповед е определено ниво на основната месечна заплата – 20; степен на основната месечна заплата – IV степен и основна месечна заплата – 1630 лева.

Установява се, че съгласно Заповед № 8121з-1716/28.12.2018 г., Заповед № 8121з1464/31.12.2019 г., Заповед № 8121з-211/20.02.2020 г. и Заповед № 8121з-1723/31/12/2021 г. на Министъра на вътрешните работи, месечната левова равностойност на храната е в размер на 120 лева за служителите на МВР за 2019, 2020, 2021 и 2022 години.

От правна страна по делото не е спорно, че ищецът е държавен служител, чието правоотношение е било преобразувано по реда на пар. 69, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗМВР и на 2 когото му се дължи допълнително заплащането на левовата равностойност на храната.

Спорно е обстоятелството дали през исковия период на ищеца е заплащана допълнително левова равностойност на храна.

Правото на служителите на МВР да получават храна или левовата й равностойност е регламентирано в чл. 181, ал. 1 ЗМВР. С пар. 69, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) е предвидено, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 6 на същия параграф при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Следователно самият закон определя начина, по който се формира основната заплата на служителя по служебно правоотношение, като изрично е посочено, че в нея са включени както допълнителното възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на храната.

Считано от 01.02.2017 г., когато ищецът е преназначен по реда на пар. 69, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗМВР, възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от него основно възнаграждение. Съгласно заключението на вещото лице в определеното основно възнаграждение на ищеца не е посочена като формиращ компонент левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, както и че за процесния период от 10.12.2019 г. до 10.12.2022 г. не е начислявана сума като отделно перо за храна. Вещото лице е констатирало, че във ведомостта за м. 01.2017 г. на ищеца е начислена сума от 120 лева като отделно перо, която е допълнително формиращ компонент на месечното възнаграждение като левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Вещото лице е посочило, че определеното основно месечно възнаграждение е сумата на основната заплата, а останалите начисления са в отделни пера, всички които са регламентирани в ЗДСл, Наредбата на заплатите в държавната администрация и се начисляват съобразно изрична заповед. Съгласно констатациите на вещото лице в определеното основно възнаграждение на ищеца не е посочена като формиращ компонент левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, както и че за процесния период от 10.12.2019 г. до 10.12.2022 г. не е начислявана сума като отделно перо за храна. Съгласно мотивната част по изготвената съдебносчетоводна експертиза, които са поддържани и при изслушването на вещото лице пред Софийски районен съд, определеното по заповед основно месечно възнаграждение в размер на 1630 лева е по-високо от определеното за съответната длъжност в максимална степен за длъжността съгласно Приложение към чл. 4 „Таблица с основните заплати на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.“ В подкрепа на този извод са и представените по делото и неоспорени от ищеца „Платежна бележка за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г., съгласно която на ищеца е определена левовата равностойност на храна в размер на 120 лева месечно, както и „Платежна бележка за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017 г.“, в която не фигурира левовата равностойност за храна като отделен компонент.

При положение че по делото не се твърди от ищеца, нито се установява, определеното му основно възнаграждение в исковия периода да не е формирано съобразно критериите на пар. 69, ал. 6 ПЗР на ЗИДЗМВР, и с оглед изложените по-горе съображения следва да се приеме, че служителят няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна извън основното му. Да се приеме обратното би означавало ищецът като държавен служител да получи двойно плащане на левовата равностойност на храна и съответно да бъде поставен в по-благоприятно положение в сравнение със служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, 3 чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на пар. 69, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗМВР, доколкото би получил храна, респ. равностойността й веднъж като съставна част от основното си възнаграждение и втори път като отделно допълнително плащане.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното то СРС решение следва да бъде отменено изцяло, а предявеният иск да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на въззивника ответник, като въззивникът ищец следва да бъде осъден да му заплати сумата от 86,40 лева – държавна такса за производството пред Софийски градски съд.