Решение № 1804 от 06.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1804 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря М.а Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100511733 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.08.2022 г. по гр.дело № 39736/21 г., СРС, III ГО, 82 с-в е признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. Н. З., ЕГН ********** и С. Н. Б., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. Н. З. и С. Н. Б. дължат на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ вземания в общ размер на 3160,28 лева, представляващи главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 108,04 лева мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 14.11.2019 г., 5,82 лева - главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,40 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. - 14.11.2019 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Славия“, бл. ****, аб. № 263420, разпределени както следва: за М. Н. З. - 4/18 ид. части за периода 01.05.2017 г. - 23.05.2018 г. и 4/9 ид. части за периода 23.05.2018 г.

-30.04.2019 г. от цялото вземане, а именно: 1580,14 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 54,02 лева-мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 14.11.2019 г., 2,91 лева главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2019 г., ведно със 1 законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,20 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. - 14.11.2019 г.; за С. Н. Б. - 4/18 ид. части за периода 01.05.2017 г. - 23.05.2018 г. и 4/9 ид. части за периода 23.05.2018 г. -30.04.2019 г. от цялото вземане, а именно: 1580,14 лева. представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г„ ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 54,02 лева мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 14.11.2019 г., 2,91 лева - главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2019г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,20 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. - 14.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2020 г. по ч. гр. д. № 66489/2019 г. на СРС, 82 състав.

Осъдил е М. Н. З., ЕГН ********** и С. Н. Б., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в общ размер на 476,64 лева.

Решението е обжалвано с две въззивни жалби:

С въззивна жалба вх. № 180783/30.08.2022 г. от ответника С. Н. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокатско съдружие „Б.Л.“, ЕИК ****, чрез пълномощника адвокат К. Б., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ **, ***, офис партер и с въззивна жалба вх. № 180804/30.08.2022г. от ответника М.

Н. З., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат С.Д., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ **, ***, офис партер с мотиви, изложени в жалбите.

Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че и двете въззивни жалби са напълно идентични по съдържание, по изложени доводи, включително по начин на построяване на изреченията и изказ.

След подробно изложение на мотивите на съдебното решение, се преминава към мотивната част като се твърди, че по делото е останало недоказано, че ответникът М. Н. З. е собственик на процесния имот за процесния период, като дори и да е налице облигационно отношение между страните, то квотите притежавани от М. Н. З. са неправилно изчислени. Изложени са подробни доводи на посоченото от вещото лице изчисление на процесната сума от ищцовото дружество на основание „служебен отчет“. Сочи се, че за да е налице валидно удостоверяване, че е осигурен достъп от лица в сграда ЕС, трябва да се представи протокол подписан от избрано от ОС лице, което да удостоверява това обстоятелство, което не е сторено. По делото няма приложен такъв протокол, с който ЕС да е избрала конкретно лице за целите на чл.13, ал.1, т.3 от ОУ на ищеца. Няма доказателства кога и дали изобщо ФДР е изготвяла, поставяла в сградата ЕС или уведомявала по какъвто и да било начин за датите, когато ще извърши проверки. Счита се, че претенцията за мораторна лихва е неоснователна. Неоснователна е и претенцията за услугата дялово разпределение на стойност 2,91 лв. Видно от представения по делото договор между ФДР и ЕС, „Топлофикация София“ ЕООД не е 2 страна по този договор и не е обвързана от неговите клаузи. Освен това, по делото не са представени доказателства от ищцовото дружество, че е извършило плащане, за да иска изпълнение от ЕС, т.е. че „Топлофикация София“ ЕООД е встъпила в правата на кредитора ФДР.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и ищцовите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.

Претендират разноски.

Въззиваемото дружество „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника юрисконсулт Д.К. оспорва същите като неоснователни.

Третото лице помагач „МХ Елвеко“ ЕООД не взема становище по въззивните жалби.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу М. Н. З. и С. Н. Б. за установяване съществуването на вземания в общ размер на 3160,28 лева, представляващи главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г.-04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 108,04 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 14.11.2019 г., 5,82 лева - главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,40 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018г. - 14.11.2019 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Славия“, бл. ****. аб. № 263420.

Сумите се разпределят както следва: за М. Н. З. - 4/9 от цялото вземане, а именно: 1580,14 лева, представляваща главница за доставена топлинна 3 енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019г. до изплащане на вземането, 54,02 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2018 г.- 14.11.2019 г., 2,91 лева - главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г.-04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019г. до изплащане на вземането и 0,20 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г.- 14.11.2019 г.; за С. Н. Б. - 4/9 от цялото вземане, а именно: 1580,14 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 54,02 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 14.11.2019 г., 2,91 лева главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,20 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. - 14.11.2019 г.;

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответнците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно, не са заплатили дължимата цена.

Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове по основание.. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по предявените искове.

От правна страна:

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот от 09.05.1969 г., по силата на който С. Н. Б. и В.Л. Б.а са придобили собствеността върху недвижим имот в гр. София, ул. ****. С Договор за доброволна делба от 23.05.2018 г. П.Д. Б.а, М. Н. З. и С. Н. Б. получават в общ дял недвижим имот в гр. София, ж.к. **** (по документ за собственост гр.

София. ул. ****) при при квоти: 4/9 ид. части за М. Н. З. и 4/9 ид. части за С.

Н. Б.. В договора е посочено, че преди делбата М. Н. З. е била собственик на 4/18 ид. части, а С. Н. Б. - на 4/18 ид. части.

Изводът е, че по силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 263420, без да е необходимо изричното им приемане, при следните квоти и периоди: за периода 01.05.2017 г. - 23.05.2018 г. за всеки от ответниците за 4/18 ид. части, за периода 23.05.2018 г.- 30.04.2019 г., за всеки от ответниците за 4/9 ид. части. В този смисъл неоснователно се явява твърдението, че за ответницата М. Н. З. е останало недоказано, че е собственик на процесния имот за процесния период, като дори и да е налице 4 облигационно отношение между страните, то квотите притежавани от М. Н.

З. са неправилно изчислени. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател.

Именно в качеството си на собственици на процесния имот, ответниците се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДЕКВР и Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на КЕВР /чл.

150, ал.1 от Закони за енергетиката/. При тези данни може да се направи извод, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.