Решение № 278 от 09.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Перник, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720200837 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с АТСС серия Г, №0051851, издаден от ОД МВР – Перник, на В. Р. Р., ЕГН ********** е наложена имуществена глоба в размер 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането.

Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от В. Р., в която се излагат възражения, че нарушението не е извършено, че ЕФ е издаден в нарушение на закона и при неспазване на процесуалните правила. Моли се за отмЯ. на същия като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му – адв. Я. С.. Преди съдебното заседание същата е депозирала становище, в което е изразено съгласие за разглеждане на делото в нейно и на доверителката й отсъствие и се излагат подробни доводи в насока незаконосъобразност на обжалвания акт. Претендира се и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – ОД МВР – Перник, не изразява становище по жалбата. Представител в съдебно заседание не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 14.02.2023г., за времето от 09.50ч. до 10.50 часа, в град Перник, на П П I-6, с АТСС – Радар TFR1-M 576, в стационарен режим се извършвал контрол на скоростта на пътните превозни средства за посока от град Радомир 1 към град София, както и за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За извършения на датата контрол в посочения часови интервал, полицейският служител, работил със системата за контрол, попълнил протокол №1158р-1355/16.02.2023г. /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/, приет като писмено доказателство.

При преглед и обработка на заснетите нарушения, бил изготвен и процесният електронен фиш, серия Г, №0051851, в който било отразено, че на 14.02.2023г., 10.46 часа, в гр. Перник, ПП I-6, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с ПЗ В26 за населено място, с АТСС – Радар TFR1-M 576 е установено управление на МПС – л.а „Ауди КУ 5“ с рег. № ****, регистрирано в Р. България и не спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След справка в ЦБД КАТ – МВР било установено, че превозното средство е собственост В. Р. Р., ЕГН **********.

Въз основа на тази данни срещу Р. бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с АТСС, с който на основание чл.483, ал.1, т.1, във връзка с чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, във вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането била наложена глоба в размер 250 лв.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 10.05.2024г.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства: справка за собственост на МПС с рег. № ****, снимков материал, протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-1355/16.02.2023г. протокол от метрологична проверка № 115800-9420/2022г., разпечатка АИС – АНД, справка от страницата на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заповед №313з310/14.02.2020г., издадена от директор ОДМВР – Перник.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш от гледна точка изискванията към съдържанието му, установени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП , към които препраща нормата на чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането, както и относно правното квалифициране на нарушението и основанието за наказване.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, 2 размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В по-голямата си част тези данни са изложени в съдържанието на процесния електронен фиш, но не и в частта относно описанието на нарушението и правното му квалифициране.

Описание на нарушението следва да се съдържа в обстоятелствената част на съответния административнонаказателен акт, а не да се установява и извежда от други материали по преписката, чиято функция е не да установят, а да подкрепят и докажат вменения състав на нарушение. Изискването за описание на нарушението налага отразяване в пълнота на фактите, изпълващи признаците от съответната административнонаказателна норма - в какво действие или бездействие се е изразило деянието, какво правно предписание деецът е нарушил или не е изпълнил, и при какви обстоятелства нарушението е извършено. Описанието следва да е точно и ясно и да дава пълна информация на наказания субект за вмененото му нарушение, за да може последният да проведе ефективна защита срещу него. В случая тези изисквания не са изпълнени в цялост.

Описанието на нарушението представлява сбор от обстоятелства, относими към различни административнонаказателни състави. В този вид то не съответства на установения стандарт за очертаване конкретен състав на административно нарушение, за което да се ангажира административнонаказателна отговорност. Посочено е, че на визираните дата, час и място „при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с ПЗ В26 за населено място и отчетен толеранс от -3% в полза на водача ….. С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО“.

Посочено е също, че „с МПС „Ауди КУ 5“ с рег. № ***** е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с АТСС № TFR1-M 576“.

При така направеното описание жалбоподателят е бил затруднен да разбере дали и на какво основание изложените обстоятелства относно въведения в процесния участък скоростен режим са ценени при привличането му към административнонаказателна отговорност за визираното нарушение на Кодекса за застраховането.

Последното е и неточно квалифицирано, доколкото в К одекса за застраховането са предвидени различни състави на административни нарушения, свързани с неизпълнението на задължението за сключване на задължителната застраховка. Основният състав е регламентиран в нормата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, на която се е позовал и АНО.С нея законът възлага горното задължение на собственика на МПС, регистрирано на територията на Република България и не спряно от движение, но не забранява такъв договор да сключи и всяко друго лице, различно от собственика. Нарушението по 483, ал.1, т.1 от КЗ е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За съставомерността на това деяние е ирелевантно обстоятелството дали автомобилът се управлява или не, тъй като съставът на нарушението се реализира с несключване на „ГО” на автомобилистите от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано и не е 3 спряно от движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на собственика по чл. 638, ал.1, т.1 /за ФЛ/ или т.2 /за ЮЛ или ЕТ/, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо констатиране на управление на превозното средство.

Последното е елемент от обективна страна на други състави на нарушения - по чл.638, ал.3 и 4 от Кодекса за застраховането, при които нарушението ще бъде довършено, когато се установи управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Нарушението по ал.3 има и особен субект – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а по ал.4 - субект отново е собственикът, но отговорността му е обективна и възниква при установено с АТСС управление на моторното превозно средство без такава застраховка, независимо дали от собственика или от друго лице, и се реализира по специалния ред, установен в чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането.

От изложеното е видно, че когато нарушението не е установено с АТСС, отговорността на собственика /физическо лице/ възниква на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, независимо дали управлява или не управлява своето превозно средство. Когато МПС се управлява от несобственик, отговорността на последния възниква на основание чл.638, ал.3 от КЗ. Тази норма съдържа едновременно и диспозиция /правилото за поведение/ и административнонаказателна санкция за нарушаването му, поради което не е необходимо обвързването и с нормата на чл.483,, ал.1, т.1 от КЗ, установяваща императивно задължение за друг субект /за собственика/..

В разпоредбата на чл. 638, ал.4 от Кодекса за застраховането, посочена в случая като основание за наказване, е установен друг състав на нарушение, различен от обективна страна, доколкото предвижда специален ред за наказване при установено с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, каквито обстоятелства са изложени в процесния ЕФ. В този случай нарушението ще бъде довършено, когато с АТСС се установи управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В тази хипотеза законът в разпоредбата на чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането допуска издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата, който се изпраща на собственика на моторното превозно средство, като за него възниква задължение в 14-дневен срок от получаването да заплати глобата или имуществената санкция по чл.

638, ал. 4 и 6, без възможност за прилагане на разпоредбата на чл.189, ал.5 от Закона за движение по пътищата. В този случай собственикът на превозното средство носи обективна отговорност за извършеното, макар и от друго лице нарушение, изразяващо се в управлението му без задължителната застраховка.

Установеният от законодателя в посочената разпоредба особен ред за установяване на административно нарушение, за налагане на съответно 4 административно наказание и за заплащане на наложените глоба или имуществената санкция е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 от КЗ, според което актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 - от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата.

Следователно, съществен обективен признак от състава на нарушението по чл. 638, ал.4 от КЗ, който отсъства при първото разгледано, е констатирано и заснето с АТСС управление на автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Именно такъв е конкретния случай, поради което обвързването на нормата на чл.638, ал.4 с тази на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и записът, че бездействието за сключването на застраховката е на собственика, изменя и разширява фактическия състав на нарушението, което също затруднява упражняването на правото на защита и оставя неясна волята на административнонаказващия орган досежно твърдяното нарушение. Както се посочи, за нарушението по чл.638, ал.4 КЗ е ирелевантно кой е субектът управлявал превозното средство и чие е бездействието по отношение сключването на застраховката - на собственика или на друго лице, ползвало автомобила.