Определение № 533 от 16.07.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. Сливен, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М.а Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500336 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, ********** представлявано от З.С.Р. управител чрез представител по пълномощие против Определение № 2131 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 5064 / 2023 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлена молбата на „ВИВУС.БГ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта относно присъденото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Присъденият в полза на процесуалния представител хонорар в размер на 960 лева с ДДС като необосновано завишен, прекомерен и несправедливо определен спрямо реалната фактическа сложност на производството и фактически осъществената от представителя процесуална дейност и защита, изразяваща се в депозиране на искова молба и становище по хода на делото, без личното му явяване в открито съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима, тъй като съдебният спор по повод предявени обективно съединени установителна и осъдителна искови претенции, засяга 1 един правопораждащ факт - договор за кредит, което гредполага еднаква защита по двата иска. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен от сбора на цената на исковете, а не за всеки такъв по отделно.

Актуалната съдебна практика, обективирана в Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 на втори състав на СЕС приема, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение на адвокатът в размер по-нисък от минималният такъв, предвиден с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията “с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС. Определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС. В този смисъл съдът следва да съобрази времето и усилията за организиране на защитата. Предоставената от адвоката правна услуга, уговорена по силата на Договор за правна защита и съдействие, е безплатна и безвъзмездна и не подлежи на данъчно облагане, тъй като уговорката между страните не гарантира заплащане за адвоката, който се задължава единствено да извърши процесуални действия, но не и постигане на конкретен резултат. В обобщение се иска да се отмени Определение № 2131 от 07.06.2024 г., като неправилно, като се постанови нов съдебен акт, с който да се допусне изменение на Решение No 420 от 15.05.2024 г. по гр. д. No 5064 / 2023 г. на Районен съд Сливен, с което да се уважи като основателна настоящата частна жалба и да се намали полагащото се в полза на процесуалния представител възнаграждение под установения с Наредбата минимум, който размер би бил пропорционален и справедлив спрямо реално извършената от адвоката процесуална дейност и фактическата сложност на делото. Моли възнаграждението да бъде присъдено без включен към него ДДС досежно услуга, предоставена на ищцата безвъзмездно.

Подаден е писмен отговор, макар и погрешно озаглавен частна жалба. Излагат се подробни съображения, че са предявени два иска, по които е определено възнаграждение в минимален размер. Сочи се съдебна практика и се иска да се потвърди определението.

Районният съд приел, че в случая е присъдено възнаграждение за адвокат съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и броя на 2 исковете, като върху сумата се дължи и ДДС, което също е присъдено.

Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест.

Така се извеждат примерни критерии при възражение за прекомерност на разноските за адвокат. Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми. Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната. Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна.Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, напротив, фактическата обстановка между страните по делото е безспорна.

Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, не са допускани съдебни експертизи, не е извършван разпит на свидетели, не е оспорена автентичността на писмени документи. Пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното о. с. з. по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това неправилно е прието, че определеният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по делото е по 480 лева за всеки от исковете с включен ДДС.

Настоящият състав намира, че следва да се определи възнаграждение в размер на 240 лева с включен ДДС за всеки от исковете или общо в размер на 480 лева, който размер е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване.

3

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2131 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 5064 / 2023 г. на Районен съд Сливен, с което е отхвърлена молбата на „ВИВУС.БГ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта относно присъденото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение като неправилно и незаконосъобразно и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, на Решение No 420 от 15.05.2024 г. по гр. д. No 5064 / 2023 г. на Районен съд - Сливен, в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********* да заплати на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив, на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното исково производство, вместо първоначално присъденото възнаграждение от 960 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4