Решение № 21386 от 24.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30700/2024
- Вид
- Решение № 21386
- Подписан
- 24.11.2025
- Състав
- ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 78821 от 03.06.2024 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 90585 от 25.06.2024 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 104794 от 23.07.2024 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Определение № 48873 от 29.11.2024 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 190125 от 16.12.2025 · ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
- Разпореждане № 193827 от 29.12.2025 · ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
- Разпореждане № 12946 от 28.01.2026 · ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 21386 гр. С., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110130700 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу С. о., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 511,12 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка № ***************, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 29.05.2024 г. до окончателно изплащане на задължението. Ищецът твърди, че на 09.11.2023 г. в гр. С., водачът Н. Д., управлявайки л.а. В., модел „******“, с дк. № ******, се движел по ул. „З. р.“ с посока на движение от към бул. „Д. Б.“ към бул. „Ч. в.“ и пред № ** попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно за движение, вследствие на което настъпили материални щети за МПС.
Сочи, че към дата на ПТП, автомобилът е бил застрахован при него по имуществена застраховка „Б. К. С.“. Излага, че нанесените щети са описани в Протокол за ПТП № *******/**.**.**** г., опис на претенция по застрахователна преписка № *************** и опис-заключение по щета.
Твърди, че в резултат на ПТП е увредена предна лява гума. Сочи, че въз основа на доклад по щета от 23.11.2023 г., е определил и изплатил по сметка на 1 собственика на увреденото имущество, застрахователно обезщетение в размер на 511,12 лв. с платежно нареждане от 24.11.2023 г. Развива подробни съображения в насока, че ответникът в качеството му на стопанин на пътя не е изпълнил задължението си да сигнализира препятствието на пътя и организира движението по начин осигуряващ безопасността му. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, получена от последния на 28.12.2023 г., но плащане не било постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че не е налице виновно поведение на негови служители в причинна връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца вреди. Излага, че ищецът не е описал фактическата обстановка, при която е настъпило процесното ПТП, като не било ясно и какво точно представлява препятствието по пътя. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва твърдяната от ищеца вреда да е настъпила вследствие инцидента. Оспорва всички отразени в протокола за ПТП обстоятелства, като излага и че същите не обвързват съда. Оспорва претенцията и по размер. Твърди, че е изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя в съответствие с нормативните изисквания. Релевира възражение за съпричиняване и сочи, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, т.к. не е съобразил поведението си с пътната обстановка, в частност, че е използвана скорост над разрешената. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно 2 задължение. За уважаване на предявения регресен иск по чл. 410, ал.
1 КЗ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице /настъпване на суброгацията по чл. 410 КЗ/, а също и наличие предвидените в чл. 49 ЗЗД предпоставки - противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице - изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.
По делото е отделено за безспорно наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Б. К. С.“ между ищеца и увреденото лице за лек автомобил „Б.“, модел „******” с рег. № ******, както и извършеното от ищеца плащане на сумата от 511,12 лв. с платежно нареждане от 24.11.2023 г. в полза на собственика на увреденото МПС.
По делото е представен протокол за ПТП, съставен от служител при ОПП на СДВР, съгласно който на 09.11.2023 г. в 22:00 часа, в гр. С., по данни на водача на МПС марка „Б.“ с рег. № ******, собственост на Почетно консулство на У.
– Р., движейки се по ул. „З. р.“ № ** от бул. „Д. Б.“ към бул. „Ч. в.“ и пред № ** попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, от което са настъпили щети на МПС – предна лява гума и джанта. Протоколът съдържа подпис на участника в ПТП и съставителя. По своето правно естество протоколът е официален свидетелстващ документ по чл. 179 ГПК, и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила единствено относно удостоверените в него факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, което го е съставило. В случая протоколът е съставен след посещение на място от компетентен орган и съдържа преки възприятия на длъжностното лице само за мястото на произшествието, наличието на необезопасена дупка на пътното платно и видимите щети по МПС. С материална доказателствена сила се ползва и констатираното положение на участника в пътнотранспортното произшествие, заварено от длъжностното лице на мястото на произшествието и отразено в съставената от него схема на произшествието.
Когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма 3 на ПТП и противоправното поведение на делинквента.
По делото е приета докладна записка, съставена от И. Л. Х. от ОПП – СДВР, съгласно която на 09.11.2023 г., заедно с инспектор Д. Т., в качеството си на длъжностни лица посетили леко ПТП на ул. „З. р.“ № **. На място водачът на лек автомобил „Б.“ „******“ с рег. № ****** - Н. С. Д., заявил, че движейки се по ул. „З. р.“ от бул. „Д. Б.“ към бул. „Ч. в.“ и пред № ** попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. Посочено е, че е съставен протокол 1891352.
Представена е декларация от Н. С. Д., съгласно която настъпило ПТП на ул.
„З. р.“, при движение на лек автомобил Б. ****** с рег. № ****** в лявата лента и при ляв завой на № **. Пътната настилка е била асфалт, имало неравности, а участъкът бил осветен, възприел е дупката,с когато минал през нея.
На 10.11.2023 г. е подадено уведомление за щета до застрахователя от водача на лек автомобил марка „Б.“, модел „******“ с рег. № ******, в което е посочено, че при движение по ул. „З. р.“ от бул. „Д. Б.“ към бул. „Ч. в.“ и пред № ** попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, от което са настъпили щети на МПС – „сцепена“ и повредена гума.
Представени са опис на претенция № **-*****-*****/**/**.**.**** г., опис заключение по претенция № **-*****-*****/**/**.**.**** г., писмено съгласие и преводно нареждане за извършено плащане на сумата от 511.12 лв.
По делото е представена регресна покана, получена от С. о. на 23.12.2023 г., видно от известието за доставяне.
Относно обстоятелствата по настъпването на произшествието е разпитан свидетеля Н. С. Д., който заявява, че управлявал служебно автомобил „Б.
****“, с рег. № ****** и не си спомня дата на ПТП, но помни, че било вечер и чакали КАТ да напишат протокол. ПТП настъпило на ул. „З. р.“ № **-**.
Свидетелят установява, че дупката не била сигнализирана и обезопасена, била до шахта, а гумата била спукана. Улицата, по която карал автомобила, е била малка, имало много шахти и неравности, затова карал бавно. Заявява, че не е видял дупката и нямало как да я види. Усетил удара, отбил се, видял, че гумата е „сцепена“ и се обадил на КАТ.
По делото е разпитан свидетелят Д. Е. Т., който работел в отдел „Пътна 4 полиция“ и е бил изпратен от дежурния на КАТ-С. да посети ПТП.
Установява, че посетил произшествието около 23:15 часа и установил лек автомобил „Б.“, попаднал в необезопасена дупка на платното и били нанесени щети по автомобила. Установява, че на улицата имало дупка, която била широка и дълбока, и която свидетелят снимал. Имало увреждания по гума и джанта на автомобила. Установява, че винаги проверявали техническата изправност на автомобила, като в протокола това се отбелязвало.
По отношение на техническата изправност на автомобила е прието по делото писмо ИА „Автомобилна администрация“, съгласно което лек автомобил марка „Б.“, модел „******“ с рег. № ****** е преминал периодичен преглед за техническата му изправност на 10.01.2023 г., като същият е валиден до 10.01.2025 г.
По делото е прието и заключението на вещото лице по изслушаната в производството автотехническа експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Съгласно заключението на 09.11.2023 г., около 22,00 часа, лек автомобил „Б. ****“, с рег. № ******, се движел по ул. „З. р.“ на къси светлини, от бул. „Д. Б.“ към бул. „Ч. в.“, със скорост около 43,50 км/ч, като пред № ** попаднал в необезопасена дупка, разположена на около 24 метра преди кръстовището с бул. „Ч. в.“ и около 6 метра, в ляво от десен бордюр, непосредствено от ляво на кръгла шахта с приблизителни размери 60х45х10, разположена на лява пътна лента. Съгласно заключението причинените щети по предна лява гума са в причинна връзка с механизма на ПТП, а стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 511,12 лв.
От събраните по делото доказателства, включително заключението на приетата и неоспорена съдебно - автотехническа експертиза, обсъдени в съвкупност, се установява деликта и причинната връзка с вредите, съответно, че уврежданията на процесния автомобил - на предна лява гума са настъпили на 09.11.2023 г. в гр. С., на ул. „З. р.“ № **, в резултат на преминаване на процесния автомобил през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Този механизъм на произшествието се потвърждава от свидетелските показания на свидетеля Т., който в качеството си на длъжностно лице е посетил мястото на ПТП на процесната дата и е възприел наличието на 5 необезопасена дупка на пътя и нанесените имуществени вреди върху автомобила. Показанията на разпитания свидетел изцяло кореспондират с докладна записка, подписана от И. Л. Х. от ОПП - СДВР, който в качеството на компетентен орган съставил протокола за ПТП. Действително длъжностните лица не са възприели лично механизма на произшествието, но в съставения протокол за ПТП са удостоверени обстоятелства, които са относими към механизъма на произшествието, включително дата, място на съставяне, наличието на дупка на пътното платно и щетите на автомобила. В тази насока са и останалите частни свидетелстващи документи по делото уведомление за щета и декларация от водача на лекия автомобил, удостоверяващи обстоятелства, които не се опровергават от други обстоятелства и доказателства по делото, поради което съдът ги възприема (чл. 12 ГПК). Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля Д., който управлявал процесния автомобил, тъй като те са логични и последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото.
Свидетелят посочва, че ул. „З. р.“ имало много неравности, както и че преминавайки през необозначена и необезопасена дупка, се повредила предна лява гума на автомобила. Механизмът на ПТП е потвърден и от заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза. На следващо място изводът на вещото лице по приетата САТЕ, че описаните в щетата при ищеца повреди на застрахованото МПС могат да са причинени от попадане в дупка, наред с разпитаните по делото свидетели, и представените писмени документи са достатъчни доказателства да се приеме, че причината за увреждането е именно попадане в необезопасена дупка на посочената дата.
Разпечатката съдържа 35 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c20319cb-a333-4b53-acbd-12e6846c15ad