Решение № 1788 от 25.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1788

Бургас, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - VI-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА административно дело № 20257040702145 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца.

Жалбоподателят А. Ш., гражданин на Украйна, с [ЛНЧ], с предоставена временна закрила в Република България, с настоящ адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.93, вх.1, ет.4, ап.3, чрез представител по пълномощие адвокат Д. О., е оспорила заповед № ЗСПД/Д-А/16521/20.10.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с която на жалбоподателя, като родител и законен представител на непълнолетното дете К. Р. е отказано отпускане на еднократна месечна помощ по реда на чл.10а, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, представляваща еднократна помощ за ученици, записани в първи клас или записани или продължаващи обучението си във втори, трети и четвърти клас.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Посочено е, че заповедта противоречи на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001г. Освен това според жалбоподателя атакуваната заповед е издадена в противоречие с Конвенцията за правата на детето на ООН. Иска обжалваната заповед да бъде отменена и да бъде указано на административния орган да се произнесе отново, като издаде административен акт, с който да разреши отпускането на еднократната помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адвокат О., поддържа жалбата и пледира за нейната отмяна. Претендира разноски, за които представя списък (л.31).

Ответникът директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В становище, представено с административната преписка, е посочено, че оспорената заповед е законосъобразна, защото жалбоподателят и семейството й са временно пребиваващи на територията на РБ и не отговарят на изискванията на чл.3, т.5 от ЗСПД, тъй като между Република България и Украйна няма подписан договор за изплащане на семейни помощи за деца (л.15-16).

ФАКТИ:

На 25.09.2025г. жалбоподателят А. Ш. е подала заявление-декларация, с която е поискала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас или записани или продължаващи обучението си във втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца, за дъщеря си К. Р. (л.18, гръб). В заявлението е посочила, че е гражданин на Украйна, има регистриран настоящ адрес в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.93, вх.1, ет.4, ап.3, разведена е, съжителства на съпружески начала с Н. А. Д., има три деца.

Според становището на ответника (л.15 и сл.) К. Р. е учаща в трети клас през учебната 2025-2026 г. в Средно училище „Йордан Йовков“ – гр. Бургас. В края на заявлението длъжностно лице на 20.10.2025г. е отбелязало, че лицето не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД.

По делото е представен и лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа, изготвен от същото длъжностно лице (л.17). Според този лист заявлението е окомплектовано с всички документи, които нормативно се изискват за отпускане на съответната социална помощ, предложението съответства на нормативната уредба, спазени са нормативно регламентираните срокове.

На 20.10.2025г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас е издал обжалваната заповед, с която е отказал на А. Ш. отпускане на еднократна помощ за К. Р. по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, като в мотивите се е позовал на разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД и обстоятелството, че между Република България и Украйна няма подписан договор за изплащане на семейни помощи за деца.

По делото не е спорно, а и се установява от представеното копие на регистрационна карта на чужденец № *********, че жалбоподателят и членовете на семейството й са със статут на предоставена временна закрила в Република България (л.5).

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалваната заповед, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл.10, ал.4 от Закона за семейни помощи за деца семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. В процесния случай издателят на акта е оправомощен от титуляря на правомощието да издава заповеди като процесната въз основа на заповед № РД 0201-РД01-0271/19.07.2024г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас - т.І (л.28 от делото).

Съдът счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на заповедта на това основание.

Обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните предпоставки на закона.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД на семейства, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разноските в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

В конкретния случай по делото не е спорно, че детето е записано в трети клас за учебната 2025-2026 г., живее постоянно в страната заедно със семейството си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

Спорът по делото е правен и касае приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД. Според административния орган жалбоподателят няма право на семейни помощи за деца, тъй като между Република България и Украйна няма сключена спогодба в областта на семейното подпомагане, което препятства възможността на чуждите граждани със статут на временно пребиваване в Република България да попаднат в обхвата на ЗСПД.

Според чл.3, т.5 от ЗСПД правото на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съдът счита, че тази законова разпоредба е приложена неправилно.

Според чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България отглеждането на деца до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от Конституцията е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане, а съгласно чл.26, ал.2 от Конституцията чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по тази Конституция, с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

В случая се претендира предоставяне на семейна помощ, която независимо от различното си наименование има всички характеристики на социално подпомагане. Според решение №3/27.06.20213г. на Конституционния съд, постановено по конституционно дело № 7/2013г., помощите за деца по ЗСПД биха могли да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното осигуряване. Затова следва да се приеме, че Закона за убежището и бежанците е друг закон по смисъла на чл.3, т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. Жалбоподателката и нейната дъщеря имат статут на предоставена временна закрила и по отношение на тях е приложимо правилото на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ. Последният закон е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на лица по определен отделен признак, а именно лица с чуждо гражданство и предоставена закрила.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.).

Според чл.2 от Конвенцията, която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.

Следва да се отбележи, че Република България и Република Украйна са страни, ратифицирали (https://indicators.ohchr.org/) Международен пакт за икономически, социални и културни права. В чл. 9 от пакта е въведено задължение за всички страни по него да признават на всяко лице правото на социална сигурност. Конкретно за децата подобно задължение е предвидено и в чл. 27, § 3 от Конвенция на ООН за правата на детето (също ратифицирана и от двете страни), според който текст държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Самият текст на Конвенцията е ясен, поради което неоснователни се явяват доводите на административния орган, че същата е неприложима, тъй като помощта се изплаща на родителя, а не на детето. Именно на родителите следва да се осигурят (както е посочено в Конвенцията) необходимите средства за отглеждане на дете.

В този контекст следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона са семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, чрез предоставяне на материална помощ.

Както вече бе посочено, Конвенцията забранява каквато и да е дискриминация на детето въз основа на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален, етнически или социален произход, имуществено състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Поради това липсата на сключена спогодба между Украйна и Република България в областта на семейното подпомагане не може да бъде пречка за предоставяне на еднократна семейна помощ, при положение, че предпоставките за това, регламентирани в чл. 10а от ЗСПД по отношение на детето на жалбоподателя, са налице.

По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради противоречията й със ЗУБ и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на ЗСПД.