Определение № 241 от 06.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Перник, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500171 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба депозирана от ищеца „Скабрин БИЛД“ ЕООД, ЕИК:

204147170, със седалище и адрес на управление: *** чрез адв. Т. Е. от САК против решение № 249/28.11.2025 г. по гр.д. № 352/2025 г. на Районен съд – Радомир с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от „СКАБРИН БИЛД“ ЕООД , с ЕИК 204147170, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от А.С., в качеството му на управител иск, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „ШАНСОН ГРУП“ ЕООД , с ЕИК 205985014 , със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от управителя П.Х.П., за признаване за признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 5 148,51 лв./пет хиляди сто четиридесети осем лева и петдесет и една стотинки/съставляващ сбор от годишни такси за 2022, 2023 и 2024 г. за предоставени услуги по поддръжка и управление на общи части в жилищен комплекс от затворен тип „HACIENDA Residence", находящ се в ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2025 г. до окончателното погасяване на паричното задължение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ предявеният от „СКАБРИН БИЛД“ ЕООД , с ЕИК 204147170, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от А.С., в качеството му на управител иск с правно основание чл.59 ЗЗД , за осъждане на ответника „ШАНСОН ГРУП“ ЕООД , с ЕИК 205985014 , със седалище и адрес на управление : ***, ДА МУ ЗАПЛАТИ сумата в общ размер на 5 148,51 лв./пет хиляди сто четиридесети осем лева и петдесет и една стотинки/съставляващ сбор от годишни такси за 2022, 2023 и 2024 г. за предоставени услуги по поддръжка и управление на общи части в жилищен комплекс от затворен тип „HACIENDA Residence", находящ се в ****. Също така се ОСЪЖДА „СКАБРИН БИЛД“ ЕООД , с ЕИК 204147170, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от А.С., 1 в качеството му на управител ДА ЗАПЛАТИ на „ШАНСОН ГРУП“ ЕООД , с ЕИК 205985014 , със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от управителя П.Х.П. сума в размер на 900,00 лева (деветстотин лева) - направени разноски по делото.

С въззивната жалба депозирана от ищеца „Скабрин БИЛД“ ЕООД, ЕИК: 204147170, със седалище и адрес на управление: *** чрез адв. Т. Е. от САК се обжалва постановеното решение в цялост и се моли същото да бъде отменено и бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен предявения главен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД или при условие на евентуалност в случай, че бъде отхвърлен главният иск да бъде уважен предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Претендират се сторените по делото разноски. Атакуваното решение било неправилно и необосновано, не били преценени всички относими и допустими доказателства в тяхната цялост, а били обсъдени избирателно и едностранчиво. РРС неправилно не бил приложил разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ и бил неглижирал факта, че дължимите годишни такси за управление и поддръжка за 2020 г. и за 2021 г. били заплатени доброволно от ответника, което обстоятелство се било установявало от събраните по делото доказателства /СИЕ, електронната кореспонденция между страните/, като ответникът изрично не бил оспорил това обстоятелство и съдът бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не бил обявил в доклада си този факт за спорен и не бил дал указания на ищеца да представи доказателства за него на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Двете фактури били съдържали всички необходими реквизити на една търговска сделка и вещото лице било установило, че същите били отразени в счетоводството на ищеца и в дневниците му за продажба, като счетоводните записвания били водени редовно. Същите фактури били годно доказателство за наличието на облигационни отношения между двете търговски дружества. Цитира се съдебна практика в посочения смисъл. Счита, че договорът за управление на общи части в затворен тип комплекс по чл. 2 ЗУЕС бил търговска сделка и договор за услуга. Било се потвърждавало от показанията на разпитаните по делото свидетели Тихин и Нейчев, които били живущи в комплекса, че ищецът бил поддържал общите части в жилищната сграда в режим на етажна собственост, както и обектите изградени в поземления имот, които били обслужвали всички етажни собственици в комплекса. Позовава се на съдебна практика съгласно която неизправната страна не може да се освободи от задълженията си след като е престирала частично по действителен договор. В чл. 2 ЗУЕС било въведено единствено изискване по отношение на формата и на страните по договора, но не и на неговото съдържание. Заявява, че било налице жилищен комплекс от затворен тип съобразно дефиницията на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, което се установявало от нотариалния акт за покупко-продажба и от свидетелските показания. РРС следвало да укаже на ищеца с доклада си по делото, че следва да установи този факт. Също така не била дадена правна квалификация на предявения при условие на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и не била разпределена доказателствената тежест по този иск между страните и не им била предоставена правна възможност да ангажират доказателства. Едва с постановеното решение РРС бил приел, че в доказателствена тежест на ищеца било да установи дали 2 ответникът се бил възползвал от извършената поддръжка в комплекса, какъв е нейния обем, вид, качество, количество и период. Обогатяването на ответника се било изразявало в спестяването на разходи, които щяло да понесе. От СИЕ се било установявало, че ищецът през процесният период е бил извършвал документално обосновани разходи за поддръжката и управлението на комплекса. Обстоятелство дали дружеството ответник фактически било ползвало услугите през процесния период било ирелевантно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба депозирана от ответника „ШАНСОН ГРУП“ ЕООД, ЕИК:205985014, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. „Васил Петлешков“ № 13 чрез адв. М. Н. от САК. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Правилно РРС бил приел, че липсва облигационно правоотношение между страните основано на договор за управление и поддръжка по чл. 2, ал.1 ЗЕУС, тъй като не бил представен писмен договор с нотариална заверка на подписите, който да е бил вписан в имотния регистър, като това била форма за действителност, която не била спазена и не могла да бъде санирана от представените фактури от ищеца. Правилно РРС бил приложил и чл. 182 ГПК и бил приел, че счетоводните записвания не установяват възникване на задължения за ответното дружество, тъй като липсвала двустранност на счетоводното отразяване, приемане на услугата и основание за издаване на фактурите. Не били ангажирани от ищеца доказателства, че бил налице комплекс от затворен тип по см. на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС към релевантния момент-08.12.2020 г. Правилно бил отхвърлен и предявения иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като ищецът не бил доказал обемът от услуги, от които се бил възползвал ответника, както и причинно-следствената връзка между сторените разходи и обогатяването на ответника. От свидетелските показания се установявало единствено обща поддръжка на сградата и прилежащите площи, но не и на обекта на ответника, който не се бил обитавал. Ищецът не бил доказал по какъв начин е бил определен размера на таксата, нито дали има решение на общото събрание, нито какви конкретни услуги са били възложени и приети. Моли въззивната жалба да се отхвърли като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените във въззивната инстанция разноски.

Жалбоподателят е възразил, че първоинстанционният съд е разпределил непълно и неясно доказателствената тежест между страните, като по този начин е ограничил същите да ангажират доказателства по спора. Настоящият състав счита това възражение за основателно по следните съображения:

При предявен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 2 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните произтичащо от писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти уреждащ управлението и поддръжката на общите части на процесните сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, който да е вписан от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект.

Следва да докаже, че процесната сграда отговаря на легалната дефиниция на понятието „жилищен комплекс от затворен тип” се съдържа в §1, т.3 от ДР на ЗУЕС, а именно, че това е комплекс, който е обособен като отделен урегулиран поземлен имот и в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания за контролиран достъп за външни лица.

Следователно, за да се квалифицира като жилищен комплекс от затворен тип, комплексът 3 трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да съществува един поземлен урегулиран имот, в който да са изпълнени: 2 две или повече жилищни сгради в режим на етажна собственост и 3. други обекти, които са предназначени да обслужват собствениците и обитателите на жилища – сгради, съоръжения, площадки, градини, развлекателни кътове, басейни и други; 4. да са въведени изисквания за контролиран достъп на външни лица. В случай, че ищецът докаже посочените факти, ответникът следва да докаже заплащане на своите задължения.

В този смисъл следва да бъде допълнен приетия за окончателен от първоинстанционния съд доклад с протоколно определение от 30.10.2025 г.

Също така РРС не е разпределил между страните доказателствената тежест по предявения при условие на евентуалност осъдителен иск, а единствено е направил правната му квалификация по чл. 59 ЗЗД, поради което следва да се допълни и в този смисъл доклада на първоинстанционния съд като се укаже на ищеца по предявения иск с правно основание чл.

59 ЗЗД, че следва да докаже следните факти: 1. обогатяването на ответника изразило се в спестяване на разходи необходими за управлението и поддръжката на неговия обект за сметка на имуществото на ищеца, който следва да докаже обедняването си; 2. да бъде установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същи факт или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. При наличие на разлика между тези две стойности се дължи връщане на помалката измежду обедняването и обогатяването суми.

При установяването на посочените факти ответникът следва да докаже наличието на основание за настъпилото имуществено разместване.

В този смисъл и на основание т. 2 от ТР №1/2013 на ОСГТК на ВКС съгласно в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания настоящия съдебен състав следва да допълни приетия за окончателен проекто доклад с протоколно определение от 30.10.2025 г. като изрично укаже на ищеца, че в негова доказателствена тежест са посочените факти и обстоятелства.