Решение № 30 от 20.01.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е № 30

20.01.2020г., гр. Варна.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 455 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. 713 ТЗ, образувано след частична отмяна на решение № 225/08.11.2017г., постановено по в. т. д. № 159/2017г. по описа на ВнАпС, с решение № 55/17.07.2019г. по т. д. № 618/2019г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., образувано по касационна жалба на П.С.И., и връщане на делото за разглеждане от друг състав.

Въззивното решение е отменено в частта, с която е потвърдено решение № 876/28.11.2016г. по т. д. № 625/2016 г. по описа на ВОС, за отхвърляне молбата на П.С.И. за откриване на производство по несъстоятелност на „МЦРМ - Радост“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, поради свръхзадълженост, на основание чл. 630, ал. 1 вр. с чл. 742 ал. 1 и чл. 630, ал. 2 ТЗ.

В жалбата, по която първоначално е било образувано в. т. д. № 159/2017г. по описа на ВнАпС, са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение по въведеното, в условията на евентуалност, основание по чл. 742, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност - поради свръхзадълженост на предприятието на длъжника „МЦРМ - Радост“ ООД. Твърди се необоснованост на изводите на окръжния съд, като според въззивника безспорно е установено в процеса, посредством съдебно – счетоводна експертиза, че длъжникът е свръхзадължен, тъй като имуществото му не е достатъчно за покриване на паричните му задължения към кредиторите и това обективно състояние, съответно на определението по чл. 742, ал. 1 ТЗ, датира от 31.12.2013г., без тенденция за подобрение.

Оплаквания в жалбата, които са относими към правилността на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне молбата на за откриване на производство по несъстоятелност на „ МЦРМ- Радост“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, поради неплатежоспособност, в която част същото е влязло в сила, не се докладват и не подлежат на разглеждане с оглед предмета на настоящото производство.

При новото разглеждане на делото въззиваемото дружество „ МЦРМ- РАДОСТ“ ООД, представлявано в процеса от адв. Г. А., поддържа становището си за липса на основание за откриване на производство по несъстоятелност.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

В молбата на П.С.И., подадена на

26.04.2016г., с която Варненският окръжен съд е валидно сезиран с процесното евентуално искане за откриване на производство по несъстоятелност на Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ ООД, на основание чл. 630 ал. 1 вр. с чл. 742 ал. 1 и чл. 630, ал. 2 ТЗ, се твърди, че молителят, който е съдружник в ответното дружество с участие - 50% от основния капитал, е предоставил в заем, чрез преводи по банковата сметка на дружеството, суми в общ размер от 373 000лв. Част от преводите са извършени по договорите за заем, обективирани в писмена форма, а други, по неформални правоотношения, установими от съдържанието на представените преводни нареждания. Сочи се, че от общия размер на предоставените в заем парични средства дружеството е възстановило на съдружника само 11 000 лв. / на 29.11.2013г./, а остатъкът от 362 000 лв. не е заплатен въпреки приключилите съдебни спорове между страните. Излага се също, че отношенията между двамата съдружници П.С.И. и Алкан Левхъ Емин, които са с паритетно участие в основния капитал, са се влошили и че дружеството не е в състояние да изпълни изискуемите по сключените с молителя търговски сделки парични задължения, които надхвърлят наличното имущество.

Спорните въпроси, въведени от молителя въз основа на настъпили след постановяване на първоинстанционното решение релевантни факти, са свързани с оспорване на счетоводния баланс със съображения за изключване от актива на длъжника вземането от „Гамор,, ООД, в размер на 135 970.45 лв., което е било прехвърлено с договор за цесия от 10.03.2015 г., сключен между „МЦРМ -Радост“ ООД, в качеството на цедент, и „Улъйбка“ ЕООД - цесионер, и включване в пасива на задължение към „УниКредит Булбанк“ АД, в размер на 981 835.57лв., по договор за кредит, с кредитополучател - „Гамор“, ООД, по който ответното дружество има качеството на солидарен длъжник, заедно с „Рентал“ ЕООД, „НДК“ ЕООД и съдружниците в медицинския център - П.С.И. и Алкан Левхъ Емин.

Становището на ответното дружество е за неоснователност на молбата, като на първо място се оспорва материалноправната легитимация на ищеца. Твърди се, че основание за направените от молителя - съдружник плащания е решение на общото събрание на съдружниците в „МЦРМ - Радост“ ООД за допълнителни парични вноски, договори за заем не са сключвани между дружеството и съдружника, с изключение на един договор за сумата 25 000 лв., а за останалите формални договорите за заем от 12.12.2012г., 14.12.2012г. и 18.12.2012г. се излагат доводи за нетърговския им характер. На следващо място, се оспорват предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, като се заявява, че дружеството няма парични задължения към трети лица, разполага с бързоликвидни средства и е формирало печалба за 2014г. / 89 хил. лв./ и 2015г. / 56 хил. лв./. Според ответника финансовите затруднения на дружеството са причинени от неправомерни действия на самия молител, включително и чрез отклоняване на парични средства от оборота на дружеството по лична сметка; след освобождаването му като административен директор икономическото състояние на дружеството е започнало да се подобрява и тази положителна тенденция продължава и понастоящем. Твърди се обслужване на всички изискуеми задължения, с изключение на вземанията на молителя, дължимостта на които ответното дружество оспорва / предвид твърдението за наличие на равностойни на преведените суми, с предходно усвоени от молителя оборотни средства на дружеството /, като само за част от вземанията спорът е решен със сила на пресъдено нещо.

За паричните средства, по отношение на които се твърди присвояване, е предявено в срок възражение за прихващане само за сумата 24 500лв.

Релевирани са и нови обстоятелства по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, настъпили след приключване на устните състезания по делото пред въззивна инстанция, а именно: 1./ влизане в сила на постановление за възлагане на недвижим имот на „Гамор„ООД и последващо разпределение на постъпили от проданта суми, с които се явява удовлетворено вземането на „УниКредит Булбанк“ АД към същото дружество, на основание сключения договор за б. кредит, и 2./ извършени от “ МЦРМ -Радост“ ООД, отново след устните състезания при първото разглеждане на делото във въззивна инстанция, нови погашения на задължения на „Гамор“ ООД и „НДК“ ООД, възникналите от които регресни вземания за ответното дружество следва съответно да се включат в актива. Според ответника, след удовлетворяването на „УниКредит Булбанк“ АД непогасено остава единствено вземането на молителя, за което са налице субективни причини - влошени взаимоотношения между съдружниците.

В мотивите на решение № 55/17.07.2019г. по т. д. № 618/2019г. по описа на ТК, І т. о., ВКС, са приети за неоснователни възраженията на ответното дружество относно материалноправната легитимация на молителя, като кредитор по търговска сделка, в евентуалност - тези по оспорване на легитимиращото молителя вземане. Разрешението на касационната инстанция по тези възражения се възприемат изцяло от съдебния състав, както поради липса на възможност за директно препращане към мотивите на по- горестоящ съд, по аналогия на чл. 272 ГПК, същото следва да се обективира в настоящия съдебен акт.

Молителят се легитимира като кредитор с три писмени договора за заем съответно от 12.12.2012г., 14.12.2012г. и 18.12.2012г., като вземанията по същите, в размер на 25 000 лв., са признати с влязло в сила осъдително решение срещу ответното дружество по гр.д. № 14356/2014 г. на Варненски районен съд. Освен с посочените писмени договори, молителят се легитимира и с извършени по б. път преводи на суми с множество преводни нареждания в периода 10.01.2013 г. – 18.11.2013г., от своя сметка в полза на ответното дружество, с посочено основание в преводните нареждания „договор за заем“. Частичен иск за сума от 24 000лв., от общ размер на вземане на същото основание за сумата 338 000 лв., е уважен с влязло в сила решение, постановено по гр. д № 1451/2014г. на ВРС. По частичния иск е прието за установено, че основание за извършените парични преводи е облигационно отношение по неформални договори за заем между ответника, като заемател, и молителя П.И., като заемодател.

Съгласно TP

№ 3/ 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по частичен иск за парично вземане формира сила на пресъдено нещо за правопораждащите факти на спорното материално право, съобразима при предявяването на иск за остатъка от вземането. Следователно, настоящият състав е обвързан от квалификацията на основанието като договор за заем, вместо противопоставяното от длъжника основание на „допълнителни парични вноски". В тази връзка следва да се съобрази и доказано по делото оспорване от самия ответник на основанието „допълнителни парични вноски „ съгласно решение на ОС на дружеството от 10.12.2012 г., макар заявено в друго съдебно производство /стр. 393 том II на първоинстанционното дело /. Въпреки че договорът за заем не е абсолютна търговска сделка по чл. 1 ал. 1 ТЗ, сключването му от ответното дружество, в качеството на търговец, обосновава прилагане презумпцията на чл. 286 ал.З ТЗ, оборването на която, в смисъл, че получените суми не са свързани с дейността по занятие на заемополучателя, е било в тежест на ответното дружество, но такива доказателства не са събрани. Не съставлява надлежно доказателство установеното съотношение на приходите над разходите за 2013 г. Релевантно би било доказването за какво конкретно са били предназначени получените суми. Нещо повече, поддържайки довод за получаването им като „допълнителна парична вноска „ ,макар недоказано, ответното дружество само навежда твърдение за предназначение, свързано с дейността му по занятие, в противоречие с оспорване на презумпцията по чл. 286, ал. З ТЗ. Произходът на сумите, получени от ответното дружество по договорите за заем, е ирелевантен за настоящото производство факт.

В отговора на молбата / стр. 4/ ответното дружество е предприело защита срещу активната легитимация на молителя и с възражение за прихващане на част от спорно вземане със сумата 24 500 лв., претендирана като размер на присвоени от молителя парични средствата на дружество. За остатъка от паричните вземания, легитимиращи молителя като кредитор, произтичащи от формалните и неформалните договори за заем между страните, възражения са били предявени след изтичане на срока по чл. 629, ал. 4 ТЗ, следователно същите са преклудирани- в този смисъл е разрешението по т. 1 от TP № 1/03.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС.

По твърденията на ответното дружество по допустимата част от възражението, предявено с отговора, за сумата 24 500 лв., претендирана като размер на присвоени от молителя парични средствата на дружество, както и по останалите несвоевременно въведените в процеса възражения за прихващане на две различни основания – вземане от неизпълнен трудов договор и вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, не е предприето и осъществено успешно доказване, в какъвто смисъл е и признанието на процесуалния представител на ответника, направено в хода на устните състезания в касационна инстанция.

От събраните до постановяване на частично отмененото въззивно решение доказателства, се установява, че към 30.06.2016г. дружеството не разполага с ДМА, а краткотрайните му материални активи са производствена апаратура на отчетна стойност 2 хил. лв., суровини и материали на отчетна стойност 41 хил.лв., касова наличност и по сметка от 26 хил. лв., а в останалата си част - вземания.