Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 24.04.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 176/2023
Вид
Решение № 27
Подписан
24.04.2025
В сила
27.01.2026
Състав
Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20232001000176 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на Х. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: град Стара Загора, ул. „Ив. В.“ № 7, ет. 8, ап. 24 против решение № 169/29.05.2023 година, постановено по търг. дело № 76/ 2022 година по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл. 74 от ТЗ против „Слънчев бряг“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Несебър 8230, к. к.

„Слънчев бряг“, за отмяна на всички взети решения от извънредно заседание на Общото събрание на акционерите на „Слънчев бряг“ АД, проведено на 09.03.2022 година.

Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че е постановено при съществени процедурни нарушения, а именно, въззивникът не бил призован надлежно за с.з. на 11.05.2023 година, в което делото е било обявено за решаване, а по-късно съдът отказал да отмени определението си за приключване събирането на доказателствата, като се позовал на отразеното от длъжностното лице по призоваването, без да коментира оплакванията и доводите на въззивника. Сочи се, че така са нарушени процесуалните права на страната и ограничено правото на защита.

Излагат се доводи, че решението е неоснователно, постановено в противоречие със събрания доказателствен материал и при непълнота на мотивите. Според въззивника, липсва изричен текст в Устава на ответното дружество, определящ броя на независимите членове на Съвета на директорите. Не било гарантирано спазването на законовата рамка от организатора на конкурси министъра на туризма, нито спазване на Насоките на ОИСР за борба с корупцията и почтеност в държавните предприятия. Притежанието на по-голям дял 1 от капитала, както в случая Държавата притежавала 75% от капитала на „Слънчев бряг“ АД, не следвало да води до предоставяне на този 1 акционер на по-широки права от тези на миноритарните акционери. Според въззивника, допуснато било нарушение по чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, основано на дискриминация по имотно състояние. Навеждат се оплаквания, че въпреки изрично направеното искане от ищеца, съдът не упражнил косвен съдебен контрол за незаконосъобразност на относимите разпоредби от ППЗПП, които - както и измененията на Устава - били приети в нарушение на нормата на чл. 19, ал. 2 от КРБ, чл. 110б, 110в, ал. 1 от ЗППЦК, на Насоките за борба с корупцията и почтеност в държавните предприятия на ОИСР, на т. 4 от Насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия , на чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на ППЗПП, а именно - чл. 26, ал. 2, чл. 27 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА във връзка с чл. 80 от АПК. На ресорния министър, упражняващ правата на Държавата върху съответните акции, били предоставени по-големи права и вземане на решения извън Общото събрание на акционерите. Оспорваните в настоящото производство клаузи в Устава не давали възможност за защита интересите на миноритарните акционери, нито интересите на дружеството. И двете оспорвани решения не предвиждали приемане от Общото събрание на критериите за подбор и критериите за оценка на кандидати за управителен орган, състава на комисия - информация за професионален опит на членовете, за тяхната независимост и безпристрастност, нито еднолично определената от министъра комисия щяла да осигури спазването на чл. 237, ал. 2 от ТЗ. Нито в Устава, нито в решението по т. 2 за конкурса се съдържал ангажимент за организатора на конкурса да посочи в определен срок предварително конкретни и ясни критерии за номиниране и подбор на кандидатите, за запознаване на акционерите и публично оповестяване на методиката за оценка. Нямало осигурена възможност за участие на миноритарен акционер в конкурсна комисия и изобщо в подбора на членове на органите за управление на дружеството.

Прави се искане настоящата инстанция да упражни косвен съдебен контрол за незаконосъобразност на относимите разпоредби от ППЗПП.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяването на ново решение, с което се отменят оспорваните две решения, приети на проведеното на 09.03.2022 година извънредно Общо събрание на акционерите на „Слънчев бряг“ АД, евентуално се моли за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати процедурни нарушения.

Претендират се разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от „Слънчев Бряг“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: к. к. „Слънчев бряг“, община Несебър, представлявано от изпълнителния директор С. Ен., чрез юрк. С. Д., в който се поддържа, че същата е неоснователна. Счита, че процедурата по призоваване за последното съдебно заседание била редовно изпълнена, а ГПК не съдържал правна норма, която да указва задължение на съда да осъществява призоваването едновременно по няколко начина.

2

Ищецът - въззивник не твърдял наличието на законова уредба, която да задължава публичните предприятия да посочат изрично броя на независимите членове в управителни си органи. Приетите изменения на Устава не нарушавали правото на равнопоставеност на акционерите, нито пораждали задължения за различните от Държавата и общините акционери и не противоречали на законовите текстове на ППЗПП и ТЗ. Решението на първоинстанционния съд било обосновано, тъй като почивало на извода, че приемането на оспорените решения на ОСА от 09.03.2022 година не били следствие от правното действие на нормите от ППЗПП.

По повод направеното от въззивника искане за упражняване на косвен съдебен контрол се сочи, че такъв контрол не може да бъде осъществен по отношение на нормативни административни текстове, а преценка можела да се извършва само по отношение индивидуалните административни актове. Излагат се аргументи, че отношенията по провеждане на конкурс имали публичноправен характер в защита на обществен интерес, провеждали се от орган с публични функции по закон, поради което и решението по т. 2 от дневния ред на ОСА, проведено на 09.03.2023 година било законосъобразно.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира следното:

По делото не е спорно, а това се установява и от доказателствения материал, че ищецът е акционер в ответното дружество, като притежава 70 акции от капитала му. На 09.03.2022 година е било проведено извънредно събрание на акционерите на същото, на което са присъствали акционера Държавата чрез Министъра на туризма чрез пълномощник, притежаваща 1 468 356 броя акции, представляващи 75 % от капитала и А. Ив., акционер, притежаващ 5 340 броя акции, съставляващи 0.27% от капитала на дружеството. Предвид наличието на изискуемия кворум, събранието е било открито и проведено съобразно предварително оповестения дневен ред, съдържащ се в разгласената покана за същото.

Същият включва по т. 1 Приемане на проект за изменение и допълнение на Устава на акционерното дружество и Приемане на решение за провеждане на конкурс за избор на членове на Съвета на директорите по т. 2. По двете точки от дневния ред са приети решения с гласовете на двамата присъстващи акционери, а именно с общо представените на събранието 1 473 696 акции.

Изложените в исковата молба факти от страна на въззивника се свеждат до това, че с измененията на Устава са нарушени правата на малцинствените акционери, тъй като те са лишени от възможността да влияят на избора на членовете на Съвета на директорите, вкл. на критериите за провеждане на конкурса. С нарочно депозирана в изпълнение на дадените му указания последваща писмена молба ищецът е посочил, че оспорва промените в изменения Устав, както следва: чл. 15, ал. 1, т. 4, чл. 26, ал. 3, чл. 27, ал. 1, 2, 5 и 8, чл. 27а и 3 чл. 28. Изтъква, че като цяло измененията и допълненията на оспорените от него уставни клаузи преповтарят подзаконови норми на ППЗПП. Той счита последните незаконосъобразни и обслужващи интересите само на един акционер, а именно Българската държава. В нито една от тях не е съобразено, че се касае за дружество със смесено участие и е необходимо по някакъв начин да се осигурят правата и на малцинствените акционери.

Както нормите на ППЗППП, така и атакуваните такива от устройствения акт на ответника незаконно предоставят по-широки права на органа, упражняващ правата на Държавата в ответното дружество отколкото ЗПП и ЗППЦК допускат. Изтъква, че решението по т. 2 е порочно, тъй като с него се обслужват едностранно интересите на акционера Държавата и не се зачитат правата на останалите акционери. Същото допуска само един акционер да направи субективна преценка, а именно представителят на Държавата относно параметрите на организацията, реда и условията за провеждане на конкурсите за избор на членове на Съвета на директорите. Това решение му дава възможност еднолично да определя броя на независимите членове, критериите за подбор и оценка на кандидатите, както и тяхната тежест, показателите и методиката за оценка и други. Двете атакувани решения са в противоречие с Конституцията на РБ, Търговския закон, ЗППЦК, ЗПП и правото на Европейския съюз, тъй като нарушават правото на равнопоставеност на акционерите.

Позовава се на разпоредбите на чл. 6, ал. 3, чл. 18, чл. 21, ал. 1 от ЗПП, като поддържа, че уредените в ППЗПП условия и ред за провеждане на конкурси за избор на членове на органите за управление не водят до еднакво третиране на акционерите от едно и също дружество, не осигуряват законово изискуемата ненамеса на органа, упражняващ правата на Държавата в управлението на публичното предприятие и същевременно му дават по-широки права от тези на останалите акционери. Твърди също така, че решението по т. 2 отнема правото на всеки друг акционер, включително и неговото да участва по някакъв начин в подбора/конкурса за избор на членове на управителните органи, както и не осигурява възможност за участие на надлежно излъчени от Общото събрание миноритарни акционери в конкурсната комисия, като по този начин 25 % от капитала няма да има представителство в същата.

В производството не е спорно обстоятелството, че ответното дружество е публично предприятие и публично дружество, поради което по отношение на него следва да бъдат прилагани както общите разпоредби на ТЗ, така и тези на специалните закони, а именно ЗПП и ЗППЦК. Съобразно нормата на чл. 21 от ЗПП, всички членове на органите за управление и контрол се избират и назначават след провеждане на конкурс. Условията и редът за провеждане на конкурса се уреждат в правилника за прилагане на закона. Може да са каже, че в същата е регламентиран общият принцип за избор и назначаване на членовете на органите на управление на дружествата като ответното. Съответните критерии за подбор при номиниране на кандидати за членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия са посочени в чл. 33 от ППЗПП, но съобразно нормата на чл. 36 от същия за целите на извършване на оценяването на кандидатите органът, упражняващ правата на държавата, разработва методика за оценка, която се предоставя на комисията за номиниране преди стартиране на конкурсната процедура.

4

Съобразно нормата на чл. 37 от ППЗПП в редакцията на същата към правнорелевантния момент, а именно след измененията и с ДВ бр. 89 от 26.10.2021 година, конкурсната процедура за избор на членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия, които не са категоризирани като „големи“, може да се провежда по реда на раздел III на глава пета от комисията за номиране или от съответния орган, упражняващ правата на държавата, по ред, определен от него. След приключване на конкурсната процедура номинираните кандидати се предоставят на компетентния орган на публичното предприятие за вземане на решение - чл. 48, ал. 4 от ППЗПП. Специалните закони изискват в състава на Съвета на директорите да бъдат избрани независими членове не по-малко от една трета, но не повече от една втора от състава /чл. 22 от ЗПП/; най-малко една трета от членовете на Съвета на директорите или на Надзорния съвет на публичното дружество трябва да бъдат независими лица чл. 116 а-1, ал. 2 от ЗППЦК/.