Решение № 177 от 25.04.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Търговище, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря К. Ал. К. като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20233530101471 по описа за 2023 година

Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 749,75 лв.

Постъпила е искова молба от „А1 България“ ЕАД гр.София против Й. С. Й. от ******. В молбата се твърди, че между страните е имало сключен рамков договор № ****** от ******* и приложения към него, по силата на които, на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги и са му продадени устройства на изплащане, чиито цени са начислявани по 3 бр. партиди - № *****, № ****** и № *****. Ищецът твърди, че по партида № ***** предоставяната услуга е комплексна мобилна услуга на мобилен № ******** и е продадено устройство на изплащане - Апарат Samsung А10 Bla+PH ТТЕС cl., по партида № ****** предоставяната услуга е комплексна мобилна услуга на мобилен № ********* и по партида № ***** предоставяните услуги са комплексна мобилна услуга на мобилен № ********** и двойна пакетна услуга фиксирана телевизия № ****** и фиксиран интернет през мобилна мрежа на мобилен № *********, а продаденото на изплащане устройство е било Апарат Moto Е4 Plus Iron Grey. В исковата молба се твърди, че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави далекосъобщителните услуги, но ответника не изпълнявал насрещните си задължения по начините и в сроковете съгласно договореното между страните. Ищецът твърди, че ответникът е останал задължен със обща сума в размер на 566,27 лв., от която по партида № ***** останала дължима сума в размер на 165,16 лв., представляваща неустойка, дължима поради пренасяне на услугата в мрежата на друг оператор и прекратяване на рамковият договор № ****** по тази партида предсрочно по 1 вина на ответника, по партида № ******, за периода от 24.11.2020 г. до 18.05.2021 г. ответникът не бил заплатил следните задължения: 88,71 лв. - непогасена сума за предоставени услуги и 49,60 лв., дължима неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, или общо дължимата сума възлизала на 138,31 лв. и по партида № *****, за периода от 24.11.2020 г. до 22.06.2021 г. ответникът не бил заплатил 222,80 лв., представляваща стойността на предоставените услуги и 38,00 лв., лизингови вноски, като поради неплащане в срок на задълженията, по партидата е начислено обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2,00 лв., като общо дължимата сума възлизала на 262,80 лв. Тъй като ответникът не заплатил дължимите суми ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 806,27 лв. - главница, представляваща стойността на предоставените далекосъобщителни услуги, неустойка за предсрочно прекратяване на договора и лихва за забава в размер на 183,48 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но в заповедното производство длъжникът възразил. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като претендира установяване на вземане за главница до размер на 566,27 лв., поради отпадане на основанието за търсене на част от главницата, мораторната лихва в размер на 183,48 лв., начислена върху главница от 806,27 лв., като претендира разноски в исковото и заповедното производство. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, чрез процесуален представител в което иска се поддържа изцяло.

В дадения месечен срок ответникът е депозирал писмен отговор. В отговора предявения иск е оспорен изцяло, като се твърди, че преди да сключи договор с ищеца ответникът е поискал уверения, че в **************, където ще ползва услугите има покритие, както и че всички услуги, включително телевизия и интернет ще могат да бъдат ползвани в пълния им обем и едва след като получил такива уверения от служители на ищеца в ********* ответникът подписал договора. Твърди , че въпреки това се оказало, че в ********** няма обхват на мобилните телефони, съответно няма и сигнал за телевизия и интернет, за което уведомил ищцовото дружество и след като не получил съдействие, подал жалба до Комисията за защита на потребителите, а изпратена техническа комисия от ищеца установила, че действително в селото няма покритие на мобилния оператор. Предвид изложеното ответникът твърди, че за времето на действие на договора му с ищеца, по вина на последния той не е ползвал визираните услуги, поради което и не дължи плащане за услуги, които реално не са му предоставени и ползвани от него. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора, като моли съда да отхвърли иска.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 856 / 2023 год. на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и РСТ е издал 2 заповед за изпълнение за сумата от 806,27 лв., представляваща неизпълнени задължения по договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договори за продажба на изплащане, в периода 24.11.2020 год. – 22.06.2021 год. и за сумата от 183,48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от първия ден забава по всеки отделен счетоводен документ до 29.06.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 30.06.2023 год. до окончателното изплащане на главницата и направените в заповедното производство разноски. В заповедното производство длъжникът е възразил и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да установи вземането си по исков ред. Поради това и в изпълнение указанията на съда ищеца е предявил иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.

В исковата молба ищецът е заявил, че след издаване на заповедта и преди предявяване на иска за установяване на вземането длъжникът е върнал оборудването, което му е било предоставено за използване на услугите по договорите, поради което е предявил иска за установяване на главница в размер на 566,27 лв., а заповедния съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение за разликата над тази сума до пълния размер на главницата по заповедта от 806,27 лв.

Видно от приложените по делото писмени доказателства между ищецът и ответника е бил сключен рамков договор № ****** от *******, по силата на който ищеца е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги, срещу задължението на ответника да заплаща цената на предоставените му услуги по начин и в срок, посечени в договора и приложенията му и валидните ОУ. По силата на сключения договор ищецът е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги, както и устройства на изплащане, чиито цени са начислявани по 3 бр. партиди - № *****, № ****** и № *****. От приложените писмени доказателства се установява, че по партида № ***** предоставяната услуга е комплексна мобилна услуга за мобилен № ******** и е предоставено устройство на изплащане - Апарат Samsung А10 Bla+PH ТТЕС cl. Не се спори от страните, че поради пренасяне на услугата в мрежата на друг оператор, по искане на ответника, считано от 11.12.2020 год. договорът между страните за предоставените по тази партида услуги е прекратен. Ответникът признава обстоятелството, че услугите по тази партида са прекратени по негово искане, поради прехвърляне към мрежата на друг оператор. Видно е, че срокът за който са били предоставени услугите е бил 24 месеца, като прекратяването на договора поради прехвърляне на услугите към друг оператор е направено преди изтичане срока на договора, по искане на ответника, поради което и съгласно чл.7.1 от Приложение № 1 към договор № ****** същият носи отговорност да заплати на ищеца неустойка в размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси, както и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планово и от пазарните цени на устройствата, предоставени на лизинг, или сумата от 165,16 лв. ( виж приложени на л.9 – л. 10 счетоводни документи). При така установеното съдът счита за установено, че ищецът има вземане към ответника за сумата от 165,16 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за 3 предоставени по партида № ***** електронни съобщителни услуги.

От приложените писмени доказателства е видно, че по партида № ****** предоставяната услуга от ищеца на ответника е комплексна мобилна услуга за мобилен № ********* и по партида № ***** предоставяните услуги са комплексна мобилна услуга на мобилен № ********** и двойна пакетна услуга фиксирана телевизия № ****** и фиксиран интернет през мобилна мрежа на мобилен № *********, а продаденото на изплащане устройство е било Апарат Moto Е4 Plus Iron Grey. От приложените по делото фактури е видно, че за услугите, предмет на партида № ****** ответникът не е заплащал своевременно цената им, и за периода 24.11-.2020 год. – 18.05.2021 год. е останал задължен със сумата от 88,71 лв., като не се спори, че поради изпадането му в забава ищецът, считано от 08.05.2021 год. е прекратил договора и е преустановил предоставянето на услугите, като е начислил съгласно договора и ОУ неустойка в размер на 49,60 лв., или общо дължимата сума по тази партида възлиза на 138,31 лв. Установи се от приложените писмени доказателства, че за предоставени по партида № ***** услуги и устройство на изплащане ответникът също не е заплащал своевременно, като за периода 24.11.2020 год. – 22.06.2021 год. е останал задължен със сумата от 222,80 лв. – стойността на предоставени услуги, 38,00 лв. – дължими вноски за устройство на изплащане, а ищецът си е начислил и обезщетение за обработка на просрочено задължение в размер на 2,00 лв., или общото задължение, съгласно представените фактури възлиза на 262,80 лв.

Основното възражение на ответника в производството е, че не дължи плащане към ищеца по договора за посочените по-горе две партиди, поради неизпълнение на основното задължение на последния, а именно да му предостави реално визираните електронни съобщителни услуги, в това число и телевизия и интернет. Ответникът твърди, че мрежата на ищецът в населеното място, в което ползва услугите – ********** няма покритие, поради което и за целия период на действие на договора за предоставените по партиди № ****** и № ***** услуги, реално такива не са ползвани, поради липса на сигнал. В подкрепа на тези си твърдения ответникът е представил писмени доказателства, видно от които същият е уведомил писмено ищецът, че няма покритие в ********** и не може да ползва услугите, предмет на договора, като от искането, приложено на л.84 от делото, с дата 04.01.2021 год. се установява, че преди тази дата ответникът е подавал още два пъти сигнал до ищеца, че заплаща за услуги, които не може реално да ползва, като при липса на реакция от страна на ищеца ответникът е сезирал КЗП ( виж л.82 – л.83 от делото). По делото е приложен отговор от ищеца, без дата, от съдържанието на който е видно, че е в отговор на искане на ответника от 22.09.2020 год.. В отговора ищецът е посочил, че полага усилия за изграждане и оптимизиране на мрежата, както и че при извършена проверка не е регистрирана техническа невъзможност за ползване на услугите. Доколкото договора между страните предполага реално предоставяне на услугите, за да възникне задължение за тяхното плащане, както и предвид обстоятелството, че ответникът е заявил отрицателен факт, то в тежест на ищеца по делото по пътя на пълно и главно доказване е да установи, че за процесните периоди е предоставил и осигурил на ответника реално ползване на мобилна мрежа, телевизия и 4 достъп до интернет. Такива доказателства по делото не се представиха. Ищецът е приложил протоколи за инсталация на устройства за телевизия и интернет, които сами по себе си не могат да установят, че през монтираните устройства е преминавал сигнал и ответника реално е ползвал услугите. Реалното ползване на услугите не може да се установи и от представената справка от билинг системата на А1, а други доказателства от ищеца не са представени. Ищецът, въпреки указанията на съда, дадени с определението по чл.140 от ГПК не е представил категорични писмени доказателства, не е направил и доказателствени искания за установяване на фактите, които съдът е посочил, че следва да бъдат доказани – а именно, че е на лице основание за възникване на задължението на ответника, че същото е изискуемо и в какъв размер.