Решение № 55 от 31.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20241001000708 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 266502/14.03.2024 г. от „ЕВРОБУЛ“

ЕООД, ЕИК 040957193, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“, № 102, Бизнес център „Белисимо“, офис № 20 срещу Решение № 260025/02.02.2024 г., по т.д. № 2046/2018 г., на СГС, VI-22 с., с което са отхвърлени исковете за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС““ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Христофор Колумб“, № 43, при участието на подпомагащите го страни „ИНТЕРТРАНСПОРТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 203192472 и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК 000694286, да заплати сумата 75000.00 евро, дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Отговорност на спедитора“, обективиран в полица № 01600100000275/21.03.2017 г. и сумата 3250.00 евро, обезщетение за забава върху главницата, за периода 10.05.2018 г. – 04.11.2018 г., на осн. чл. 435 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.

Оспорва извода на съда, че ищецът е действал в качеството на търговски представител по силата на сключения спедиционен договор от 02.01.2017 г. и счита, че същият противоречи на съдържанието на Договора и на Общите 1 спедиторски условия на НСБС, приети по делото. Извършва анализ на клаузите на договора и извежда, че по силата на презумцията на чл. 8, ал. 4, изр. 2 на ОСУ на НСБС, която не била оборена в производството, спедиторът имал качеството на оператор и като такъв е сключил договор за превоз от свое име и за своя сметка, поради което и носи отговорност за доказаните щети от липси и повреди, произлезли в периода от приемането на стоките под негов контрол до предаването им – чл. 53 от ОСУ. Оспорва извода на съда, че белгийското дружество – товародател не е правоимащо да получи обезщетение лице, тъй като бил сключен договор за покупко-продажба при условията на доставка СРТ. Сочи, че подобно възражение, основано на франкировка СРТ, съдържаща се във фактури, издадени от товародателя, не е правено и поддържано в производството, нито от ответника, нито от подпомагащата го страна. Възражението, че товародателят – белгийско дружество не е правоимащо лице по см. на Конвенцията CMR, се основават на заявка-договор от 29.09.2017 г. за транспорт, поради което извежда, че съдът се е произнесъл по възражение, което не е било заявявано в процеса.

Оспорва извода на съда, че между белгийското дружество и ищецът е бил сключен договор за международна продажба на стоки, който се основавал единствено на обективирания израз „доставка СРТ“ в издадените проформа фактура № 969 и фактура № 970. Счита, че всеки договор може да съдържа клауза, която препраща към едно от задълженята уредени в ИНКОТЕРМС, без това да променя вида на сключения между страните договор. Поради неправилното определяне на вида на сключения договор, бил направен и неправилен извод, че с натоварването на стоката рискът от погиването й бил преминал върху купувача, поради което и белгийското дружество не е правоимащо да получи обезщетение. В този смисъл не били обсъдени твърденията на въззивника и представените във връзка с тях доказателства, че между товародателя и товарополучателя са били налице трайни търговски отношения свързани с изработката на килими и между тях бил сключен договор за изработка на килими с материали на клиента, които материали били индивидуализирани в проформа фактура № 969 и фактура № 970. Счита, че неправилно не са били допуснати поискани гласни доказателства за установяване съдържанието на правоотношението между товародателя и товарополучателя във връзка с процесния товар, с което било нарушението правото му да защити поддържаната теза, че белгийското дружество е правоимащо да получи обезщетение по силата на Конвенцията CMR.

По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“" АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“, № 43, депозира отговор вх. № 270340/02.05.2024 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Счита за правилни изводите на съда, направени в резултат на анализ на събраните доказателства. Поддържа всички направени възражения и твърдения в отговорите на исковата молба. Счита, че липсва причинна връзка между действията на спедитора-въззивник и настъпилото събитие – липса на товара. Сочи, че с организирането на превоза, при условията посочени от изпращача, въззивникът е изпълнил задълженията си по договора за спедиция, поради което не може да се ангажира отговорността му. Още сочи, че изплащането на обезщетение, съгл. договор за спогодба между спедитора и 2 изпращача-несобственик на стоката, за който изрично бил уведомен въззивника, че поради непредставяне на акт, удостоверяващ резултатите от образуваното досъдебно производство, произнасяне по претенцията е невъзможно, не можело да ангажира отговорността на застрахователя.

Поддържат се и възраженията, че въззивникът е действал единствено в качеството на комисионер, търговски представител по см. на ОСУ. Не били налице доказателства, че въззивникът се е задължил да изпълни превоза или да отговаря за него. Счита, че трайните търговски отношения между изпращача и получателя са неотносими към предмета на спора, поради което и направеното доказателствено искане не следва да бъде уважавано. По същество моли за отхвърляне на депозираната въззивна жалба.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, подпомагащата въззиваемия страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК

000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, депозира отговор вх. № 270297/02.05.2024 г., в който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Счита, че процесният договор от 29.09.2017 г. е „класически“ такъв за спедиция. Счита за ясно, че въззивникът не носи отговорност като превозвач, по см. на чл. 362 ТЗ, тъй като не е извършвал действия като такъв. Счита, че по делото не са били ангажирани доказателства ищецът да е обвързан от ОСУ на НСБС. Още счита за правилен извода на съда, че ищецът е действал като спедитор по отношение на изпращача и за него не се е породило задължение да удовлетворява понесения от последния загуба, тъй като не са налице доказателства да е налице неизпълнение или нарушение на задълженията на спедитор. Излага и допълнителни доводи в подкрепа на постановеното решение. По доказателственото искане на въззивника изразява становище за неотносимост, тъй като принципните вътрешни отношения и установени търговски практики са ирелевантни към процесното отношение.

2. Въззивна жалба вх. № 273485/13.06.2024 г., от „ЕВРОБУЛ“ ЕООД, ЕИК 040957193, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“, № 102, Бизнес център „Белисимо“, офис № 20 срещу Решение № 260075/02.05.2024 г., по т.д. № 2046/2018 г., на СГС, VI-22 с., с което е оставено без уважение искането му за допълване на постановеното Решение № 260025/02.02.2024 г., с произнасяне по претенцията за присъждане на законна лихва върху дължимата главница, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 250 ГПК.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“" АД, ЕИК 121265113 и подпомащата го страна

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ЕДНОЛИЧНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““

ЕАД, ЕИК 000694286, не депозират отговори.

В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените във въззивните жалби и отговорите оплаквания, доводи и становища.

Съставът на Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 126975/04.10.2018 г. на „Евробул“ ЕООД, ЕИК 040957193, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на 3

„Застрахователно дружество „Евроинс““ АД, ЕИК 121265113 да заплати сумата 75000.00 евро, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица

„Отговорност на спедитора“

№

01600100000275/21.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 3250.00 евро, представляваща законна лихва върху главницата, за периода 02.05.2018 г. – 04.10.2018 г., на осн. чл. 435 КЗ и чл. 108, ал. 1 КЗ.

Ищецът сочи, че между него и ответника е сключен застрахователен договор

„Отговорност на спедитора“, обективиран в полица №

01600100000275/21.03.2017 г., при условията посочени в полицата и по който дължимата на четири равни вноски премия в размер на 5916.00 лв. е била заплатена. Твърди, че по възлагане на Рожее Ванден Берге НВ, с която бил в трайни търговски отношения, организирал транспорт на стоки – килими, заготовка за килими, прежди и лепила по релация от Белгия до България. В тази връзка със Заявка-договор № P1739SLDB10/29.09.2017 г., възложил транспорта на „Интертранспорт Консулт“ ЕООД, с транспортно средство фургон – комплектен 13.60, рег. № ********/9000ЕС, с дата на товарене 29.09.2017 г. и срок на доставка 04.10.2017 г. От страна на превозвача била представена валидна застраховка „Отговорност на превозвача“, по полица № 3440170820000009/01.09.2017 г., сключена със „ЗЕАД „Булстрад ВИГ““ ЕАД.

Сочи, че на 29.09.2017 г. стоката била натоварена на превозното средство индивидуализирано в заявката и предадена от товародателя на превозвача, за което била издадена международна товарителница CMR. Още твърди, че на 05.10.2017 г. бил уведомен, че камионът все още не е пристигнал в разтоварния пункт и не могъл да осъществи контакт, както с шофьора на камиона, така и с превозвача. В същия ден ищецът уведомил органите на МВР, а на 10.10.2017 г. подал сигнал и в СГП, по който било образувано ДП № 446/2017 г. Сочи, че на 09.10.2017 г. уведомил и ответника за настъпилото застрахователно събитие, а именно пълната липса на товара, като на 18.10.2017 г. му представил всички документи, с които разполагал. На 13.10.2017 г. ищецът твърди да е уведомил и застрахователя на превозвача за настъпилото застрахователно събитие по застрахователната полица „Отговорност на превозвача“.

Твърди, че на 18.11.2017 г. товародателят отправил към ищеца претенция за заплащане на обезщетение за недоставения товар в размер на 86768.36 евро.

От своя страна твърди, че незабавно уведомил ответника за това и му представил копие от писмото. Сочи, че на 29.01.2018 г. отново уведомил ответника за преговорите си с товародателя и поискал неговото одобрение и съгласие при евентуално постигане на спогодба. С писмо от 05.02.2018 г. ответникът поискал представяне на документи, сред които и договор за спогодба и протокол за прихващане към него, с оглед произнасяне. Сочи, че на 12.03.2018 г. между товародателя и ищеца бил подписан договор за спогодба, по силата на страните се съгласили обезщетението за липсващия товар да бъде в размер на 75000 евро, която сума да бъде погасена чрез прихващане на изискуеми и ликвидни задължения на товародателя към ищеца. На 26.03.2018 г. бил подписан протокол, с който прихващането било извършено. За договореното обезщетение от страна на товародателя била издадена фактура № 186/13.03.2018 г. Още излага, че на 16.04.2018 г. отправил претенция към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 75000.00 евро, към която представил всички поискани от застрахователя с писмото от 05.02.2018 г., документи. В изпълнение на уведомление от 30.04.2018 г.