Решение № 67 от 04.04.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Шумен, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.а

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20243600500527 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.247 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 1452/05.03.2025 г. от „Дюра – Тайлс БГ“ АД, действащо чрез пълномощника си адв. С. С. при ШАК, с която се иска съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 30/20.02.2025 г. по в.гр.д.№ 527/2024 г. по описа на Шуменски окръжен съд. Излага, че на някои места в мотивите на съдебното решение – на стр.10, ред 24, стр.11, ред 5, 11, 38 и стр.12 ред 2 и 3, вместо „НПРС“ било изписано „ШРС“.

Освен това в диспозитива на съдебното решение на стр.13 ред 5 съдът осъдил ответника „Дюра – Тайлс БГ“ АД да заплати държавна такса върху уважената част от исковете за първата инстанция в размер на 149.16лв. и разноски за назначените експертизи в размер на 65,23лв. по сметка на „ШРС“, вместо на „НПРС“. Излага, че въпреки формираната воля на съда и убеждение, че е обжалвано първоинстанционно решене на НПРС, в посочените части от мотивите и диспозитива е изписана погрешно „ШРС“, като посочената грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.

В срока по чл.247, ал.2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от насрещната страна.

Настоящата инстанция констатира, че с решене № 30/20.02.2025 г. по в.гр.д.№ 527/2024 г., Шуменският окръжен съд е отменил решение №226/31.07.2024г. по гр.д.№381/2024г. по описа на НПРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от Р. Х. М. срещу „Дюра – Тайлс БГ“ АД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, в останалата му част, до пълния предявен размер като неоснователен, до размера на сумата от 3673.88лв., в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане мораторна лихва върху уважения размер 1 на главницата за периода от 06.02.2024 г. до 24.03.2024 г. като неоснователен до размера на сумата от 55.14лв. и в частта му, с която съдът е осъдил Р. Х. М. да заплати на „Дюра – Тайлс БГ“ АД разноски в производството пред НПРС до размера на сумата от 366.16лв., като вместо това постановил друго, с което е осъдил ответника „Дюра – Тайлс БГ“ АД да заплати на Р. Х. М., на основание чл. 200 ал. 1 от КТ сумата от още 3673.88лв., като частичен иск от иск, целия в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от трудова злополука настъпила на 6.02.2024г., ведно със законната лихва върху нея считано от 25.03.2024г., до окончателното плащане на сумата. Осъдил е „Дюра – Тайлс БГ“ АД да заплати на Р. Х. М. на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от още 55.14лв. представляваща мораторна лихва върху уважения размер на главницата за периода от 06.02.2024 г. до 24.03.2024 г. Потвърдил е решение №226/31.07.2024г. по гр.д.№ 381/2024г. по описа на НПРС в останалата му обжалвана част.

Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл по разноските, като е осъдил „Дюра – Тайлс БГ“ АД да заплати на адвокат Г. Г. Р. от САК на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. сумата от 600лв. с ДДС за процесуалното представителство по въззивната жалба от адвоката и в размер на 240лв. с ДДС за изготвяне на отговора на ищеца на насрещната жалба на ответника и за представителство по същия. С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК е осъдил ответника „Дюра – Тайлс БГ“ АД да заплати държавна такса по делото върху уважената част от исковете за първата инстанция в размер на още 149.16лв. и разноски за назначените експертизи в размер на 65.23лв. по сметка на ШРС и държавна такса по делото за въззивната инстанция в размер на 198.36лв. по сметка на ШОС.

Съдът констатира, че в последния диспозитив на въззивното решение - на стр.13, ред 5, с който е осъден ответника в първоинстанционното производство да заплати допълнително държавна такса върху уважената част от исковете за първа инстанция в размер на още 149,16лв. и разноски за назначените експертизи в размер на 65,23лв. по сметка на първоинстанционния съд, погрешно е изписал наименованието на първоинстанционния съд като „ШРС“, вместо правилното наименование „НПРС“. Аналогична грешка е налице и в мотивите на въззивното решение – на стр.10, ред 24, стр.11, ред 5, 11, 38 и стр.12 ред 2 и 3.

Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на чл.247 ГПК очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки могат да бъдат напр. погрешно посочване имената на страните, граници на имот, погрешни пресмятания на суми, пропускания да се отрази в решението формираната налична воля на съда, личаща от мотивите на решението и др.

От приложеното първоинстанционно производство – гр.д. № 381/2024 г., по описа на НПРС, постъпилите жалби, мотивите на въззивното решение, където се сочи кое е обжалваното решение е видно, че първоинстанционното дело е именно: гр.д. № 381/2024 г., 2 по описа на НПРС. Както се посочи по-горе, при изписване наименованието на първоинстанционния съд в последния диспозитив на въззивното решение и части от мотивите, погрешно е изписано „ШРС“, вместо „НПРС“. Посочената грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. В случая не е налице грешка при формиране волята на съда.

Предвид гореизложеното и на основание чл.247 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да бъде поправена очевидна фактическа грешка в решение № 30/20.02.2025 г. по в.гр.д. № 527/2024 г. по описа Шуменски окръжен съд, както следва:

В последния диспозитив на решението - на стр.13 ред 5, с който се осъжда „Дюра – Тайлс БГ“ АД да заплати държавна такса по делото върху уважената част от исковете за първата инстанция в размер на още 149.16лв. и разноски за назначените експертизи в размер на 65.23лв. по сметка на ШРС, вместо изписаното „по сметка на ШРС“, да се чете „по сметка на НПРС“, както и изписаното в мотивите на въззивното решение на стр.10, ред 24, стр.11, ред 5, 11, 38 и стр.12 ред 2 и 3, вместо „ШРС“, да се чете „НПРС“.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р.България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3