Решение № 303 от 10.05.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 309/2021
- Вид
- Решение № 303
- Подписан
- 10.05.2022
- В сила
- 10.05.2022
- Състав
- Иво Димитров, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 630, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 645, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 646, ал. 1, т. 1 и 3 · Търговски закон
- чл. 646, ал. 1, т. 1 и 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 303 гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Иво Димитров
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело № 20211001000309 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, подадени от ответниците в производството „В&ВГ ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД, ЕИК: 811202228 и ЕТ „Г. Т. – М. Т.“, ЕИК: 203958412 срещу първоинстанционно решение № 904337 от 30. 11. 2020 г., постановено от Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Единадесети състав по т.д. № 36 по описа на съда за 2020 г. в частта му, с която са признати за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК: 811202228, по исковете на синдика на "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД - в несъстоятелност, ЕИК: 811202228, с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 1 и 3 от ТЗ, прихващанията на обща стойност 11 000 /единадесет хиляди/ лева, направени на 05. 03. 2019 г. /1100 лева/, 02. 04. 2019 г. /1100 лева/, 08.
05. 2019 г. /1100 лева/, 08. 06. 2019 г. /1100 лева/, 09. 07. 2019 г. /1100 лева/, 06. 08. 2019 г. /1100 лева/, 05. 09. 2019 г. /1100 лева/ и 07. 10. 2019 г. /3300 лева/, между „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК: 811202228, и ЕТ „Г.
Т.-М. Т.“, ЕИК: 203958412, със законните последици по отношение на 1 разноските в производството.
Във въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната му част, иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените срещу жалбоподателите искове да бъдат отхвърлени, със законните последици.
Ответникът по жалбата оспорва същата.
Страните не претендират разноски във въззивното производство.
Във въззивната инстанция е изслушано и прието заключение на вещо лице /ВЛ/ по допусната съдебно счетоводна експертиза с ВЛ А. Ч..
В отхвърлителната му част първоинстанционното решение, като необжалвано от ищеца е влязло в законна сила.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:
Въззивните жалби, като подадени от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни .
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно по същество в обжалваната му част, поради следното:
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
2
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценявано от въззивния състав, съобразно релевираните от въззивниците оплаквания в жалбите им, както и при условията и в пределите, съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., първоинстанционно решение в обжалваната му част се явява, както се посочи, и правилно, поради следното:
Не се спори по делото, установява се и от служебна справка в публичния електронен търговски регистър /ТР/, воден от Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието, че с решение от 20. 02. 2019 г. по т.д. № 252 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Благоевград, е открито производство по несъстоятелност на ответника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК:
811202228.
Не се спори по делото, установява се от представените и неоспорени писмени доказателства – протоколи за прихващане, че всички процесни прихващания/действителността на това, извършено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество, не е предмет на въззивното производство/, са извършени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК: 811202228 – първото от тях е от 05.
03. 2019 г.
Отново не се спори, установява се и от всички събрани по делото и неоспорени писмени доказателства, че вземанията и задълженията – предмет на извършените и процесни прихващания /поне вземанията на дружеството в несъстоятелност, за насрещните такива на втория ответник – ЕТ, по делото произходът и времето на възникването им не са установени, но това и ирелевантно за действителността на процесните прихващания, на която се отразява и е достатъчно, като елемент от фактическия състав по делото да се 3 установи, че вземанията и само на несъстоятелния длъжник, са възникнали преди датата на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ/, са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Не се нито твърди, нито се установява, съответно – не се и спори по делото, че изявленията за прихващане в случая и за процесните такива прихващания, са извършени /същите са оформени в двустранни протоколи, което по принцип не е необходимо, за да проявят действието си, но и също по принцип не ги опорочава само заради това/, са извършени без участието на синдика на несъстоятелния длъжник.
Безспорно е както в теорията, така и в практиката, че прихващането има погасителен ефект и е способ за изпълнение на задълженията /така изрично и чл. 104, ал. 2 от ЗЗД/.
При така установеното по делото са налице са всички елементи на фактическия състав, сочещ на основателността на предявения от синдика на дружеството в несъстоятелност и уважен от първоинстанционния съд с решението му в обжалваната негова част, иск по чл. 646, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
645, ал. 2 от ТЗ иск – налице е направено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, поради което и същото, както и процесните прихващания, чрез които е реализирано, са нищожни, както това правилно е приел и първоинстанционния съд в обжалваното му решение.
Не се отразява на този извод констатираното от ВЛ по ССЕ във въззивното производство в заключението му, което заключение въззивният състав кредитира, като обосновано, обективно и основано на специалните знания на ВЛ обстоятелство, че към съответните дати на оформянето на протоколите за процесните прихващания /както автентичността, така и съдържанието им, включително досежно датата, не са оспорвани по делото/, страните не са имали взаимни задължения, които да са предмет на прихващане, както и че същите протоколи били съставени само за нуждите на счетоводствата на страните по тях. На първо място, счетоводството отразява търговските операции, а не обратно, при което не би могло каквото и да било счетоводно отразяване да валидира нищожни такива, които от юридическа 4 гледна точка са правно нищо. На следващо място, прихващания като процесните са изрично прогласени от закона за нищожни, при наличието на установения по делото да е реализиран фактически състав, и следва да бъдат също прогласени за такива с нарочно съдебно решение, в случай, че легитимирано лице сезира съда с иск, като настоящия, с цел правна сигурност, сигурност на оборота и в крайна сметка – довеждането до знанието на всички участници в този оборот на обстоятелството, че определени търговски операции /сделки/, въобще не са породили правни последици.
На изложеното, както и на основателността на иска, по никакъв начин не се отразява и също установеното от ВЛ по ССЕ обстоятелство, че задълженията, за погасяването на които фиктивно са съставяни протоколите за процесните прихващания, са всъщност заплатени по друг начин.
С оглед изложеното налага се извод, че въззивните жалби, с които настоящата инстанция е сезирана, се явяват допустими, но неоснователни, а обжалваното с тях първоинстанционно решение, като валидно, допустимо и правилно по същество в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено в тази му част, със законните последици.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 904337 от 30. 11. 2020 г., постановено от Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Единадесети състав по т.д. № 36 по описа на съда за 2020 г. в частта му, с която са признати за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК: 811202228, по исковете на синдика на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н./ с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 1 и 3 от ТЗ, прихващанията на обща стойност 11 000 /единадесет хиляди/ лева, направени на 05. 03. 2019 г. /1100 лева/, 02. 04. 2019 г. /1100 лева/, 08. 05.
2019 г. /1100 лева/, 08. 06. 2019 г. /1100 лева/, 09. 07. 2019 г. /1100 лева/, 06.
08. 2019 г. /1100 лева/, 05. 09. 2019 г. /1100 лева/ и 07. 10. 2019 г. /3300 лева/, между „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК: 811202228, и ЕТ „Г. Т.-М.
Т.“, ЕИК: 203958412.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6