Решение № 5730 от 08.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5730 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

П. Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от П. Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100503866 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 3925 от 27.02.2026г., постановено по гр.д. № 39766/2026г. по описа на СРС, 42-ри състав, е отхвърлен иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД, предявен от А.

Ю. Р. срещу „Национална електрическа компания“ЕАД,за признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 6462 лева ( 3303,97 евро ) неплатено възнаграждение по договор за управление за м.03.2025 г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 24600/2025 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав. Отхвърлена е и евентуалната искова претенция с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявена от А. Ю. Р. срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумата от 6462 лева ( 3303,97 евро ) обезщетение за вреди. С решението „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл.81 от ГПК на А. Ю. Р. сумата от 179,82 евро сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 26,43 евро сторени съдебноделоводни разноски за първоинстанционното производство.

„Национална електрическа компания“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Г. Д.

Г. сумата от 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Осъден е А. Ю. Р. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на „Национална електрическа компания“ ЕАД сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

1

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените главен и евентуален иск до размера от 1973,40 евро /3859,63 лева/, е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца А. Ю. Р., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че по предявения главен иск първоинстанционният съд не бил обсъдил заявения от него довод за нищожност на решението на едноличния собственик на капитала на „Национална електрическа компания“ ЕАД, с което е освободен от длъжност като неизпълнителен независим член на съвета на директорите на дружеството. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2025г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, противоречието със закона се преценява към момента на сключване на сделката и съдът бил длъжен да го констатира, като не зачете правните й последици. В случая това се отнасяло до решението като едностранно волеизявление на основание чл. 44 ЗЗД. Развива съображения, че цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика била неотносима към настоящата хипотеза, тъй като ищецът бил независим член на съвета на директорите на публично предприятие по смисъла на ЗПП и позицията му била функционално различна от тази на членовете на СД в разглежданите в практиката случаи. Счита, че от систематичното тълкуване на глава V от ППЗПП и в частност чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ППЗПП се извеждало, че възложител по договора за поръчка в случая не бил единствено БЕХ, а само заедно с АППК. Това било така, защото АППК участвала в процеса по избиране, номиниране и гласуване на независим член в органите на управление и контрол на „голямо“ публично предприятие, следователно нейното участие било необходимо и при прекратяване на договора с оглед спазване на ЗПП. С оглед на това счита, че договорното правоотношение продължава да съществува поради незавършена процедура за неговото прекратяване. На следващо място твърди, че нормата на чл. 24 ЗПП представлявала специална уредба на основанията за прекратяване на мандатното правоотношение спрямо ТЗ и ЗЗД, като основанията били изчерпателно изброени. В тази връзка счита, че прекратяването на правоотношението било извършено неправомерно, поради което се дължало процесното възнаграждение. Относно предявения евентуален осъдителен иск за имуществени вреди счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че такова не се дължало поради липса на доказателства за претърпени вреди. Вредите представлявали пропусната полза – сумата на неполученото възнаграждение по договора за месец март 2025г., която била установена с представения фиш.

Първоинстанционният съд следвало да съобрази и извършеното от ответника приспадане на изплатени суми за облекло, за каквото нямало основание. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД, в която са развити 2 съображения за нейната неоснователност. Счита, че съгласно Тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК на ВКС порочните решения на търговските дружества са отменяеми, а квалифицирането им като нищожни е допустимо само по критериите на ТЗ. В конкретния случай решението на едноличния собственик на капитала не било нищожно и се основавало на т. 18.12, вр. с т.

19 от договора за възлагане на управление. Сочи, че безспорно към настоящия договор се прилагали разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, съответно и възприетата за относима съдебна практика относно основанията за неговото прекратяване.

На следващо място развива съображения, че специалната уредба на ЗПП и ППЗПП касаела единствено провеждането на конкурсната процедура за избор на независим член, докато възникващите въз основа на това правоотношения се подчинявали на общите разпоредби на чл. 221, т. 4 ТЗ вр. с чл. 219, ал. 2 ТЗ.

Законът не предвиждал задължително другарство между едноличния собственик на капитала и АППК по отношение на сключването и прекратяването на мандата на независимия член на СД на публичното предприятие, напротив, в чл. 48, ал. 4 ППЗПП и чл. 50, ал. 1 ППЗПП било уредено кой орган избира измежду класираните кандидати или отхвърля всички тях. Освен това възложител по договора бил НЕК ЕАД, а не неговият едноличен собственик на капитала. Относно евентуалния иск счита за приложими нормите на чл. 287 и сл. от ЗЗД, в които случаи въпрос за неизпълнение не стоял и нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД била неприложима.

Оттеглянето на поръчката не било противоправно и не представлявало неизпълнение на договора, поради което не могло да се претендира обезщетение, съизмеримо с дължимото възнаграждение. Правилно съдът бил приел и претендираните вреди за недоказани, тъй като не бил установен техният размер и причинно-следствена връзка с евентуалното неизпълнение.

Конкретният размер на претенцията също бил недоказан, тъй като този размер не бил посочен в договора за управление, а се определял по реда на чл. 56, ал.

2 ППЗПП чрез бална оценка. Счита, че получаването на пълния размер на сумата за представително облекло за 2025г. било безспорно по делото и изявлението за неговото прихващане било отправено с връчването на фиша за месец март, в който било посочено приспадане на сумата от 1693,30 лева.

Моли съда да потвърди решението в обжалваните части. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

3

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По предявения главен иск установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно правоотношение между страните по договор за възлагане управлението на публично предприятие, по което изпълнява длъжност като независим неизпълнителен член на съвета на директорите; изпълнението на задълженията по правоотношението през процесния период; размера и изискуемостта на дължимото възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число фактът на валидно прекратяване на правоотношението, изплащане на дължимото възнаграждение, размерът и основанието на направените удръжки.

По предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже прекратяването на мандатното правоотношение на основание извън кръга на чл. 24 ЗПП, наличието на имуществени вреди за ищеца, техният размер, наличието на причинно-следствена връзка между прекратяването на мандатното правоотношение и вредите, както и тяхната предвидимост. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

Страните не спорят и от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че между „Национална електрическа компания“ ЕАД в качеството му на доверител и А. Ю. Р. в качеството му на довереник е сключен договор за възлагане на управлението на неизпълнителен член на съвета на директорите на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление № РД-ЧР-НЕК-4-2024 от 04.01.2024г., по силата на което на въззивника е възложено да участва в дейността на съвета на директорите на „Национална електрическа компания“ ЕАД, по управлението на дружеството в качеството му на неизпълнителен член на съвета на директорите, в съответствие с действащата нормативна уредба, устава на дружеството, правилата за работа на съвета на директорите, политиките и решенията на едноличния собственик на капитала на дружеството и решенията на съвета на директорите на дружеството в рамките на предоставените му пълномощия съгласно клаузите на договора. Срокът на договора е до 04.01.2029г. и същият влиза в сила от вписването на ТРРЮЛНЦ на решението на съвета на директорите на БЕХ ЕАД за избор на довереника /чл. 2/. В чл. 8.1 е предвидено, че основното месечно възнаграждение на довереника се определя по реда и условията на чл. 56 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия, а съгласно чл. 13.3 довереникът има право да ползва предоставена веднъж годишно от дружеството сума в размер на две минимални работни заплати за представително облекло, освен ако съгласно т. 1 по-горе не се предвижда поголяма сума. В чл. 18 са предвидени основанията за прекратяване на договора преди изтичане на срока, които почти изцяло преповтарят нормата на чл. 24 4

ЗПП като според чл. 18.12 договорът се прекратява преди изтичане на срока в други предвидени в устава на дружеството и закона случаи. Уговорено е в чл.

19, че прекратяването на договора влиза в сила от датата на заличаването на довереника в ТРРЮЛНЦ, а в случаите по т. 18.1 /смърт на довереника/ от датата на възникване на основанието.

Също така няма спор и от приетия препис-извлечение от протокол № 212025/14.03.2025г. на съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД се установява, че под т. 1.1 от дневния ред е прието единодушно решение за освобождаване като член на съвета на директорите на „Национална електрическа компания“ ЕАД без освобождаване от отговорност на въззивника А. Ю. Р.. Не е налице спор и по въпроса, а и от вписванията в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че жалбоподателят е заличен от партидата на дружеството като член на съвета на директорите на 20.03.2025г.

От приетите и неоспорени фишове за месеците януари, февруари и март на 2025г. се установява, че основната месечна заплата на жалбоподателя за тримесечието е била в размер на 6462 лева. От фиша за месец януари 2025г. и представеното и неоспорено преводно нареждане от 12.02.2025г. се установява, че за този месец, наред с дължимото възнаграждение, му е изплатена и сума за представително облекло съгласно чл. 13.3 от договора за възлагане на управление в размер на 2154 лева. Съгласно фиша за месец март 2025г. въззиваемият-ответник е определил дължимото възнаграждение за частта от месеца, през която договорът е бил в сила на 3877,20 лева, от която сума е приспаднат дължимият данък и пропорционална част от сумата за облекло съответна на останалата част от годината и след прибавяне на допълнителните плащания за храна и рехабилитация е определено възнаграждение за изплащане в размер 2470,41 лева. От приетото платежно нареждане от 07.07.2025г. е видно, че на посочената дата въззиваемата страна е превела в полза на жалбоподателя сумата от 2602,37 лева, представляваща дължимото възнаграждение за месец 03.2025г., ведно със законната лихва.