Решение № 626 от 23.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Велико Търново, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20254100100697 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищецът Г. Ф. твърди, че ответникът, при управление на МПС- мотоциклет, без да има необходимата правоспособност, на 10.09.2020г. в гр. Велико Търново, нарушил правилата за движение по пътищата и ударил с гумата на предното колело на мотоциклета преминаваща по пешеходна пътека пешеходка, като по непредпазливост причинил смъртта й. Твърди се , че вината на ответника е установена с влязла в сила присъда по НОХД № 177/2020г. на ВТОС. Пред ищеца във връзка с посочения по-горе инцидент била образувана преписка, като с решение на УС на ГФ била изплатена сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради настъпилата смърт на загиналото при инцидента лице, на сина на същата. Твърди се, че е изплатено обезщетение в размер на 120 000 лв. Предвид това ищецът, встъпвайки в правата на увредения срещу деликто отговорното лице, отправя искане към съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. – частичен иск от общо изплатените 120 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на процесния инцидент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът заема становище за недоказаност на исковата претенция. Твърди, че ищецът едностранно е определил размера на платеното от него обезщетение и че е бил лишен от възможността да участва в процеса по определянето му. Моли съда да отхвърли предявения иск .

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на ищеца, доводите на ответника и като прецени събраните по делото 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното :

С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта, че с влязла в сила Присъда № ПР-63/ 01.09.2020г. по НОХД № 177/2020г. на ВТОС ответникът А. Г. А. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че: На 10.09.2019 г., около 19:20 часа, в гр. Велико Търново, на *** (южно от кръстовище с ул. „Княз Александър

Батенберг“), при управление на моторно превозно средство - мотоциклет марка „КТМ“, 350 куб. см., с номер на рама ..., без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, изр. посл. от ЗДвП - като при възникнала опасност за движението - пресичаща платното за движение от запад на изток пешеходка Е.С. А.а от гр. Велико Търново, не намалил скоростта и не спрял незабавно при възникване на опасността за движението; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като при избиране скоростта на движение от 78,50 км/ч. превишил максимално допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч.; чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата като водач на нерелсово пътно превозно средство при приближаване на пешеходна пътека, не пропуснал преминаващата по нея пешеходка Е.С. А.а, в резултат на което я ударил с гумата на предното колело на мотоциклета и по непредпазливост причинил смърт на пешеходката Е. А.а, като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание по чл. 343, ал. 3, пр. 4, пр. 5 и пр. 6, б.

„б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. посл., чл. 21, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, вр. чл.

36, чл. 54 от НК му е наложено съответното наказание.

С протокол от 29.12.2020г. Управителният съвет на ищеца Г. фонд е приел решение, съгласно което се одобрява на С. Г. А. – син на загиналата при процесното ПТП Е.С. А.а да бъде изплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в следствие смъртта на неговата майка в размер на 120 000 лв. Тази сума е изплатена на А. с платежно нареждане от 05.01.2021г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства- показанията на свидетеля В. Г. А. – син на загиналата при процесното ПТП Е. А.а и брат на С. Г. А. . Същият установява с показанията си, че брат му С. е бил в много добри отношения с майка им. Към момента на инцидента той живеел във Велико Търново заедно с тяхната майка в едно жилище. Преди това живеел в различни населени места, но винаги поддържал връзка с майка си, говорели всеки ден по телефона. Двамата братя заедно плащали разходите на своята майка за ток , вода и консумативи. Грижели се за нея, като основните грижи поемал С.. Смъртта на майка им се отразила зле на С. А..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В. А., тъй като те са безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни 2 изводи :

Предявен е иск с правно основание чл.558, ал. 7 от КЗ, обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От данните по делото се установява, че ищецът е изплатил обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадало при ПТП лице, като пряк причинител на тези вреди се явява ответникът. По отношение вината на ответника и причинната връзка между неговото виновно противоправно поведение и настъпилата смърт на майката на лицето, получило обезщетение от ищеца, е налице влязъл в сила съдебен акт- цитираната по-горе присъда, който съдът е задължен да зачете съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

По отношение на това дали изплатеното от ищеца обезщетение е било дължимо на С. А., съдът намира следното :

С. А. като син на загиналата при процесното ПТП Е. А.а , попада в кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък – в случая майка, съобразно разрешението на т. 1 от ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС , което е приложимо и в конкретния казус.

Относно вида и размера на настъпилите за С. А. вреди, ищецът е доказал, че А. е претърпял изключително негативни емоции от внезапната загуба на своята майка. Към момента на нейната смърт той е живеел с нея и се е грижел за нея. Освен това по делото е установено, че между тях е съществувала много силна привързаност, поддържана и от двамата.

Изплатеното от ищеца обезщетение за претърпените от А. неимуществени вреди се явява адекватно с оглед интензитета на претърпените от него негативни емоции в следствие на загубата на неговата майка. То според настоящата инстанция е съобразено и с икономическата обстановка към момента на настъпване на процесното ПТП, а именно- септември 2019г.

Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

По категоричен начин от събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е изплатил в полза на сина на загиналата при посоченото по- горе ПТП обезщетение по смисъла на чл. 557, ал.1 от КЗ. В този смисъл са налице предпоставките, при наличието на които Г. фонд може да се суброгира в правата на пострадалото лице, на което е заплатил обезщетение, лихви и разходи по определянето и по изплащането на обезщетението. Сумите, които ищецът в настоящия случай претендира, според настоящия състав представляват именно обезщетение , изплатено за претърпени неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП.

В този смисъл исковата претенция с правно основание ч. 558 , ал. 7, която е частична, е основателна в предявената й част – за сумата от 50 000 лв. и следва да бъде уважена.

3

Основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата искова сума, тъй като ответникът не я е заплатил. Обезщетението за забава следва да се присъди, както е претендирано, от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата, доколкото няма данни регресна покана, да е изпратена от ищеца по повод вземането му по настоящия иск.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски по водене на делото пред първа инстанция в пълния им размер – 2100 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК .

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. чл. 558, ал. 7 от КЗ, А. Г. А. с ЕГН ********** да заплати на Г. ФОНД , БУЛСТАТ 121446665 сумата от 50 000 лв. ( петдесет хиляди лева), представляваща част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по частичен иск, предявен от Г. ФОНД, БУЛСТАТ 121446665 срещу А. Г. А. с ЕГН

**********, което обезщетение

Г. ФОНД, БУЛСТАТ

121446665 е заплатил на С. Г. А., за претърпени от него неимуществени вреди в следствие смъртта на неговата майка Е. А.а, причинена при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.09.2019 г., при управление на моторно превозно средство - мотоциклет марка „КТМ“, 350 куб. см., с номер на рама ..., изключителната вина за чието настъпване носи А. Г. А. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху същото, считано от подаване на исковата молба в съда – 10.07.2025г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 2100 лв. ( две хиляди и сто лева) разноски по водене на делото пред първата инстанция.

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4