Решение № 31 от 15.02.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Б., 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20221810102290 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищецът- “***” ООД, гр. С., твърди, че по силата на трудов договор No *** от *** г. е бил в трудово правоотношение с ответника Г. С. С., по което ответникът е заемал длъжността “работник, строителство”. Трудовият договор е сключен за неопределен срок с уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв. - минималната работна заплата за страната към датата на сключване на трудовия договор. Считано от 01.04.2022 с Постановление No 37 от 24.03.2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, минималната заплата за страната е увеличена на 710.00 лв., съответно месечното брутно трудово възнаграждение на Г. С. С. е увеличено на 710.00 лв. Твърди, че със заповед No *** г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” трудовото правоотношение е прекратено на основание на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като заповедта е връчена на ответника лично по телепоща на 26.08.2022 г. Предвид това и на основание чл.

221, ал. 2 от КТ ответникът дължи на работодателя “***” ООД обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В случая договореният между ищеца и ответника срок на предизвестието по трудовия договор е 30 дни, а месечното брутно трудово възнаграждение на ответника е 710.00 лв., колкото се явява и дължимото обезщетение по чл. 221, ал.

2 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 710.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ за неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор на основание дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

1

Ответникът- Г. С. С. от с. Т., общ. Б., в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. К. К., оспорва иска като неоснователен. Сочи, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор на ответника е записано, че управителят на дружеството действа чрез пълномощник, без да е представено по делото самото пълномощно. Ако пълномощникът не е имал право да прекратява трудовия договор, то същият не е прекратен. Твърди, че съгласно представения трудов договор трудовото възнаграждение на ответника е 650.00 лв., като не е представен анекс към договора за увеличаване на трудовото възнаграждение, нито други доказателства за изплащаното му възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверени копия на Трудов договор No ***/*** г. и длъжностна характеристика към него, между страните е съществувало трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по което ответникът е заемал длъжността “Работник, строителство”, с основно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв.

Със Заповед No *** от *** г. на управителя на “***”, подписана за работодател от Ц.Д.С. – пълномощник, на ответника е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, и трудовото правоотношение със същия е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че служителят дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1 месечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието – сума в размер на 710.00 лв. Заповедта е връчена на ответника на 26.08.2022 г., видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне.

Видно от заверено копие на пълномощно с нотариално заверка на подписите от 10.03.2022 г., със същото А.В.В., в качеството си на управител на ищцовото дружество, е упълномощил Ц.Д.С. с права да представлява дружеството, включително с правото да налага всички дисциплинарни наказания по КТ, както и да подписва заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение.

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице М. Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ на работодателя, изчислено по правилата на чл. 228, ал. 1 от КТ, е 710.00 лв. Заключението не е оспорено от страните, като съдът го приема за компетентно и обективно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Претенцията на ищеца по настоящото производство е за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя – ответник 2 по делото, за 30-дневния срок на предизвестието. Следователно предпоставка за дължимост на претендираното обезщетение е да е налице прекратяване на трудовото правоотношение на страните поради дисциплинарно уволнение на ответника. В случая съдът намира за установено, че трудовото правоотношение на страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение на ответника със Заповед No *** от *** г. на управителя на ищцовото дружество. Предвид така посоченото основание, на което е прекратено трудовото правоотношение, то по силата на чл. 221, ал. 2 от КТ ищецът- работодател има право на обезщетение от ответника- работник/служител при прекратяване на правоотношението. С оглед безсрочния характер на трудовото правоотношение, то е приложима разпоредбата на чл. 221, ал. 2, предл. 1- во от КТ, а именно дължимото от работника обезщетение е в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Последният, по силата на чл. 326, ал. 2 от КТ, е 30 дни, като по делото няма доказателства страните да са уговорили по-дълъг срок . От заключението на вещото лице М. Б. по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на това обезщетение е 710.00 лв.

При това съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало право на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение на ответника, като вземането му е в размер на исковата сума от 710.00 лв. От страна на ответника не са представени доказателства за заплащането му на ищеца, като липсва и твърдение в тази насока.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че поради липса на представено пълномощно за упълномощаването на подписалия заповедта пълномощник, то ако пълномощникът не е имал право да прекратява трудовия договор, трудовото правоотношение не е прекратено, доколкото в хода на производството по делото е представено пълномощно с нотариално заверка на подписите от 10.03.2022 г., видно от което със същото А.В.В., в качеството си на управител на ищцовото дружество, е упълномощил Ц.Д. Заповед No *** от *** г. с права, сред които да представлява дружеството, включително с правото да налага всички дисциплинарни наказания по КТ, както и да подписва заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение.

Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на ответника относно размера на претендираното обезщетение, предвид това, че по трудов договор трудовото възнаграждение на ответника е 650.00 лв., като не е представен анекс към договора за увеличаване на трудовото възнаграждение.

Съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Общоизвестно е обстоятелството, че с Постановление No 37/24.03.2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, считано от 01.04.2022 г. минималната заплата за страната е увеличена на 710.00 лв., поради което и размерът на месечното брутно трудово възнаграждение на ответника е съответно увеличено на 710.00 лв. Така и от заключението на вещото лице Б. по приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че изчислено по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ, то дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ е в размер на 710.00 лв.

3

Предвид всичко изложено предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по настоящото дело в размер на 600.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 150.00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. С. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т., общ. Б., махала “***” No ** на основание чл. чл. 221, ал. 2 от КТ да заплати на “***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “***”, кв.

“***”, ул. “***” No 2** представлявано от управителя А.В.В., сумата от 710.00 лв.

/седемстотин и десет лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работодателя при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 30.12.2022 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/ за направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която може да се платят присъдените суми:

IBAN: BG6**, BIC: PRCBBGSF

Титуляр: “***” ООД

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4