Решение № 4667 от 15.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4667 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110127029 по описа за 2023 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът А. Ч. твърди в исковата молба и молба – уточнение от 29.5.2023г., че е страна по договор за откриване и обслужване на сметка за всеки ден и предоставяне на банкови услуги за физически лица от 202.2019г. и договор за издаване и обслужване на пакет комфорт с безконтактна дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за физически лица от 12.1.2018г. , като сочи, че чрез използване на интернет банкиране наредил на 7.2.2023г. в 21,11ч паричен превод към чуждестранна банка Wise Europe SA в размер 761 щ.д., като твърди, че няколко минути след това решил да отмени превода, като веднага се обадил на телефон за контакт на банката – ответник ***, като заявил на служител на ответника, че се отказва от направения превод и изложил всички обстоятелства. Бил информиран, че отказът не може да се извърши с телефонно обаждане, а е необходимо да се посети клон на банката. Служителят го уверил, че преводът ще отнеме няколко дни, и има 12 дни да канселира същия. Твърди, че на 8.2.2023г. в 9,00 часа отишъл в клон на банката, като му било съобщено, че преводът е извършен. Служител му посочил, че следва да подаде заявление за възстановяване на сумата, за което се следва такса 45 евро, която се удържа от банковата му сметка. Към 13.3.2023г. бил уведомен, че парите не са възстановени. Твърди, че подал жалба, на която получил повторен отказ. Сочи, че претърпял имуществени вреди, въпреки своевременно подаденото заявление, че иска да откаже превода, като предявява осъдителни искове за връщане на сумата 1435,96 лева – левова равностойност на 761 щ.д. и сумата от 45 евро, като претендира заплащането й от ответника. С уточнителната молба сочи, че е страна по посочените договори, като съгласно чл.323 ОУ за платежни сметки и услуги, дебитни карти и КВС онлайн за физически лица, ответното дружество отговорност 1 за неизпълнена или неточно изпълнена платежна операция.

Ответникът оспорва иска като неоснователен, с доводи, че с декларации към 12.1.2018г.и 20.2.2019г. ищецът е декларирал, че приема ОУ, че от 12.1.2018г., по силата на договор за пакет комфорт, ищецът е започнал да използва услугата онлайн, като с договора от 20.2.2019г. е декларирал онлайн банкиране, с потвърждаване на операции със смс на мобилен номер. Твърди, че трансакцията е реализирана чрез мобилно банкиране от ищеца на 7.2.2023г. в 21,11 часа, по воля и желание на ищеца, не се твърди да е без негово съгласие или в резултат на измама. Ищецът се обадил в кол центъра в 22,12часа, като действително му било обяснено, че нареждането следва да се оттегли в писмена форма. Твърди, че въз основа заявлението, е отправил съобщения до банката – кореспондент, с искане за канселиране, която уведомила ответника, че са направени опити за свързване с банката на получателя, с искане за връщане, но не са получили отговор. Затова е препоръчано наредителят да установи контакт с получателя, за което ищецът е уведомен. Ответникът счита, че приложима е разпоредбата на чл.70,ал.1 ЗПУПС – операцията е извършена от ответника по нареждане на ищеца, поради което е „разрешена“, поради което и приложима е ал.4 на същата разпоредба, защото счита, че по силата на чл.23 ОУ моментът на получаване на платежното нареждане от банката, е и декларираното му съгласие, което обстоятелство е прието за приложимо и когато нареждането е извършено чрез интернет банкиране. Счита, че изложеното води на извод за приложимост на чл.85,ал.1 от ЗПУПС, и нареждането е неотменимо. Сочи, че за него по ОУ не съществува задължение за изпълняване на нареждания за отмяна на наредени от клиента преводи. Събраната такса се дължи за разглеждане на заявлението, съгласно Тарифата, приложима въз основа чл.20 ОУ. Твърди, че след излъчване на операцията, същата не е под контрола на банката, като за него се е създала единствено възможността да отправи искане за връщане на сумата, което е сторено, като тази възможност е на кореспондентската банка, за които действия твърди, че е начислена и таксата. Относно уточнението, сочи, че приложима е чл.90,ал.1 ЗПУПС, и чл.31 ОУ, като счита, че е изпълнил точно нареждането на ищеца. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на страните, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните са сключени два договора, при ОУ, приети от ищеца, при ответното дружество ищецът поддържа банкова сметка, обвързана с интернет банкиране, че ищецът, на 7.2.2023г. в 21,11ч, използвайки интернет банкиране, е наредил паричен превод към чуждестранна банка Wise Europe SA в размер 761 щ.д., че на същия ден, ищецът е позвънил на номер ***, като заявил на служител на ответника, че се отказва от направения превод и изложил всички обстоятелства че ищецът бил информиран, че отказът не може да се извърши с телефонно обаждане, а е необходимо да се посети клон на банката, че до 8.2.2023г. преводът е осъществен от ответната банка в полза на получателя, че на 8.2.2023г. при посещения в клон на банката, ищецът бил информиран, че преводът е осъществен, 2 както и че на същата дата е подадено от него заявление за възстановяване на сумата, че към 13.3.2023г.,във връзка със заявлението за възстановяване на сумата, ответната банка удържала от банковата сметка на ищеца такса от 45 евро, че на 20.4.2023г ищецът е уведомен от ответника, че сумата не може да му се възстанови, както и че левовата равностойност на сумите 761 щ.д. и 45 евро към предявяване на иска възлиза на 1435,96 лева.

По делото е представено платежно нареждане – копие, от интернет банкиране, видно от което, ищецът Ч. е наредил чрез използване на интернет банкиране на 7.2.2023г., в 21,11часа,плащане в полза на чуждестранно дружество, в банка извън Република България, на сумата 761 щ.д. Ответната банка не оспорва твърдението на ищеца, че е позвънил в колцентър на банката на същия ден. СРС допусна изслушването на СТЕ, която да снеме запис, поради което, и с оглед приетото в предходното изречение, по- долу съдът приема, че разговорът е с ищеца. От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза, от 20.11.2023г. е видно, че във вътрешната софтуерна система на ответната банка е записано обаждане от ищеца, проведено на 7.2.2023г. в 22,12 часа, при което ищецът сочи, че е направи превод към чуждестранна банка с посочване на име, който превод иска да се прекрати, да не се изпълни, като служителят сочи на ищеца, че трябва да посети офис в работно време, като по телефон не може да се канселира. Ищецът пита колко време ще отнеме на превода да бъде обработен, а служителят сочи, че ще отнеме два работни дни, което е стандартното време за обработка на банкови преводи. Служителят сочи на ищеца, че на следващия ден следва да отиде в офис. Ищецът пита за препоръка кога да отиде, служителят сочи, когато е удобно. Ищецът пита дали до края на утрешния работен ден преводът ще е извършен, като служителят потвърждава, че няма да е извършен. Ищецът пита дали ако отиде на следващия ден около 16 часа, преводът може вече да е одобрен, а служителят сочи, че не може да е одобрен, защото е нареден превод за чужда банка и те не се обработват толкова бързо. Служителят казва ищецът да посети офис в 16 часа.

От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза от 29.9.2023г. е видно, че в информационните системи на ответника е налична информация за платежно нареждане, създадено от ищеца / изпратено от него/ чрез системата за мобилно банкиране на ответника на 7.2.2023г. в 21.11.25часа, което е било потвърдено / подписано/ от ищеца чрез мобилно приложение на банката на 7.2.2023г. в 21.11.53часа. Вещото лице сочи, че веднага след подписване на нареждането, то се записва в база данни на банката, а обработката му – проверка, осчетоводяване и изпращане пред междубанкови системи се случва в първия възможен момент – обикновено в същия или на следващия работен ден, в работно време / след 8 сутринта/. По платежното нареждане, банката е получила и записала нареждането след подписването му, като неговата обработка е започнала на следващия работен ден 8.2.2023г. в 8,02 часа. Вещото лице е изготвило таблица / екранна снимка/ от системата на ответника, като от нея е видно, че обработката е продължила от 8,02 часа до 10,34часа. По – долу вещото лице транскрибира вписването, като сочи, че в 8,04часа служител на банката е отворил нареденото плащане, което отново е отворено в 8,13 часа.

3

Вещото лице сочи, че плащането е било разрешено от служител на банката в 8,13 часа и веднага след това, в същия час и минута, системите на банката са започнали изпълнението му , в 8,37 часа междинна информация за плащането е получена, а в 9,29 часа официално е получено потвърдение, че плащането е било обработено от международна система за междубанкови трансакции Суифт.

От неоспорената от страните и приета от СРС СТЕ от 16.1.2024. се установява, че записи от видеонаблюдение на банковия клон не пази записи от 8.2.2023г.

По делото е представено заявление/искане по бланка на банката, в което е вписано от страна на ищеца, че на 7.2.2023г. е направено нареждане по чудестранна сметка в размер 761 щ.д., след минути, ищецът е решил, че искал да се откаже от превода, позвънил на колцентър, за да канселира превода. Било му обяснено, че това може да се служи в офис на банката в близките два дни, тъй като преводът е към чуждестранна банка, той ще се обработва няколко дни и има време да се реагира. На 8.2.2023г., ищецът посетил клон на банката за да канселира превода, и се прави искане, преводът да бъде канселиран.

Заявлението носи името на служител О. С., на него е поставен мокър печат с дата „8.2.2023г. и преди 15часа“ – изписано на печата.

Съдебно – техническа експертиза от 29.9.2023г е работила и върху посоченото в предходния абзац заявление. По него, вещото лице сочи, че в клона няма нито хартиен, нито софтуерен регистър, чрез който да се отразяват входящите документи на клиентите, поради което е невъзможно на вещото лице да даде отговор на поставения въпрос, кога, в колко часа е отразено искането за отказ от ищеца.

В исковата молба се твърди, че клонът е посетен от ищеца в 9,00 часа.

С оглед установеното от вещото лице, че регистър в клона не се води, и изявлението на ответната банка, в изпълнение на задължението й, вменено от съда по чл.190 ГПК, с определение от 2.1.2024г. да представи по делото документ от който дае видно в колко часа е подадено заявлението и в колко часа е отразено подаването му, и е обработено заявлението от страна на банката, и дадения отговор, с молба № 375340/29.12.2023г., че банката не разполага с входящ регистър, в който да отразява часове на подаване и отразяване на заявленията /исканията, СРС допусна до разпит свидетелят О. С.

Свидетелят сочи, че след като ищецът й обяснил какво иска да направи / да канселира валутен превод/, му дала бланка, в която да опише какво иска, като провела разговор със служители на банката, отдел „плащания“, във връзка с въпрос дали ще има такса. С. описва механизма на обработка на писменото изявление - сочи, че след това, молбата се изпраща до посочения отдел, където се входира и обработва. Свидетелката провела и разговорът по телефона с ищеца, в смисъл, че не достагали средства в сметката за заплащане на таксата, като ищецът бил поканен да внесе средства, за да се удържи таксата.

Разговорът бил проведен на следващ или по- следващ ден.

Свидетелката сочи, че ищецът посетил офиса преди обяд, по – скоро сутринта.

След като ищецът подал молбата, свидетелката я сканирала и изпратила по имейл на 4 отдел „плащания“, което се случило почти непосредствено след плащането. Свидетелката сочи, че е сканирала молбата и я е препратила преди обяд. Ответникът е представил отговор по оплакване № 31118/15.3.2023г., в който сочи, че е направена проверка и ищецът следва да се свърже с получателя на сумата.