Решение № 2957 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2957 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100506294 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца "Минолби" ЕООД срещу Решение № 3604/04.03.2025, постановено по гр. д. № 65240/2024 г. по описа на Софийски районен с ъ д , 177-и състав, с което е отхвърлен предявения от "Минолби" ЕООД срещу "А1 България" ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1,80 лв. с ДДС, представляваща платена при начална липса на основание, при неправилно начисляване от ответното дружество на месечни абонаментни такси за мобилни услуги по посочената фактура № 442069299, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца.

В депозираната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Във въззивната жалба се излагат и следните съображения: издаването от страна н а „А1 България“ ЕАД на кредитно известие съдът правилно приел за безспорно, но неправилно заключил, че липсва връзка между КИ и Справката, издадена от ответника, в която същото е посочено. Съдът при нарушение на процесуалните правила не е изискал представянето на процесното КИ от страна на ответника, поради което това доказателствено искане е повторно поискано за събиране от въззивния съд. Въззивникът счита, че издаването на КИ и посочването му от страна на ответника пред ОД на МВР във връзка с извършвана проверка по повод жалба на ищеца недвусмислено сочи на извънсъдебно признание от страна на ответника, че процесната сумата е била надвзета от него и се дължи нейното връщане именно на "Минолби" ЕООД. Твърди се, че ответникът е приел плащането по 1 фактурата без възражения, а в ОИМ изрично се признавало, че ответника е получил плащане по процесната фактура, като самото издаване на кредитно известие към ищецът доказвало, че ответникът признава именно ищеца за платец, а не неизвестно трето лице. Поддържа се също, че първата инстанция неправилно приложила правилата за разпределение на доказателствената тежест, тъй като ответника като издател на КИ е следвало да докаже, че сумата по него е реално възстановена на ищеца или евентуално, че не дължи нейното връщане. Такова доказване ответника не провел, поради което постановения съдебен акт, се явявал неправилен. По изложените съображения въззивникът моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – "А1 България" ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Твърди се, че ищецът не доказал, че фактически е платил процесната сума със свои средства, което било задължително условие за уважаване на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗ. Твърди, че ищецът следвало да докаже, че именно той е обеднял за сметка на ответника. В тази връзка поддържа, че активно легитимиран да иска връщане на пари е само този, който реално е платил/обеднял, а не просто посоченият във фактурата длъжник. Твърди, че ищецът не би могъл да е платец по процесната фактура, тъй като от декларираните от ищцовото дружество данни в ТР и НАП било видно, че дружеството не е правило разходи след 2020 г., вкл. за плащане на процесната фактура, нямало служители, които евентуално да са имали задължения да боравят със служебни пари и да извършат плащанията за сметка на ищеца.

Намира, че неоснователно ищеца твърдял, че с издаване на КИ, ответника е признал, че платец по процесната фактура е именно „Минолби“ ЕООД. Счита, че кредитното известие е единствено счетоводен документ, който не доказва кой е действителният платец на процесната сума. По изложените съображения моли решението на СРС като правилно и обосновано, да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, въззивния съд счита следното:

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът не е успял да установи при условията на пълно и главно доказване основния елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – че процесната сума е била заплатена от него, респ. че със същата ищцовото дружество е обедняло за сметка на обогатяването на ответника.

В първоинстанционното и настоящото въззивно производство страните не спорят, че 2 между "А1 България" ЕАД в качеството му на оператор и "Минолби" ЕООД в качеството му на абонат, е б и л сключен договор за доставка на електронно съобщителни услуги № 503554975, към което е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021 г. В приложението са уговорени тарифните планове за мобилна услуга № 0877254564. Между страните няма спор също, че за посочената мобилна услуга, за отчетния период от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., „А 1 България“ ЕАД е издало фактура № 442069299/04.01.2022 г., на обща стойност 78,54 лв., с краен срок за плащане 03.02.2022 г. В отговора на исковата молба, ответника изрично признава, че е получил плащане на сумата по фактурата. Горните обстоятелства се установяват и от приетите от СРС писмени доказателства. Основното възражение на ответника, заявено и в настоящото производство е свързано с това, дали ищеца е фактическия платец на сумата, т.е. той ли е субекта, който се е обеднил със сумата от 1,80 лв.

- надплатената част от стойността на фактурата.

Видно от приложението към фактурата, начислените месечни такси за мобилния номер е в размер на 6,75 лв. без ДДС за тарифен план А1М клас S. Установява се от Приложение А към процесната фактура, че за периода на отчитане имало нов Тарифен план, поради което за част от периода (от 20.12. до 27.12.2021 г.), ответника е извършил двойно начисляване за предоставените услуги, съответно по старата и новата тарифа.

В производството пред въззивния съд, ответника е представил и съдът е приел като доказателства извлечение от билинг /счетоводната/ система на „А1 България“ ЕАД и справка за плащания по фактура № 442069299/04.01.2022 г., от които се установява, че в срока за плащане стойността по процесната фактура е била платена, магазин на „А1 България“ в гр. Бургас, като не се съдържат данни за конкретния платец. Няма спор обаче, че партидата по която е извършено плащане е създадена на името на „Минолби“ ЕООД, който е единствения клиент, на който се предоставят посочените в Договор № 503554975 мобилни услуги.

От приетото от първоинстанционния съд извлечение от счетоводната система на ответника се установява, че „А 1 България“ ЕАД са издали кредитно известие № 652959204/31.01.2022 г. за сумата от 1,50 лв. с ДДС, което е отнесено по партидата на клиента „Минолби“ ЕООД и е във връзка с фактура № 442069299/04.01.2022 г., която към датата на издаване на КИ е със статус „затворена“, т.е. платена.

Сумата по КИ е със знак „-„ , което означава, че сумата е за възстановяване на клиента.

По делото обаче няма доказателства сумата по КИ да е реално върната на ищеца/клиента „Минолби“ ЕООД. Самото издаване на КИ обаче според съда има характер на извънсъдебно признание, че ответника е надвзел, а ищеца надплатил в повече от дължимото, във връзка с ползваните от него мобилни услуги, за отчетния период 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г.

Следователно, независимо кое лице е извършило плащането, то няма спор, че погасяването е било в полза на ищеца „Минолби“ ЕООД. Съобразно разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника /какъвто не е процесния случай/. В тази хипотеза, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението, за връщане на платената сума.

Плащането от трето за правоотношението лице, е допустим от закона способ за погасяване на парични задължения, като в случая дори и да се приеме за доказано, че плащането не е осъществено от „Минолби“ ЕООД или негови служители, а от лице, което не може с действията си да ангажира имуществената сфера на ищеца, то това изпълнение би породило евентуално право на фактическия платец да търси връщане на платената сума от облагодетелствания длъжник /ищеца в производството/, които облигационни отношения обаче нямат връзка и касателство с отношенията по повод процесния договор за мобилни услуги с № 503554975, който съществува между страните в производството.

3

Изводът който се налага е, че имущественото разместване е настъпило пряко в правната сфера на страните в производството – като мобилният оператор /ответника/ е получил в повече сумата от 1,80 лв. за погасяване на задължението на "Минолби" ЕООД, което пък от своя страна е обедняло с посочените парични средства.

Във всички хипотези на неоснователното обогатяване, правото на връщане възниква за лицето, което е извършило недължимото плащане, а не за лицето, което е било задължено да го извърши по силата на правоотношението между страните - в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. 717/2006 г., I т. о., ТК; решение № 29/28.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1144/2010 г.; решение – 182/15.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 3322/2017 г. и др.

Фактът на плащане от трето лице, обаче, не може да се предполага, а подлежи на пълно доказване от страните по делото, като доказателствената тежест е за страната, която го твърди.

За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване, че е платил процесната сума на ответника, с оглед на което неговото собствено имущество е намаляло с нейния размер, а имуществото на ответника се е увеличило. В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основание за имущественото разместване – съществуването на валидно правно задължение, за чието погасяване е извършено плащането.

От представените по делото косвени доказателства, в т.ч. признанието на ответника в ОИМ, че е получил плащане на стойността на процесната фактура, ценени в тяхната съвкупност съдът приема, че ищеца е доказал извършено плащане, но ответника не е провел успешно доказване на възложените в негова доказателствена тежест факти и обстоятелства.

Напротив, възраженията му по иска основно почиват на предположения и хипотези, че след като ищецът нямал толкова служители, колкото са използваните от него мобилни номера, то мобилните услуги са били ползвани от трети лица. Това от своя страна е породило и следващото предположение, че след като трети лица са ползвали мобилните услуги, то те са и заплащали задълженията за тях вместо "Минолби" ЕООД. Тези житейски предположения, обаче, не намират опора в доказателствената съвкупност по делото и не се установяват безспорно.