Решение № 100 от 17.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000778 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от Н.З.К., **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 148/2022 г. на П. окръжен съд решение № 322 от 19.10.2022 г., с което Н.З.К., **** е осъдена да заплати на „М.Б.А.Л.

П.Х.” ЕООД, ЕИК *********, ****, следните суми:

- 109 041 лв., ведно със законната лихва върху от завеждане на делото на 14.03.2022 г. до окончателното й изплащане представляващи неплатената сума за болничната медицинска помощ, оказана през месец май 2018 г., по клинични пътеки и амбулаторни процедури, съгласно сключените между страните по делото договор № 164277 от 01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по КП и договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, която е над утвърдената стойност на разходите за м. май 2018г. по Приложение № 2 - неразделна част от процесния договор № 164277 от 01. 06. 2018 г.,

- 33 199,58 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 11.03. 2019 г. до 10.03. 2022 г., 1

- 10 064,63 лв., представляващи направени разноски по внесена държавна такса и платено възнаграждение за адвокат.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, иска се отмяната му и постановяване на решение отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 11.03.2022 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „М.Б.А.Л.

П.Х.” ЕООД, ЕИК *********, **** искова молба против Н.З.К..

В обстоятелствената част на същата се казва, че ищецът е лечебно заведение за болнична помощ регистрирано по ТЗ и по ЗЛЗ с регистрационен № 1626211048.

Сочи се, че в това му качество с ответника били сключени Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 164277 от 01.06.2018 г. със срок на действие, срокът на НРД за медицинска дейност за 2018 г., т.е. в сила от 01.04.2018 г. и Д оговор № 164758/01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури също в сила от 01.04.2018 г. По същите ответникът като възложител поел задължение да заплаща извършените и отчетени болнична медицинска помощ и амбулаторни процедури до 25-то число на месеца, следващ отчетния.

В тази връзка се сочи, че до подаването на исковата молба Н. не е изпълнила изцяло задължението си да заплати сумата от 109 041 лв., представляваща част от стойността на извършена болнична помощ по клинични пътеки и за амбулаторни процедури през м. 05.2018 год. по процесните два договора.

По отношение на извършените болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури е посочено, че са над утвърдената стойност на разходите за посочения месец на 2018 г. по приложение № 2, което е неразделна част от договорите. Уточнено е, че за същите след приключването на м. 05.2018 г. не били издавани фактури и спесификации, тъй като договорните разпоредби позволявали на изпълнителя да отчита с финансово2 отчетни документи дейности на стойност в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид договор. По тази причина на 12.06.2018 г. било поискано от Директора на Р.П. да бъде извършена актуализация на стойността на разходите за БМП и да бъде увеличен размерът на месечните стойности, тъй като за първото полугодие на 2018 г. се наблюдавала тенденция за изчерпване на определения от Н. ресурс още през първата половина на месеца поради увеличения брой пациенти, които са хоспитализирани в спешен порядък. Това искане било оставено без уважение, с позоваване на принципа за спазване на финансова дисциплина.

Искане в подобен смисъл било направено и на 10.07.2018 г. ищецът отново поискал коригиране на месечните стойности и прилагане на чл. 14 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал.1, ал.2 и 3 от ЗБН. за 2018 г. С писмо от 01.08.2018 г. било отговорено, че разпоредбата на чл. 14 от Правилата е неприложима, тъй като нямало неусвоени суми.

В тази връзка от страна на ищеца в ИМ са изложени съображения, че клаузите от процесните договори предвиждащи да се отчитат и заплащат дейности, чиято стойност е до месечната такава и да се отказва заплащането на тези извършени след превишаването са нищожни поради противоречието им със закона. В подкрепа на това е направен подробен анализ на разпореби на Конституцията на РБ, ЗЗО, ЗЗ, ЗБН. и т.н.

Посочено е също, че за дейностите превишаващи съответните месечни стойности извършени до м. април 2018 г. между страните по настоящия спор били сключени споразумения за изплащането им, но за тези извършени след този период ответникът отказвал. Излагат се доводи и за извършена проверка на престираните за процесния месец дейности, при която не са констатирани нарушения.

На база изложеното е отправено и искане до ПОС за постановяване на решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 109 041 лв., представляваща стойността на извършените надлимитно болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури през м. 05.2018 г.

Изложени са и съображения, че на ищеца се дължи и обезщетение за забава по 86 от ЗЗД за времето от 11. 03.2019 до предявяване на иска в размер на 33 199, 58 лв. и е поискано Н. за бъде осъдено да заплати и тази сума.

3

Ответникът в срок е подал отговор на исковата молба.

В него той прави възражение, че спорът не е подсъден на П. окръжен съд, а на административните съдилища с оглед на факта, че сключените между страните договори били административни.

Излага и доводи за недопустимост на иска с оглед на това, че по договор надлимитната дейност неподлежала на заплащане, което водело до извод, че не е налице и интерес от предявяване на осъдителна искова претенция.

По същество на спора не се оспорва сключването на двата договора, но се изразява становище, че с оглед постигнатите по същите договорености за ответника не е възникнало задължение за заплащане на надлимитната дейност за м. май на 2018 г. В подкрепа на това е посочено, че с подписването на Приложение № 2 от договорите ищецът е изразил съгласие за стойностите и обемите на болничната медицинска помощ, медицинските изделия в БМП и т.н. подлежащи на заплащане. Споменато е и че според действащата в страната за исковия период нормативна уредба не е налице основание за заплащане от Н. на недоговорени в приложение № 2 годишни стойности. В подкрепа на това е направен анализ на разпоредби от Конституцията на РБ, Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Закона за бюджета на Н. за 2018 г., НРД за 2018 г. и т.н. Посочено е че определянето и коригирането на на стойностите по приложение № 2 се регламентирало от чл. 4 от ЗБН. за 2018 г. и било обвързано от бюджетните средства на Н. общо и в частност от здравноосигурителните плащания.

Посочено е също, че ищецът следва да изготвя листа за чакащи. По този повод е направено позоваване на чл. 22 от Наредбата за организиране на плановия прием в лечебните заведения, но следва да се има предвид, че нормативен акт с такова наименование липсва. Съществува Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, където в чл. 22 се говори, че при липса на капацитет за планова хоспитализация лечебното заведение изготвя листа за планов прием за всяка клиника или отделение.

По повод на това главно вземане е напаравено и възражение за погасяването му по давност на основание чл. 111, буква В от ЗЗД.

По отношение претенцията за плащане на обезщетение за забава по чл.

86 от ЗЗД е изразено мнение, че в случая липсва задължение за плащане на надлимитна дейност, липсва и решение на НЗ на Н. и не може да се говори за 4 приложимост на чл. 86 от ЗЗД.

В ДИМ от страна на ищеца са изложени доводи за неоснователност на направените в отговора възражения във връзка подсъдността, допустимостта и основателността на иска.

В отговора на ДИМ пък са преповторени направените в отговора защитни възражения.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него позовавайки се на разпоредби от Конституцията на РБ, ЗЗО, ЗБН., НРД за 2018 г. е формиран извод, че не е възможно след изчерпване на предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от Н., болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности.

Така е достигнато до заключение, че се дължи заплащане на надлимитната дейност за май на 2018 г., като е прието, че тези вземания на ищеца не са периодични, по отношение на тях е приложима общата 5 годишна давност и направеното възражение в тази насока е неоснователно.

Прието е също, че вземанията са станали изискуеми от 01.01.2019 г. и това е монета на изпадане в забава. Това пък е навело съдът до извод, че претенцията за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД за времето от 11.03.2019 г. до 10.03.2022 г. е основателна.

Така двата обективно съединени иска пред ПОС са били уважени в пълния им размер.

Недоволна от решението е останала Н. и го е обжалвала пред ПАС.

В жалбата се говори за неправилност и незаконосъобразност на същото.

В нея се преповтарят доводите на Н. направени пред първоинстанционния съд, че съгласно договорните разпоредби отчетената дейност подлежи на плащане в рамките на установените лимити с Приложение № 2 от подписания договор между страните. В случая предмет на претенцията бил извършена надлимитна дейност, която според Н. не подлежи на заплащане. В подкрепа на това си становище жалбоподателят е направил анализ на разпоредбите на КРБ, ЗЗ, ЗЗО, НРД за 2018 г., ЗБН. и т.н.

Така описаната жалба и разпоредбата на чл. 269 от ГПК изискват съдът 5 да извърши произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случаят, нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

Недопустимост, видно от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая ищецът търси защита от твърдяно с исковата молба неизпълнение на сключен с ответника договор. Споровете касаещи изпълнението на същия с оглед разпоредбата на § 149, ал.4 от ПЗР на ЗИДАПК, обн. в ДВ бр. 77/2018 г. са подсъдни на гражданските съдилища и се разглеждат по реда на ГПК.

Това съобразено с факта, че ПОС се е произнесъл по наведените в исковата молба факти и обстоятелства изключва възможността да се говори за недопустимост на иска и на постановения във връзка с него съдебен акт. Не е от значение за допустимостта на иска и това дали претендираното с него вземане съществува в патримониума на ищеца или не, т.е. всеки има интерес да предяви осъдителен иск за защита на право, което твърди, че притежава.

Казаното сочи, че въззивният съд съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество като потвърди или измени изцяло или отчасти същото.