Решение № 117 от 23.02.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр. Хасково, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20205640101805 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК, вр. §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по повод жалба, подадена от П. В. Й. – Б., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.»***» № * и М. С. Й., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.»*****, против Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено възстановяването на правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., наследниците на И. И. Т. и на наследниците на Т. Д. върху новообразувани имоти в ж.р. «кенана» с идентификатори: № *** с площ 653 кв.м., № *** с площ 1690 кв.м., № *** с площ 635 кв.м., № *** с площ 641 кв.м. и № *** с площ 1215 кв.м. Твърдят, че за тях бил налице правен интерес от обжалване на визираната заповед като нищожна, алтернативно като незаконосъобразна.

Притежавали право на собственост върху ПИ *** възоснова на надлежни документи за собственост и никога не били загубвали тази собственост. Те и техните праводатели не са били ползватели на процесния 1 имот и той не бил включван в ТКЗС, ДЗС и др., образувани възоснова на тях селскостопански организации, поради което незаконосъобразно този имот бил включен в ПНИ по § 4, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било възстановено право на собственост на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д.

Първоначален собственик на имота бил В. Ю. З., починал на *****г. Той притежава земеделска земя около 3 дка, поделена между преките му наследници – Й. В. З. и М. В. К. през 1965г. Й. В. З. и наследниците му осъществявали несмущавано давностно владение върху имот с площ от 1535 кв.м. и се снабдили с документ за собственост по давност и наследство върху този имот на 01.03.2005г. /На № 91, дело № 67/2005г. на нотариус И. Б. рег. № 125/. Този НА констатирал право на собственост на С.Й. З., син на Й. В. З., върху ½ ид.ч. от имота и по ¼ ид.ч. за М. С. Й. и П. В. Й., преживяла съпруга и дъщеря на другия син на Й. В. З. – В.Й.. Към датата на НА имотът представлявал неурегулиран поземлен имот № 345 по кадастралния план на м. „Кенана“, одобрен със Заповед № 969/1988г., с площ 1535 кв.м., заедно с построената в него вилна сграда, при граници: път, поземлени имоти №№ 344, 347 и 346. С Договор за покупко-продажба, сключен с НА № 91, дело № 67/2005г. на нотариус И. Б. с рег. № 125, П. В. Й. – Б. закупила от чичо си С.

З. притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния имот, в резултат на което притежавал общо ¾ ид.ч. от собствеността му, а другата ¼ ид.ч. била собственост на М. С. Й.. След 2005г. процесният имот се владеел от жалбоподателките постоянно и несмущавано от никого. През 2006г. бил заснет в КК на гр.Хасково като ПИ с идентификатор ***. Имотът бил деклариран в Данъчна служа при Община Хасково и за него били заплащани дължимите данъци. На 13.05.2019г. Община Хасково издала на двете жалбопадателки комбинирана скица за проектиране № 512/13.05.2019г., без да оспорва правата им на собственост върху имота. Считат, че не била налице и материланоправната предпоставка на §4б, ал.1, изр. Първо от ПЗРЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4, свързан с § 4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. Процесният имот не представлявал незастроена земеделска земя, а бил урбанизирана територия, застроена с две сгради с предназначение жилищни сгради – еднофамилна 22 кв.м. и складова база, склад, 8 кв.м. Казаното обосновавало извода, че в имота са проведени мероприятия по смисъла на § 1в от 2

ДРППЗСПЗЗ, които не позволявали възстановяване на собствеността.

Следвало да намери приложение чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. чл.28а, ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, имат право на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Изложените обстоятелства обосновавали нищожност на обжалваната заповед, като лишена от материалноправно основание за издаването й, поради което следвало да се приеме, че относно процесния имот не е породила никакви правни последици за адресатите си. Посочва се още, че жалбоподателите оспорват идентичността на процесния новообразуван имот с идентификактор *** /стар идентификатор ***/ с притежаваната от наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., земеделска земя, възстановена им с Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ по Заявление № 51180 по чл.11 от ЗСПЗЗ, цитирани в Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково, поради което не било налице законово основание да им се възстанови правото на собственост върху ПИ ***, собственост на жалбоподателките.

Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково, или да бъде отменена атакуваната заповед като незаконосъобразна.

Претендират разноски.

Ответникът оспорва жалбата изцяло и иска отхвърлянето й.

Атакуваната заповед била законосъобразна и като такава следвало да се потвърди. По делото се установило, че е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти, при което и според съдебната практика, в заповед п о §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът следвало единствено да отрази този план на новообразуваните имоти, както било и в случая. Ответникът претендира разноски.

Заинтересованата страна И. М. П. оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Атакуваната Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково се сочи за издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възоснова на влязъл в сила 3

ПНИ за ж.р. «Кенана», землище на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС28-2/26.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, Решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51180 по чл.11 от ЗСПЗЗ и Скици № 4206/27.02.2020г., № 4207/27.02.2020г., № 4208/27.02.2020г., № 4209/27.02.2020г. и № 4210/27.02.2020г. С нея е наредено възстановяването на правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В.Т. Т. наследниците на И. И. Т. и наследниците на Т. Д. върху новообразувани имоти в ж.р. «Кенана» с идентификатори: № *** с площ 653 кв.м., № *** с площ 1690 кв.м., № *** с площ 635 кв.м., № *** с площ 641 кв.м. и № *** с площ 1215 кв.м. По делото няма спор, че цитираната в обжалваната заповед - Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на областния управител на област Хасково за одобряване плана на новообразуваните имоти на земи по § 4 и сл. от ЗСПЗЗ за ж.р. «Кенана» не е обжалвана и същата е влязла в законна сила на 26.07.2019г.

По делото се представиха и цитираните в обжалваната заповед - Скици № 4206/27.02.2020г., № 4207/27.02.2020г., № 4208/27.02.2020г., № 4209/27.02.2020г. и № 4210/27.02.2020г. В тях се сочи, че новообразуваните имоти с №№ ***, ***, ***, *** и

*** са собствени на наследници на В. Т. Т., И. И.Т. и Т. Д.

Жалбоподателите представиха като доказателство по делото НА № 91, дело № 67/2005г. на нотариус И. Б., рег. № 125, с който е констатирно право на собственост на С. Й. З. върху ½ ид.ч. от имота и по ¼ ид.ч. за М. С. Й. и П.

В. Й., върху Неурегулиран поземлен имот № 345 по кадастрални яплан на местността „Кенана“, Хасковско зезмлище, с площ от 1535 кв.м., ведно с построената в него Вилна сграда. Представен беше по делото и Договор за покупко-продажба, сключен с НА № 91, дело № 67/2005г. на нотариус И. Б., с рег. № 125, с който П. В. Й. – Б. е закупила от С. З. ½ ид.ч. от процесния имот.

В представеното извлечение от Регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване” – на ред 12 фигурира процесният новообразуван имот № *** с площ от 1690 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот;

4 със стар № 345 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – Т. Д., В. Т. Т. и И. И. Т., с акт за собственост към датата на приемане на помощния план – няма, без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот № по заявление 51180; име на стария собственик – Т. Д., В. Т. Т., И. И. Т.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от обжалването на акта, както и в рамките на законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това, като същата е законосъобразна, т.к. съответства на приетия план на новообразуваните имоти и регистъра към него. В случая е било изпълнено изискването на разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ относно точното съдържание на атакуваната заповед с всички изискуеми индивидуализиращи имота характеристики, като към нея е била приложена и скица на процесния имот. Процесната заповед е издадена на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според които разпоредби възстановяването, съответно придобИ.нето, на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, възоснова на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.4 от ППЗСПЗЗ.

Така в настоящото производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Съгласно § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител.

Заповедта се обнародва в «Държавен вестник», разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат 5 да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в "Държавен вестник". По делото са ангажирани доказателства, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила. Заповедта, издадена по реда на §4 т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти. Съгласно посочените като основание за издаване на процесната заповед разпоредби на § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да издаде заповед за възстановяването, съответно придобИ.нето, на правото на собственост върху новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Такова пълно съответствие е налице и в случая.

Всички възражения на жалбоподателите по същество относно посочените в заповедта собственици на имота, не могат да стоят на разглеждане в настоящото производство по оспорване на тази заповед. При наличие на спор за материално право за новообразувания имот същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно § 4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. В гореизложения смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, в т.ч. по решение № 17039/22.12.2012 г. по адм. д. № 11334/2010 г., решение № 3090/01.03.2012 г. по адм. д. № 7585/2011 г. и решение № 46/04.01.2008 г. по адм. д. № 9333/2007г.