Определение № 318 от 25.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000150 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 6402 от 29.07.2024г., с която „Л.“ АД, ЕИК ***, чрез адв. С. В. – М., настоява съда да измени своето решение, като намали присъдените разноски в полза на насрещната страна като прекомерни, съобразно фактическата и правна сложност на спора, като е оспорено и наличието на хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗА и конкретно качеството по отношение на ответниците на материално затруднени лица.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. Г. П. ЕГН **********, лично и в качеството на ЕТ „В. – В. П.“ и В.

Х. П., ЕГН **********, чрез адв. И. С., с който е оспорено искането за изменение на решението с твърдения, за недопустимост на възражението за прекомерност, поради незаявяването му своевременно и неоснователност на твърдението за липса на хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, тъй като страната, която го прави е представила списък по чл.80 ГПК.

1

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 255 от 19.06.2024г. постановено по настоящото дело е потвърдено решение № 490 от 11.12.2023г. по т.д. № 708/2022г. по описа на ОС Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Л.“ АД искове да бъде признато за установено по отношение на В. Г. П. ЕГН **********, лично и в качеството на ЕТ „В. – В. П.“ и В. Х. П., ЕГН **********, че съществува вземането на ищеца в размер над сумата от 34 262.34 евро до пълния заявен размер от 240 000 евро, частично дължима сума от изискуемите такива по договор за заем Бизнес кредит – клиентски №*от*г., за която сума е издадена Заповед №* от *. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11501/2021г. по описа на РС Пловдив.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд в полза на адв. И. С. е определил при условията на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ са посочени в чл. 38, ал.2 вр. ал.1 ЗА и те са ясни – да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и насрещната страна да е отговорна за разноски. Вярно е твърдението на жалбоподателя, сега молител в производството по чл. 248 ГПК, че когато основанието за осъществяване на безплатна правна помощ е факта, че същата е предоставена на материално затруднени лица и след като това качество е оспорено от насрещната страна, то съдът дължи преценка дали това обстоятелство е оборено. В конкретният случай, съдът намира, че качеството на материално затруднени лица по отношение на ответниците, сега въззиваеми, не е опровергано с приложените писмени доказателства.

Съпрузите са **, които притежават един жилищен имот, а търговското качеството на единия от тях не обосновава материални възможности, различни от приетите – п. в общ размер за двамата около 1100 лв., доколкото няма данни посочения търговец да е извършвал търговска дейност. Не може да се приеме, че качеството на ответниците на материално затруднени лица е опровергано от факта, че към датата на сключване на договора за безплатно процесуално представителство същите са притежавали недвижим имот, който е ипотекиран и през 2023г. е отчужден след проведена публична продан. В конкретният случай се касае за разноски направени във въззивното 2 производство, а договора за правна защита и съдействие е сключен на 05.03.2024г., към който момент ответниците не са имали права на собственост по отношение на ипотекирания имот, тъй като същия е продаден на трето лице при извършена публична продан. Изводът е, че по отношение на въззиваемите са били налице предпоставките по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА за предоставянето им на безплатна правна защита, а на осъществилия я адвокат се дължи възнаграждение, което съдът определя при съобразяване на чл. 38, ал.2 ЗА – адвокатското възнаграждение следва да е в справедлив и обоснован размер.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, сега молител в производството по чл. 248 ГПК, за прекомерност на определеното възнаграждение на адв. И. С.. Вярно е, че съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че спора пред въззивната инстанция е пренесен по частта на решението, касаеща няколко иска с отделни фактически състави и при наведени възражения касаещи не само правилността на решението, но и неговата процесуална допустимост. Вярно е, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, но следва да се отчете и процесуалната активност на адв. С., изразявяща се както в осъществено процесуално представителство и лично явяване в съдебно заседание, така и депозиране на писмен отговор на въззивната жалба, писмени бележки по съществото на спора и писмен отговор по искането по чл. 248 ГПК. Изложеното до тук, съпоставено със значителния материален интерес на спора пред въззивния съд, по който адв. С. е осъществил защита на всеки един от ответниците налага да се приеме, че определения му размер на адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна процесуална защита е съответен на извършеното, справедлив и обоснован, а искането на насрещната страна за неговото редуциране в посока намаляването му е неоснователно и 3 ще се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6402 от 29.07.2024г. на „Л.“ АД, ЕИК ***, чрез адв. С. В. – М. за изменение на решение № 255 от 19.06.2024г. постановено по в.т.д. № 150/2024г. по описа на АС Пловдив в частта, с която „Л.“ АД, ЕИК *** е осъдено да заплати на адв. И. С. сума в размер на 20 081.20 лв., представляваща определил по реда на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ЕТ „В. – В. П.“, В. Г. П. ЕГН ********** и В. Х. П., ЕГН **********.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4