Определение № 1562 от 24.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1562 гр. София, 24.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501338 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Й. /H. O./, чрез пълномощника адв.

Г. К.-П. срещу определение № 2061 от 12.02.2024г., постановено по ч.гр.д.

№7772/2023г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК, депозирана от процесуалния представител, с която се иска присъждането на разноски за обезпечителното и изпълнителното производство.

В частната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което съдът да уважи молбата за допълване и да присъди сторените разноски, съгласно приложените доказателства.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като обсъди доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Първостепенният съд е бил сезиран с молба от процесуалния представител на Х. Й. /H. O./ - адв. Г. К.-П., обективирана в депозираната частна жалба с вх. № 10723/23.08.2023г. по описа на ДСИ при РС - Бургас, с която се иска присъждането на разноски за обезпечителното и изпълнителното производство. Посочил е, че във връзка с отмененото обезпечение искането за присъждане на разноски е основателно, доколкото в случая не съществува ред, по който същите да бъдат претендирани. Посочил е, че е неоснователен довода на Комисия за отнемане на незаконно 1 придобитото имущество, че същите следва да бъдат присъдени в бъдещото исково производство, доколкото производството за отнемане на незаконно придобитото имущество е било прекратено и няма да има бъдещ исков процес. Допълнил е, че в конкретния случай, искането е неоснователно, тъй като видно от представеното пълномощно, никъде в него не било посочено изрично, че е изготвено при условията на чл. 38 ЗАдв. Посочил е, че константната практика на ВКС приема, че на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ, като е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават. Приел е, че в процесния случай никъде по делото не се съдържа нарочно заявление от упълномощеното лице Х. Й. /H. O./, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна.

Настоящият съдебен състав намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд.

Производството по делото пред СГС е било образувано по искане с правно основание чл. 116, ал.1 на ЗПКОНПИ, във вр. с чл. 390 ГПК на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против Х. Й. /H. O./ з адопускане на обезпечение на бъдещ иск.

С Определение с № 8311/07.07.2023г. първостепенният съд е допуснал, на основание чл. 116 от ЗПКОНПИ във връзка с чл. 390 и сл. от ГПК, обезпечение на бъдещ иск по чл. 153 от ЗПКОНПИ от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество против H. O. /Х. Й. / с цена на иска 195 583 лв., чрез налагане на ЗАПОР на парични средства.

С частна жалба, вх. № 10723 от 23.08.2023г., депозирана от процесуалния представител на Х. Й. /H. O./, е било обжалвано определение № 8311/07.07.2023г., с което е допуснато обезпечение.

С молба от 11.10.2023г. процесуалният представител на Х. Й. /H. O./ е поискал съдът да отмени допуснатото обезпечение и да обезсили издадената обезпечителна заповед, тъй като в рамките на указания тримесечен срок Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество не е представила доказателства по делото, че е предявила иск. Към молбата е приложено пълномощно от 15.09.2023г., по силата на което Х. Й. /H. O./ е упълномощил адв. Г. К.-П. да го представлява по делото.

С молба вх. №103712 от 09.11.2023г. упълномощеният адв. Г. К.-П. изрично е посочила, че поддържа частната си жалба срещу определението на съда № 8311/07.07.2023г. Предявила е претенция за заплащане на направените разноски, като е приложила договор за правна защита и 2 съдействие от 20.09.2023г. – бланка, а на гърба й пълномощно от същата дата.

С молба вх. №104621 от 13.11.2023г., по повод получено съобщение от съда, упълномощеният адв. Г. К.-П. е поискала от съда да отмени наложената обезпечителна заповед, като е претендирала присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

С влязло в сила Определение с № 13662/13.11.2023г. и на основание чл.

402, ал.2 ГПК, съдът е отменил допуснатото обезпечение и е обезсилил издадената обезпечителна заповед, доколкото производството за отнемане на незаконно придобитото имущество е било прекратено.

При така установените данни, въззивният съд намира от правна страна следното:

В настоящия случай т. 5 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС няма как да бъде приложена, тъй като не съществува възможност да се развие производство по обезпечения иск и при разрешаването на този спор да се присъдят и разноските, направени в обезпечителното производство. При отпадане на обезпечението, независимо от това, че не е станало по частната жалба на Х. Й. /H. O./ на последния следва да се присъдят разноските за частното производство, направени във връзка с обжалване на допуснатото обезпечение. С процесуалното си поведение Комисията е станала причина за тези разноски, като първо е поискала от съда да обезпечи бъдещи искове, а след това не е предявила тези искове, с което на практика се е отказала от допуснатото обезпечение. Разноските, направени от Х. Й. /H. O./ в частното производство по обжалване на обезпечението, не могат да бъдат претендирани в нов исков процес по чл. 403, ал. 1 ГПК, тъй като посочената разпоредба регламентира само търсенето на вреди от непредявяване на обезпечения иск. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която съдебните разноски, вкл. за хонорар за един адвокат, не съставляват вреди от обезпечението по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК и не могат да бъдат претендирани с иска по чл. 403, ал. 1 ГПК, а следва да бъдат реализирани в рамките на висящия процес /обезпечителен или исков/, в който те са направени по реда и при условията на чл. 78 ГПК - решение № 59 от 04.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2817/2016 г., III г. о., решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5091/2015 г., IV г. о., определение № 14 от 11.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4793/2018 г., III г. о.; определение № 45 от 01.04.2021г. по ч.гр.д. №1030/20221г., ГК, I ГО, на ВКС/.

По изложените мотиви ответникът по обезпечението има право да претендира сторените разноски както в производството по допускане на обезпечението, така и в производството по частната жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечението, тъй като бъдещият иск, който е бил обезпечен, не е бил предявен в предвидения от закона срок и частният жалбоподател няма да има възможност да претендира разноските си в рамките на производството по този бъдещ иск, съобразно приетото в т.5 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3

В настоящия случай, ответникът, чрез процесуалния си представител, е поискал да му бъдат присъдени направените разноски. Към молбата от 11.10.2023г. е било приложено пълномощно. Действително никъде в него не е посочено изрично, че е изготвено при условията на чл. 38 ЗАдв. Но към молбата от 09.11.2023г. е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 20.09.2023г., от съдържанието на който, по категоричен начин, се установява, че договореното възнаграждение между страните е по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Към молбата от 13.11.2023г. е бил приложен и списък по чл. 80 ГПК, в която изрично е вписано, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Всички тези документи са били налични към датата на произнасяне на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, постановено на 12.02.2024г.

Следователно неправилен е изводът на първостепенния съд, че по делото не е налице договор за правна защита и съдействие между Х. Й. /H. O./ и адв. Г. К.П., отразяващ постигнато съгласие за оказване на безплатна адвокатска защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв. При наличието на договор, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв., в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред съда, и за изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже такава защита, е налице основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въззивният съд определя възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г. и като съобрази извършените от пълномощника правни действия по изготвянето на частната жалба и молбите-становища.

В заключение: Обжалваният съдебен акт, с който е отказано присъждането на адвокатско възнаграждение, като неправилен следва да бъде отменен и постановен друг, с който на молителя бъде присъдено такова в размер на 1000лв. за осъществената безплатна правна помощ и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2061 от 12.02.2024г., постановено по ч.гр.д.

№7772/2023г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК, депозирана от Х. Й. /H. O./, чрез адв. Г. К.П., с която се иска присъждането на разноски за обезпечителното и изпълнителното производство, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение № 2061 от 12.02.2024г., постановено по ч.гр.д.

№7772/2023г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ №67, ет.4 да 4 заплати на адв. Г. Т. К.-П. от АК-Хасково, с адрес: гр. Свиленград, ул.

„Александър Стамболийски“ №9 сумата от 1000лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5